Марката "български футбол" се забелязва след поредните мачове в евротурнирите, но също така си личи, че арбитрите в тези срещи все свирят срещу нас. 

ЛЕВСКИ - БАРСЕЛОНА

Мисля, че всички предварително едва ли сме мечтали в срещата с настоящия клубен шампион на Европа нашият първенец да постигне нещо велико. Имахме голям малшанс по време на жребия. Съдбата ни прати в най-тежката група в лигата, а и предопредели първият мач да бъде срещу най-силния отбор в Европа - Барселона, и то като гост.

"Сините" момчета не започнаха лошо мача и независимо че получиха ранен гол - в 5-ата минута, в първия половин час на двубоя бяхме почти равностойни на Барса. Изглеждаше, че и противникът май нямаше нищо против това и се създаде впечатление, че играчите на Рийкард също искат срещата да протече до края мача в по-спокойно темпо.

Ние горе-долу бяхме добре разположени в защита и не давахме много свободни пространства на каталунците за сериозни набези към вратата ни. Разигравахме прилично топката, но мисля, че точно в този компонент трябваше да бъдем доста по-старателни и точни, защото се знае как трудно се отнема коженото кълбо от играчите на Барселона, когато те го владеят.

Липсваше ни спокойствие в редиците и доста лесни пасове се грешаха, като малко точност не достигаше за развитието на няколко перспективни атаки. Играчите на Левски имаха доста възможности за комбинации в полето на домакините, но именно там не успяхме да ги изпипаме до завършващ удар. Групираната ни защита на пръв поглед беше добра, но изумителните комбинации на домакините подсказаха по-нататъшните ни проблеми в мача. Барселона е отборът, който може да вкара гол на всеки противник, когато иска и му трябва.

В последните 15 минути на първата част Барса взе тотално инициативата в ръцете си и до края на мача за миг не я изпусна. Играчите на Рийкард са магьосници с топка в краката, които боравят бързо, сръчно и умно, така че трудно можеш да разбереш какво става. Освен това футболисти като тях наказват с лекота всяка допусната грешка и използват рационално и най-малката пролука в защитата на противника. През второто полувреме, след като вече изоставахме с два гола, искахме да играем малко по-напред изнесени и да не допускаме лесно противника в наказателното ни поле. Оказа се, че домакините и за това имат противодействие. С доста повече на брой пасове те отново дебнеха всяка наша малка дупка, за да ни пробият точно там.

Може би наистина беше по-удачно да се опитаме да пресираме противника в по-предни позиции, но изпуснахме момента. Така страхотните им индивидуалисти като Роналдиньо, Ето`О, Жули и Деко получат ли топката в крака си, стават неуловими. Най-тежко бе на Живко Миланов, който определено не можа да намери верния начин на противодействие срещу Роналдиньо. Не беше лошо друг наш играч да бъде поставен в тази зона, за да я уплътни и намалим ядовете си. В центъра на защитата Томашич също не бе стабилен и каталунците, усетили слабостите ни, атакуваха именно през тези зони.

Най-добрият ни играч през целия мач беше Станислав Ангелов. Телкийски и Йовов не успяха да бъдат заплаха за противника, защото допуснаха доста технически брак, което не е характерно точно за тях. Дъждът и наводненият терен трябваше да бъдат в наша полза, очаквайки се да намалят техническите умения на Барса, но на практика това не стана. Испанските отбори винаги са били неудобни за нас и в този мач се доказа това за пореден път. Жалкото е, че без да са ни натискали кой знае колко много, допуснахме няколко сериозни грешки и резултатът стана много негативен. Това показа липсата на опит на нашите и обратно - големия опит и самочувствие на домакините. Барса просто блъсна Левски.

БЕШИКТАШ - ЦСКА

Голямата битка в Истанбул се очакваше с интерес и захапването на двата отбора не бе изненада за никого. ЦСКА, прибрани в своето поле и групирани доста близо един до друг, изглеждаха доста сигурни и спокойни. Силното полувреме на "армейците" беше първото. В него играта на "червените" спореше в защита и най-вече в разиграването, като на четири-пет пъти имахме отлични контраатаки, при които малко не достигна, за да падне гол. Нашите бяха уплътнили отлично двата фланга и турците нямаха почти никакви шансове. В центъра също нареждането ни бе на ниво. Хубаво бе, че през тази част излизахме с по пет-шест човека на мощни контри. Големият шок беше супер измислената дузпа, която бе отсъдена срещу нас и голямо браво на Ивайло Петров, че я спаси.

До 70-ата минута мачът изглеждаше, че няма как да бъде изгубен. Тогава получихме тотално измислен червен картон на Роберт Петров, който изцяло промени събитията. "Червените" се измориха и се прибраха в полето си, което бе най-грубата тактическа грешка. Нямаха сили и свежест да излизат в контраатаки и противникът буквално ни смачка в последните 20 минути. Това прибиране и отпадането физически ни коства двата гола, които трудно можем да върнем на реванша в София, ако пак излезем без нито един нападател. ЦСКА показа 100% опит за игра в защита и около 20-25% в нападение, което се очертава като техен стил.

ЛОКОМОТИВ (СФ) - ФЕЙЕНОРД

Какво начало само в София за Локомотив! 2:0 и игрови превес на "железничарите", които никой не е сънувал. Една грешка в защитата в последната минута на полувремето съживи холандците. След успешно реализираната дузпа от тях резултатът вече не беше така убедителен. "Червено-черните" играха по-добре от Фейенорд през целия мач.

Жалко само, че резултатът не показва реалните стойности от играта на терена. Силата на софиянци беше най-вече в средата на терена. Там Дафчев и Коилов бяха господари. Само липсата на опит не позволи на Локо (Сф) да задържат добрия аванс. Леките голове бяха допуснати точно по тази причина. Фейенорд не е кой знае колко силен и мисля, че тимът от "Надежда" има своите шансове за реванша. Схемата 3-5-2 в София сигурно ще се промени при гостуването, но на мен лично "железничарите" така най-много ми харесват.

МАКАБИ-ЛИТЕКС

Още при тегленето на жребия бях убеден, че Литекс ще продължи и от всички наши отбори е най-сигурен победител. Ловчанлии изиграха добър мач, а резултатът е удобен за тях. Класата на "оранжевите" си пролича и закономерно се стигна до изравняването. Въпрос на време беше кога това наше предимство ще се узакони. Играчите на Люпко Петрович превъзхождаха противника си във всички компоненти на играта.