Ако не бяха големите бизнесмени, футбол в България отдавна нямаше да има

Футболните президенти често са критикувани от феновете в страната за техни действия или бездействия.

Колко били вложили в селекцията, защо се месели в спортно-техническата част от нещата, как си позволявали да казват какво да се случва...

А истината е, че ако не са босовете-членове на Изпълкома или пък останалите - в сянка, поставили "свой човек" начело на съответния клуб, футбол у нас отдавна нямаше да има.

Източник: Twitter

Да погледнем реално на ситуацията. И глобално.

Да се върнем към прословутата 1994 година, а да не забравяме и няколкото големи шампионата преди това, в които България попадаше в сметките. Тогава, считано към онзи момент, успехите ни на национално ниво се дължаха на целенасочената държавна политика в спорта. Да вземем за пример Балъков, Стоичков, Емо, Боби и Любо и всички останали. До голяма степен те бяха освободени от каквато и да било отговорност и напрежение както в САЩ, така и на предишните Мондиали.

Трябваше единствено да играят футбол.

Да, в различна реалност, когато играта бе на съвсем различно ниво, но все пак, разбирате основната цел на излагането на настоящата теза. След 1994 година, след края на един преход и началото на друг, оказал се доста продължителен, нещата отдавна не са същите. Безспорно Министерството на младежта и спорта полага неимоверни усилия, за да върви всичко в спорта ни.

Но реалността в Цар Футбол е много различна.

Параметрите и мащабите на най-популярната игра отдавна не са същите.

Източник: GettyImages

И ако не бяха вложенията на Младен Михалев, Гриша Ганчев, Васил Божков, Кирил Домусчиев, Коко Динев, Христо Крушарски, Тодор Батков и т.н., футболът ни съвсем нямаше да бъде конкурентен на този, практикуван от Великите сили. Не че сега е на кой знае колко съизмерим с тях.

У нас шепа хора могат да си позволят солидни вложения, без задължително на първо време да търсят непосредствена възвръщаемост. Да, всеки от тях има и собствени подбуди, за да се занимава със спорт, но това е задължително в бизнеса.

Източник: БГНЕС

Разбира се, че не е вярно, че те влагат средствата си само от любов към футбола.

Данъчните облекчения, отклоняването на вниманието от други социални аспекти, неудобни за въпросните президенти и т.н. често са добра новина за тях. Но отново, да се повторя - футбол у нас едва ли щеше да има без "онези с куфарчетата"...

Адвокатите на българския футбол. В прекия и в преносен смисъл.

Източник: LAP.bg

Няма парадигма в икономиката, която да вменява вложения, без да се търси печалба и въобще изгода. А доста често "босовете" на най-популярния спорт у нас го правят.

Трябва да имаш милиони, за да влагаш хиляди. Да разполагаш с милиард, за да жертваш милиони. И да ги изсипваш в канала или където и да било. Защо? За да го има футбола.

Източник: Tribuna Plovdiv

Мислите ли, че споменатите господа се вълнуват особено много, когато някой ги разкритикува?

Някой, взимащ определена заплата. Влагащ по 50 евро на месец във футбола ни - за залагания. Тези критики са чудесни, но абсолютно невидими. Нека позволим на господата да не се вълнуват от критиците си, при положение, че жертват милиони всяка година, за да има на какво да се залага.

Преди да критикува някого, човек трябва да помисли какво е сторил той по въпроса и въобще възможно ли е някога да направи нещо. Да допринесе, а не само да мрънка.

Източник: Twitter

Високи очаквания...

Шампионска лига...

Блянове за европейски титли и класиране на Мондиал...

Радвайте се, че въобще ни има на картата! Че ще вземе някоя Велика сила да постави там палеца си. Да откаже милионерите и милиардерите у нас от вложения.

И тогава ще трябва пак да си говорим за паметната 1994 и всички прескъпи, но вече отдавна избледнели спомени.

Георги Илиев: Васил Божков е най-силният трансфер на Левски

"При него ЦСКА имаше много сериозни постижения", каза Майкъла