Днес от 11 часа в зала „Родина" на стадион „Васил Левски" ще се проведе едно благородно дело в името на организираното приобщаване на българските деца към най-любимата игра. Мотото на днешната пресконференция и националната конференция, която ще се проведе като кръгла маса на 17 декември в комплекс „Царско село", е "Развитие на детско юношеския футбол - проблеми и решения".
За тази цел разговаряме с генералния мениджър на корпорация „Развитие" Александър Александров, който е и председател на комисията по детско-юношески футбол към БФС.

Г-н Александров е спортен човек и е вещ във футболната материя. От октомври 1995 до март 1998 година е президент на футболен клуб Академик 1947 (София). През същото време отборът е във втория ешелон и има едно четвърто и едно пето място. Треньори на „студентите" са били изтъкнати специалисти като Воин Войнов и бившият национален селекционер Борис Ангелов.

В тима се състезават екснационалният играч Петър Петров, Калин Банков, Сашо Начев, Иван Пасков, Иван Миланов, Георги Шейтанов и други. В периода 1999 до 2001 г. Александър Александров е председател на комисията за детско юношеския футбол. От 2006 г. е настоящ председател на същата комисия. Разговорът с г-н Александров тече леко, приятно и целенасочено.

- Г-н Александров, какво ви накара да се заинтересувате от детско-юношески футбол?
- Занимавал съм се с мъжки футбол почти три години. Човек по естествен начин стига до извода, че може би най-много си струва да се занимаваш с детско-юношески футбол. Там нещата изглеждат най-чисти. В случая става въпрос за спорт, от който младото поколение има огромна нужда.

- Преди осем години пак бяхте председател на комисията по детско-юношески футбол. Какво ви накара тогава да поемете тази функция. И намирате ли разлика между ситуацията тогава и сега, когато пак сте на този пост?
- Тогава бях поканен от Иван Вуцов да се занимавам с детско-юношеския футбол. Сега г-н Борислав Михайлов ми предложи да се занимавам със същата дейност.
Не мога да откажа такава покана, защото това е своеобразна мисия. А именно да подпомагаме децата и детския спорт в частност. Трудно е да се каже каква е приликата и разликата. Вуцов много държеше да се развие този сегмент от футболната игра. В момента ситуацията е същата.

Борислав Михайлов е абсолютно мотивиран да се предприемат решителни мерки - да се преодолее застоят и най-вече лошите резултати, които дават националните отбори в съответните възрасти. Да се потърсят начини за съживяването на детско юношеския футбол. Без мотивация и подкрепа от ръководството на БФС никой не може да стори нищо. По онова време също бе проведена конференция за развитие на детско-юношеския футбол, която даде доста добри резултати и имаше конкретика. Тогава обърнахме внимание на материалната база, защото бяха по-тежки времена и буквално нямаше възможност децата да спортуват.

Благодарение на БФС и неговите дарители, включително и от германския футболен съюз, раздадохме на малчугани в цяла България голямо количество топки, екипи и обувки. Успяхме да разпределим парични средства на треньорите. За съжаление и тогава, и сега тези наставници винаги са били най-онеправдани в професията. А всъщност те се занимават с апостолска дейност. По този начин осигурихме тяхното оцеляване. Сега нашето общество има много по-големи възможности за привличане на вътрешни и външни финансови средства. Много е важно нашата конференция да успее да намери верните пътища и начини за подпомагане на играта сред най-младите.

- Всъщност как успяхте да предизвикате кръглата маса, която ще се състои на 17 декември в "Царско село"?
- В началото на моята работа като шеф на детско-юношеския футбол се ориентирах в нещата. Дадох си сметка, че ако само се върви по рутинния път с календари, дейности и първенства, едва ли ще бъдем полезни на спортуващите деца и юноши. Изготвихме някои идеи и отидохме при президента на БФС заедно с г-н Иван Тишански, който на практика е най-деен в комисията по детско-юношеския футбол. Споделихме с г-н Михайлов, че неговата намеса ще е благотворна. Той ни разбра и се съгласи, че трябва да се направят кардинални промени и ще ни подкрепи за кръглата маса. Без неговата намеса и тази на другите държавни институции нищо няма да стане. Много е важно финансирането на тези начинания.

