Асен Букарев наскоро се завърна в Левски, където ще работи като скаут. Бившият национал гостува в предаването "Код Спорт" по TV+, където говори за любимия си клуб и за предизвикателставата, пред които са изправени младите треньори в България. 

- Асене, защо реши да се завърнеш в "Левски"?
- С този отбор съм станал шампион и искам да съм близо до футбола. Обичам футбола, това е моят живот до момента и най-нормалното е да помогна с нещо на "Левски".

- Откъде дойде предложението и какви ще бъдат функциите ти в "синия" клуб?
- Предложението дойде директно от Георги Иванов. С него се видяхме на един Про лиценз преди няколко месеца. Тогава той загатна, че има идеи за мен в "Левски", но само дотолкова. Всичко се случи миналата седмица, когато се видяхме и вече имаше официално предложение. 

- През 2008 г. "Левски" отпадна от евротурнирите тогава от "сензацията" БАТЕ (Борисов). Ти солидарно напусна със старши треньора Велислав Вуцов. Кое те накара да постъпиш така?
- Накара ме може би първо младостта ми, защото доста неща направих през тези години импулсивно. Но като цяло изповядвам едни ценности, които не ми позволяват да не реагирам в такава ситуация. Мисля, че тогава беше грешка смяната на Вили Вуцов само след два мача начело на Левски или по-скоро два за този сезон. Той води отбора в много тежка ситуация в края на сезона, когато се нае да застане начело срещу ЦСКА и срещу Славия. Малко хора биха го направили, а биха изчакали полусезона. Тогава той се нагърби с тази тежка задача. Всъщност имаше още един мач в БАТЕ (Борисов) и нищо не се знаеше, какво ще стане в реванша. Реших, че след като той ме е поканил, е редно да напусна с него. 

- Чувстваш ли някаква промяна в "Левски" в сравнение с 2008 година, когато отново бе в клуба?
- Седем години по-късно не мога да направя някаква страхотна разлика, но единственото, което ме радва е, че много хора от отбора, в който играех и аз, сега са в клуба. Работят в детската академия, в школата и са в различните структури на управлението. Това е радващо, защото явно има приемственост, което е добре за клуба. 

- Контузия спря състезателната ти кариера. Тогава медицината наистина ли бе безсилна?
- Направих един проблем с гръбнака и нямах диск между два прешлена, беше изцяло изтъркан. Беше много опасно за здравето ми, ако продължа да играя футбол. Това беше становището на едно светило в гръбначната хирургия в Швейцария, така че аз му се доверих. Той тогава ми каза, че трябва да приключа с професионалния спорт до една година. Така взех решение да се оперирам.

- Кое не се получи в периода, когато бе начело на Славия?
- Много неща. Честно казано, не знам как да ви отговоря на този въпрос. Вече две години си мисля за този период и с честна съвест мога да кажа, че работих с много желание там и се опитах да направя нещо добро за Славия. Едно е ясно, че не бях с достатъчно опит, което ми попречи да реагирам адекватно в много от ситуациите. Но пък тогава имахме уговорка с президента Стефанов да изграждаме отбора две-три години и да се налагат млади момчета. Това така или иначе не се случи. Аз им бях обяснил, че такава футболна философия ще има проблеми за клуба, ще има тежки моменти, защото няма как да се гонят челни места, имахме липса на точки, напрежението много се покачи и нормално поех отговорност за тази липса на точки. 

- Колко време ти беше нужно, за да преодолееш разочарованието от тази раздяла?
- Още не съм го преодолял. Първо търсех причините в себе си, чудех се достатъчно ли съм бил подготвен, къде съм направил грешки, но в крайна сметка се видя, че през Славия в последните 20 години минаха безброй треньори и никой не се справи по-добре. Явно проблемът се корени някъде другаде и трябва много сериозно да се анализира.

- Кое е най-трудното за младите треньори в България?
- Има много трудни неща - от липсата на доверие, от това, че всеки постоянно повтаря, че трябва да се даде път на младите треньори в България, а реално никой не го дава и разбира се огромните очаквания към един треньор, не само млад в България, че всичко трябва да се случи сега и днес. 

- Защо водещите ни клубове трудно залагат на млади български специалисти?
- Трябва да питате ръководствата на тези клубове. Има едно несъответствие, непостоянство, нелогично поведение на шефовете на българските клубове. Възрастните треньори са обявявани за пенсионери, младите нямат достатъчно опит, много бързо се губи доверието в тях. Трябва да се попитат хората, които ръководят футбола защо не дават достатъчно шансове на българските млади треньори. Мисля, че има много кадърни хора, които са гладни за работа, имат знания, продължават същевременно да трупат знания. Просто трябва да се заложи на тях и да им се даде време, защото във футбола трябва най-вече постоянство, а за постоянство трябва търпение. С чести смени нищо не се променя. 

- Сега си докторант в Национална спортна академия. Влече ли те научната работа?
- Науката е около нас непрекъснато, научната работа е едно изследване на обстоятелствата, на обектите, на хората. Приятно ми е да работя в такава среда и използвам случая да благодаря за подадената ръка и доброто отношение на всички колеги от катедра "Футбол" и "Тенис" в Академията. 

- Не е ли малко скучно в Академията? Не ти ли липсва адреналинът?
- Като видите студентите от първи курс колко са диви, в добрия смисъл на думата, хич не е скучно. Млади луди глави. С тях е забавно и е хубаво да се работи с млади хора.