Ицо навърши 45. Да е жив и здрав. Другото продължава. Ето, не е нужно банално да се уточнява кой Ицо. Всички знаят, че става въпрос за Стоичков.

А казано на модерен език той е един ходещ Фейсбук. При това не само за българския футбол, а за цяла България. По цял свят. При Камата няма нужда да влизаш във Фейсбук, за да видиш или научиш нещо за него. Той самият е история, която се разпространява по цялото земно кълбо.

Срещат се две момичета в университет в Германия. Едната българка, другата южнокорейка. Първата дума на азиатката е "Стойков". На другия край на света в Аржентина момче от Буенос Айрес мечтае ако има син да го кръсти Кристо, защото приличал по характер и по футболна гениалност на неговия идол Диего Армандо Марадона.

За Барселона да не говорим. Там въпреки, че сега властват джобните нинджи на Гуардиола, за Ицо мястото не е запазено, а патентовано. И Лео Меси говори с възхищение за него и Роналдиньо, когато беше там и когато получи през 2005 "Златната топка" насред центъра на Париж в модерната зала "Пиер Карден" говори в захлас за "Стойков", който спечели най-престижния индивидуален трофей през 1994 година. Тогава му връчиха "Златната топка" на бляскава церемония в телевизията "Канал Плюс".

При Христо няма скука, няма изкуствени положения. Още като дете, когато живее на улица "Рогошко шосе" 26 в Пловдив и излиза да рита захапва топката със злоба. Прякорът "кучето" вече е в ход. Като доберман преследва всичко, което се изпречи по пътя му.

Освен спечелените битки за всевъзможни трофеи, Христо прави така, че да печели и България с неговите футболни училища, в които подготвя млади талантливи българчета да вървят по неговите стъпки. При него няма "съм тайм люн", винаги е "уин". Защото той и на 45 си е победител.