Прекалено голяма разлика не в класите, а в нагласите. При всичките си административни затруднения Ботев показва, че е достигнал определен етап на футболно развитие. А Локомотив явно е полетял към бездната след нажеженото до червено лято. И тези две тенденции се сблъскаха на терена, а резултатът е повече от логичен. След 3 август единствената задача на канарчетата бе да се събудят бързо от сладкия европейски сън. Практиката е показала, че в повечето случаи излизането от транс продължава дълго и мъчително.
"Канарчетата" обаче явно не могат да спят дълго и вече огласят околността със сладкопойни за феновете си трели. Жълтото събуждане в първенството бе обилно полято с двете най-сладки победи - над сините и над черно-белите. Така Коледа дойде с три месеца по-бързо за Ботев Пловдив. Годината на купата, Суперкупата и еврорейда логично ще завърши възходящо и Ботев има огромни шансове да зимува в първата шестица, защото по програма следват мачове с Витоша, Септември, Дунав, Пирин, от които може да бъде извлечен максимален точков актив и твърде бързо жълто-черните да окупират петото място. Което, да си признаем, им се полага, защото развитието им е доста по-константно от това на конкурента Черно море.
Нищо ново относно Шмид, тоест играта. И след "ерата Косоко", който между другото започна добре и в ОАЕ, Ботев продължава да играе много приятен, нападателен футбол. И проблемите продължават да остават в защита, където след раздялата с Виктор Генев нещата не са най-добрите. Но в дербито защитата не пусна гол, а в нападение бяха вкарани три, а можеше и повече.
Абсолютно на другия полюс е положението на "Лаута". Един отговор на въпроса защо нещата отиват видимо на зле. Всеки собственик на Локомотив Пловдив трябва да си дава сметка, че това е най-лидерският отбор в България. През годините винаги "черно-белите" са имали дългогодишен безусловен водач на терена. В последните десетина такъв бе Мартин Камбуров. Благодарение на него Локото минаваше леко и през трудни периоди. А, общо взето, на "Лаута" откъм финансова стабилност не е имало добър период от времето на Георги Илиев. И в ролята на отсъстващия сериозен финансов благодетел бе влязъл Мартин Камбуров. Около него се бе създала йерархия и строгото й спазване гарантираше живуркането на Локомотив. И то не лошо живуркане, защото отборът стигаше максимално напред. Сега Локомотив навлезе неудържимо в спиралата на пропадането и много скоро ще окупира местата между 11-о и 13-о в класирането. По-надолу не може да слезе, защото последното е обетовано за Витоша.
Напълно ясно е, че през този сезон битката ще е за оцеляване и накрая ще се играе на бараж. По-интересният въпрос обаче е дали тази алтернатива ще се нрави достатъчно дълго на собственика, още повече че това ще е съчетано с хвърляне на "камъни и дърве" от трибуна "Бесика". "Лудите" привърженици на Локомотив едва ли ще търпят неизбежната агония и както се вижда за тях май е по-добре да се намери радикален изход от създалата се ситуация.
Защо е толкова черно и не просветва на "Лаута"? Като кадрова наличност нещата може би не са толкова зле, но без йерархията на император Мартин 11-те на терена представляват някаква сбирщина. Тичат насам-натам, подават си топката от време на време, но нямат краен план, а още по-лошото е, че нямат и характер. Позната картина и от други отбори, ръководени некадърно. Лошите решения винаги са със забавени резултати. В случая с Локомотив последствията вече са налице. За публиката и медиите ексцентричността носи временни дивиденти. Но тези на терена винаги са плачевни. А голямото страдание тепърва започва!
