Бившият български национал Благой Георгиев говори пред колегите от "Гонг", в което сподели и наблюденията си върху проблемите на родния футбол. Той смята, че те не са един или два, но все пак като най-голям изтъкна липсата на достатъчно добра организация в школите у нас. Бившият халф си припомни и за месеците, в които сам се беше заел със задачата да изгради функционираща детско-юношеска школа.

"От доста време не ми допадат много неща - качества, класа, организация, то не е едно. Това е дълъг разговор и едва ли ще имаме толкова време. Всичко започва от най-ниското ниво. Знаете, че една къща започва да се строи отдолу нагоре, не можеш да започнеш от покрива. Всичко тръгва от дечицата и от школите, както и от треньорите в школите. Аз имах школа и знам, че докато направя моята школа, съм следял и съм обикалял с една качулка, без да ме гледат, за да видя как тренират другите школи и да взема доброто и да не правя техните грешки. Мога да ти кажа, че в българските школи има много добри треньори, но има и изключително неподготвени треньори, които объркват не само децата, но и родителите, с което и цялата система. Треньорите са много важни, особено за подрастващите, защото те им вярват. Децата ги считат едва ли не като свой родител, като пътеводител в живота, който те напътства, дава ти указания. А той като те обърка от малък, ти после така израстваш - с объркано мислене.

Има много даже, които не са се събличали по физическо, както се казва, но не това е проблемът. Според мен тук се опира и до финансовата част, защото не може и да им даваш по 500, 600 или 1000 лева и да очакваш нещо да направят. Естествено, хвърлят им по една топка и всеки да се оправя. Има хора като Моуриньо, който не е бил футболист, но виждате какъв треньор е, т.е. това не е критерий. По принцип треньорите, които са в школите, не дават според мен всичко от себе си. Аз имах школа и съм гонил треньори, които ги виждам, че идват на работа просто да убият времето. Като го виждам, че е с такава нагласа, директно го махам. Ти трябва да кипиш в една работа и да идваш с желание, защото това желание се предава и на децата. Лично съм го виждал това как в доста школи се отнасят по грозен начин с децата. Едно дете трябва да го прикоткаш към футбола, както се казва, да му е интересно. То трябва едва да дочаква следващата тренировка, да дойде на нея с желание и да му е хубаво там, да няма търпение да отиде след училище. Това го няма на доста места и това е проблем.

И двете неща с Левски и Вардар бяха супер сериозни, но има хора, които си мислят, че всичко е било едва ли не само приказки. За Левски всичко беше много сериозно, дори до ден днешен не мога да разбера какво се провали точно. При Вардар е друго, там знам защо не станаха нещата, но щом не са станали, значи не са станали. Аз и на двете места, както в Скопие, така и тук, исках само да помогна. Дори не съм искал някакъв пост, това никога не ме е блазнело. Първо аз не съм от Левски, аз съм играл в Славия и е нормално феновете да искат начело да е някой левскар, аз ги разбирам. Ето го примерът с Наско Сираков, той си е левскар и е легенда на Левски. Никога не съм искал да го правя и не ми е било някаква цел. Напротив - исках единствено да помогна на Левски, защото трябва да има силни Левски и ЦСКА, за да има силен национален отбор. В момента нито Левски, нито ЦСКА са това, което трябва да бъдат, особено Левски, а те заслужават най-вече заради публиката, която имат. Немислимо е да нямат отбор, който не само да се бори за шампион на България, но и за нещо повече в Европа. Единствено, ако може да се каже така, го правих като патриот за България, а и всички българи знаят кой е Васил Левски. Исках да помогна и бяхме на финалната права, но нещо се обърка, до последно не знам какво точно. Но все пак живеем в България, всичко се случва.

От последния път с Диксън и Левски бях доста огорчен, защото в период от 30-40 дни правихме какво ли не и минахме през какви ли не ситуации и през какви ли не институции само и само да стане. Бях разочарован от всичко и исках да спра, защото виждах, че колкото и да имаш желание и възможности, защото Диксън имаше наистина големи финансови възможности, пак нещо ще се обърка и няма да се случи. Реших да се оттегля малко по малко и както ти казах - дори не следя български футбол".

Шолак не е Диксън, но урокът с палмите не позволява "синя" еуфория за новата орбита

Шолак не е Диксън, но урокът с палмите не позволява "синя" еуфория за новата орбита

Защото уроците са, за да не се повтарят грешките