Торинският вестник „Тутоспорт" се свърза по телефона с халфа на Славия Благой Георгиев. Както е известно, българският национал може да подсили Торино през зимната пауза. "Търси ме също и Лече, но аз бих предпочел Торино" уверява Георгиев пред „Тутоспорт". „Валери Божинов винаги ми разказваше хубави неща за града, когато се срещахме в националния отбор."


- Какво ще ни кажете за трансфера ви в Торино?

- Има две оферти за мен от Италия. Едната е от Торо, а другата от Лече.

- За какъв вид трансфер става дума, какво ви предлагат?

- Предложението е да ме вземат под наем до края на сезона с фиксирана опция за закупуване (б.а. - 1,5 милиона евро), защото договорът ми изтича на 30 юни.

- Няма ли да е по-просто да дойдете в Италия без трансферна сума?

- На теория е така, но тук сме в една част на Европа, където е почти невъзможно да се освободиш.

- Обяснете по-ясно!

- Искам да кажа, че източноевропейските клубове по традиция не се оставят да им вземат играчи, без да получат нeщо в зaмяна. Тук ги няма големите пари, които играят на Запад, няма меценати, организацията е на светлинни години в сравнение със страните от Г8. Затова е нормално клубът да има претенции да получи нещо, когато един футболист си тръгва. Всички чакат парче от баницата, дали ще е по-голямо или по-малко...

- С две думи, или западният клуб плаща исканата сума, или вие ще бъдете принуден да преподпишете?

- Донякъде е така. Натискът е огромен, макар че, естествено, никой не опира пистолет в слепоочието ти, за да продължиш договора си...

- Кой е ключовият човек за този трансфер?

- Президентът на моя клуб, Венцислав Стефанов. С него съм в отлични отношения. Мога да кажа, че почти ми е като втори баща, човек от семейството. Вече сме постигнали съгласие. Той ще ме остави да напусна, при положение че купувачът приеме някои условия, не особено обременяващи, свързани с философията на Славия при трансферите.

- Ако зависи само от вас, кой от двата тима ще изберете - Торо или Лече?

- Естествено, че Торино. Това е клуб с големи традиции и славно минало, печелил е титли и купи. Освен това става дума за град, който целият свят познава като домакин на последната зимна олимпиада. Моят добър приятел Валери Божинов, за когото бих казал, че ми е като по-малък брат, ми е говорил хубави неща за Торино. С Валери имаме много мачове заедно в националния отбор на България, а по време на лагерите основна тема за разговор ни беше именно италианският футбол.

- Между другото, научихте ли вече, че в събота Торино загуби градското дерби от Ювентус?

- Гледах го по телевизията. Не пропускам мач от Серия А, стига това да не пречи на професионалните ми задължения. Вярвам, че Торино се нуждае от един халф с моите характеристики. Аз съм универсален: мога да играя в средата и на крилото, да покривам и да атакувам.

- Вие бяхте най-добрият български играч в световната квалификация срещу Италия в София. С кой италиански футболист мислите, че можете да бъдете сравнен?

- С Де Роси. Мисля, че характеристиките ми са сходни с тези на играча на Рома. Той е футболист, когото много уважавам.

- А от Торино кой играч ви харесва?

- Росина. Със спринтовете си той е способен да наклони везните в един мач. Би ми харесало да играя с него, да го извеждам пред вратата. Дано да имам шанса да го направя в дербито през втория полусезон!

- В Италия обаче ще имате проблеми с езика...

- Съвсем не. Играх един сезон под наем в Алавес и научих добре испански, който е език от латинската група, също като италианския. Освен това ние в Източна Европа с лекота учим чужди езици. Например през миналия сезон в Дуисбург напреднах с немския. С две думи, няма проблем.

- Накрая ще ни кажете ли кой е вашият идол във футбола?

- В света - Марадона, а в България - Христо Стоичков. Двама изключителни футболисти, които с топката правеха каквото си поискат и освен това имат страхотен характер.