- Каква е връзката между ДАМС и Министерството на образованието и науката и с какво може да помогнат на детско-юношеския футбол?
- Това са държавните органи, които трябва да се занимават с този казус. ДАМС чрез програми за финансиране може да подпомогне кампанията. Докато МОН има една специфична дейност за развитие на ученическия спорт. Чрез спортни училища и предоставяне на възможност за спортуване на най-широката ученическа маса. Тук е нужно да се намесят и директорите на училищата и ръководството на МОН. Да се подкрепят ученически турнири и подобни дейности. На пресконференцията и кръглата маса ще вземат участие хора от ДАМС и МОН.

- За какви футболни програми може да се кандидатства пред ФИФА и УЕФА?
- В тази насока хората от международния отдел на БФС могат да помогнат, като локализират такива програми и ги предложат на нашето внимание. Съответно ние ще организираме кандидатстването по тях.

- Какво трябва да се промени в националните юношески гарнитури?
- Много неща. За съжаление резултатите са лоши. Може би настъпва моментът да се направят радикални промени. Бих обърнал внимание на селекцията. Тя не бива да се влияе от странични фактори. Знаете, че сделките в мъжкия футбол движат играта. Но нека освободим децата от мениджърските интереси. При подрастващото поколение интересите са родителски. Ако е възможно, в началната фаза на играта да се даде максимално път на най-добрите. Да не се намесват родителите, които често пречат на треньорите в прогреса на най-добрите деца. Смятам, че на ниво селекционери на националните гарнитури трябва да се въведе конкурсното начало. В комисията по детско-юношеския футбол изработихме примерна длъжностна характеристика. Който не отговаря на параметрите, не може да бъде на тези позиции.

- От кои водещи футболни страни в Европа като Франция, Германия, Холандия може да черпи опит България в тази насока?
- Много е важно треньори и педагози от тези страни да попаднат в България. Всички футболни страни, които изброихте, са създали перфектна система. И не случайно изкарват отлични спортисти, които блестят в националните отбори. Това е отработено. За нас остава да купим някой западен модел. Тук бе интересно пребиваването на холандския наставник Ян Деркс първо в Левски, а после в Литекс. Би било добре да пристигнат у нас специалисти подобно на него, само че под егидата на футболния съюз. Защо да не се използват и връзките на г-н Борислав Михайлов с Франция и оттам да се привлекат хора. Така те ще покажат предимствата на френската школа. По този начин ще наваксаме по-бързо изоставането от водещите футболни държави.

- Какво трябва да се промени в структурите на зоналните, областните и държавните първенства за деца, младежи и юноши?
- На пресконференцията Иван Тишански ще представи своето експозе по темата и ще направи предложения за промени. Те ще бъдат дискутирани и ще залегнат в решенията, които ще се вземат.

- Мнението ви по най-наболелия въпрос за материалните бази и взимането им на концесии?
- Разрешаването му зависи от собствениците на базите, а именно държавата и общините. Трябва да се оказва натиск върху тях, за да може позитивно да се решат проблемите, които са свързани с развитието на играта.

- Училищата продължават ли да бъдат център за откриване на талантливи деца?
- Училищата са средоточие на такива възможни кандидати, защото там спонтанно се практикува футбол в часовете по физическо възпитание. По-голямо значение вече имат футболните школи, сред които и доста частни. Но масово децата играят футбол в училищата и наблюдателите на футболните клубове не бива да пренебрегват тези отколешни възможности.

- Какво мислите за изкуствените терени?
- Много са полезни, защото дават възможност на голяма група деца да се занимават при перфектни условия с любимата си игра. Тези терени се подкрепят и финансират от УЕФА и съответния футболен съюз.

- Оптимист ли сте?
- Ако не бях, нямаше да се занимавам с тази материя. Рано или късно нещата ще се подобрят. Движейки се по европейския път, ние не можем да останем в това положение. Ще получим поддръжката на сериозни институции. Трябва и ние да мобилизираме нашите усилия.