Футбол гледам, откакто се помня. Всякакъв. От чичковците в квартала, през отбора на завода, в който работеше баща ми, до "А" група и световните първенства. Страстта рано влезе в кръвта ми. Но един Господ знае какво щеше да излезе от тази детска любов, ако не се беше появил Той. Христо Стоичков! Не само най-големият български футболист, но и последният, който успяваше сам да закара 50 000 души на стадиона.

Помня мачовете ЦСКА - Барселона. Бях 14-годишен ученик във врачанската езикова "Анри Барбюс" (б.а., после я прекръстиха, не знам защо). Роднина в София имаше билет повече за полуфинала. Чудех се дали да зарежа за два дни училище, да поискам пари от нашите и да отида. Все пак времената бяха други: комунизъм уж, ред, дисциплина. Думата на учителите и родителите тежеше. И докато се помайвах, попаднах на репортаж по БНТ преди мача. Разпитваха Стоичков пред бунгало в Панчарево, а отзад надничаше Любо Пенев. Ицо се учуди на въпрос дали ЦСКА ще успее да вземе реванш от Барса след загубата 2:4 в първия мач. Със самочувствие, все едно отсреща е някакъв отбор от софийската окръжна група, номер 8 обеща победа и гол. Просто енергията му изскочи от екрана, удари ме в челото. Направо ме нокаутира. Нямаше съмнение. Отивам на мача! Така и стана с цената на обещание пред класната да науча предварително някакъв урок по английски, което така и не направих. На гарата във Враца нямаше къде да хвърлиш карфица. Само фенове! Същото беше по влаковете от цяла България.

Факт е, както написа един уважаван колега, Христо Стоичков е последният ни футболист, след който вървяха стотици дори на тренировка. Чистокръвен наследник от легендарната българска школа, дала Ването Колев, Гунди, Якимов, Бонев.

Пиша всичко това не за да изтъквам колко велик е Христо Стоичков. Не дай Боже! Няма и нужда, след като вече са го казали Кройф, Марадона, Бекенбауер. След като в петък ще го направят десетки от идолите на тази игра. Просто искам най-смирено да призова всички да покажем за седмица, само за седмица уважението към този българин. Дори и обидените от Камата. Каквото лошо е ставало, ставало. Който има сили, да прости. Който няма - просто да го остави назад. Характерът на Ицо не е ангелски. Нито нацията ни. Нека всички издържат. Само една седмица! Пък после да мразим, да псуваме, кой каквото иска! Убеден съм, самият Христо ще е готов да поиска прошка. Защото това е неговата седмица! Нашата също. София няма да бъде домакин на един мач. София ще стане най-футболният град в света. Ще събере повече имена от Лондон, Буенос Айрес или Рио де Жанейро. Повече и от Базел, където ще е финалът в Лига Европа. Извинявам се, но тези сегашните в Ливърпул и Севиля не могат да му носят и обувките на Ицо!

Няма какво да се засягаме като нация, нито да страдаме от ниско самочувствие. Но само Христо Стоичков може да го направи. Нямаме друг. Нито в политиката, нито в науката, нито в изкуството. При цялото ми уважение към гения на куп талантливи българи. Но най-горе е бил само един.
Ицо, това е твоята седмица! Само мога да благодаря на Господ, че отраснах във времената, когато ти излизаше на терена! В петък ще бъда отново там. На стадиона, където едно 14-годишно хлапе видя обещания гол във вратата на Барселона!