Мъже, състезаващи се срещу жени, транс-сексуални и интерсекс спортисти и имат ли те изобщо място в спорта -това е една от горещите теми на Олимпийските игри в Париж и по нищо не личи, че скоро ще видим генерално решение на този въпрос.
Чисто тематично, всичко започна още с откриването на олимпиадата, покрай провокативните за мнозина хрумвания в сценария на иначе уникалната церемония, но случилото се в боксовия турнир с алжирката Имане Хелиф и Лин Ю Тин от Тайван (или както представят страната в спорта - Китайско Тайпе), ще кънти като тема далеч след края на Олимпиадата, още повече, че не още не знаем как ще приключи тази история. А това е важно - и двете боксьорки достигнаха до боеве за олимпийско златo. Според водещия български букмейкър, известен с партньорството си с Христо Стоичков, Лин Ю-Тин вече е безпрекословен фаворит за титлата с близо 93% вероятност да спечели.
Не е трудно да се прогнозира oбаче, че темата за пола и участието на транс-сексуални и интерсекс хора ще бъде все по-актуална в бъдеще, а освен чисто спортният аспект, тя засяга и правни, етични и морални норми. И това е проблем, който световната спортна общественост и в частност олимпийското движение не могат да решат вече почти век.
Един от най-известните случаи от подобно естество на олимпиада е още от игрите през 1936 г. в Берлин. Там представителката на домакините Дора Рачен се класира четвърта на скок височина. Въпросът с нейната полова принадлежност многократно се повдига тогава и в следващите години, още повече Рачен става все по-успешна, печели европейска титла, поставя световен рекорд от 167 см.
През 1938 г. Рачен е арестувана във влак в Германия, след като кондукторът подава сигнал до полицията за "мъж, преоблечен като жена". Изследванията показват, че Дора Рачен е интерсекс човек и притежава мъжки полови белези. Принуден/а е да напусне спорта, да смени името си на Хайнрих и да продължи живота си като мъж. През 50-те дава интервю за списание "Тайм", в което заявява, че е била заставена от нацистите да се определя и състезава като жена - като скрито оръжие, защото титулярката на скок височина в германския отбор Грета Бергман била еврейка. Достоверността на думите ѝ обаче е поставена под съмнение.
Първият доказан и признат случай на интерсексуален спортист пък е на чехкинята Зденка Кубкова, по-късно станала Зденек Кубек. Отгледана като момиче, тя е звезда сред жените в няколко дисциплини в леката атлетика през 30-те години на миналия век, но не участва на Олимпийски игри - отказва се през 1935 г. и заживява като мъж, но именно нейният (неговият) казус повдига въпроса дали и как транс- и интерсексуални могат да участват на големи спортни състезания.
Сред първите и по-публични полемични случаи на Олимпиада е този на полската спринтьорка Ева Клобуковска, носителка на сребърен медал на 100 м и златен на 4х100 м в Токио през 1964 г. Нещо повече - световният рекорд в дисциплината е бил неин. През 1967 г. спортната ѝ кариера е прекратена, тъй като изследване установява наличие на мъжки хромозоми. До пенсионирането си, бившата шампионка работи в завод и чак през 2011 г. е удостоена с орден за принос към полското олимпийско движение.
Източник: IMAGO
В годините на Желязната завеса много се коментираше допингирането на спортистите от източния блок. А под сурдинка (ама много под сурдинка) и пола на състезателки, които изглеждаха доста, хм, неженствено. Спортната машина на СССР разполагаше с много такива оръжия, сред които сестрите Ирина и Тамара Прес, шампионки съответно на спринтове, бягане с препятствия и хвърляния (гюле, диск). Те са олимпийски шампионки от 1960 г. и 1964 г. През 1966 г., когато Международната федерация по лека атлетика (ИААФ) въвежда контрол на пола на жените-състезателки, и двете прекратяват кариерите си, с което разпалват съмненията на Запад, че "има нещо гнило".
Списъкът със спортистки от СССР и ГДР с подобни казуси е много дълъг. Като например случаят на източногерманката Хайди Кригер, известна вече от доста години като Андреас Кригер, след като през 1997 г., тогава на 31 г., си прави операция за промяна на пола. Хайди беше европейска шампионка в тласкането на гюле и се твърди, че е била системно допингирана още от 16-годишна възраст.
В по-близкото минало най-популярният казус бе на бившата южноафриканска лекоатлетка Кастер Семеня, двукратна олимпийска шампионка в бягането на 800 м. В нейния случай става въпрос за интерсекс състезател с преобладаващи женски полови белези и високи нива на естествено произвеждан тестостерон, които се предполага, че ѝ дават съществено предимство в средните бягания.
Източник: IMAGO
През 2019 г. ИААФ задължи Семеня и други спортистки като нея да се подложат на хормонална терапия, за да нормализират тези нива. Отказът от терапия означаваше край на кариерите им. Бегачката първоначално започна да приема медикаментите, но се оплака от страничните ефекти - качване на килограми, панически атаки и други психологични проблеми и обжалва решението пред Спортния арбитражен съд в Лозана и други съдебни инстанции. Делата продължават, кариерата на Семеня - не, а неотдавна стана ясно, че се е посветила на треньорската професия.
Впрочем, Кастер Семеня е една от едва двете атлетки, заедно с Памела Джелимо от Кения, които успяха да се доближат до рекорда на 800 м на Ярмила Кратохвилова от бившата Чехословакия, поставен през 1983 г. и все още неподобрен. Семеня и Джелимо постигнаха времена, които са с около секунда по-бавни от това на Кратохвилова - огромна разлика в тази дисциплина. Впрочем, всяка снимка на самата Кратохвилова от времето на нейната състезателна кариера би ни подсказала, че ако се беше появила на старта на женско състезание в наши дни, скандалът около Имане Хелиф и Лин Ю-Тин щеше да ни се стори наивна сапунка.
При транссексуалните спортисти положението е още по-объркано или пък обратното - кристално ясно, според гледната точка. В публичното съзнание не изглежда да има особен проблем жените, които станат мъже да се състезават при мъжете, но обратното - мъже, станали жени, не са никак добре приети.
На олимпийските игри МОК йезуитски прехвърли проблема на отделните спортни федерации, като им нареди сами да определят правилата в своите спортове. В резултат, транссексуални не се допускат в поне 10 олимпийски спорта, а в други има доста рестриктивни правила. В леката атлетика и плуването например, транссексуални се допускат при жените ако са сменили пола си преди да навършат 12, тоест преди пубертета. Такива жени обаче са изключително малко, така че изискването практически означава пълна забрана за транссексуални. В колоезденето правилата са същите, но спортистите, които не покриват изискванията поне могат да се състезават при мъжете.
Същевременно в Париж 2024 наблюдаваме случаи, като бегачката на 1500 м Ники Хилц от САЩ и боксьорката Хърджи Бакиадан от Филипините, които са родени като жени, идентифицират се като транссексуални мъже, но никога не са преминавали каквато и да е било терапия за смяна на пола и им е разрешено да се състезават при жените без уговорки.
Случаят, който предизвика особени вълнения по темата бе през 2021 г. в Токио, където новозеландката Лоръл Хъбърд влезе в историята като първата открито транссексуална спортистка, участничка в Олимпийски игри - във вдигането на тежести. До 2013 г. тя бе вдигала при мъжете, преди да разкрие, че е транссексуална. Заради нея Олимпийският комитет на Нова Зеландия промени изискването за норма на ниво на тестостерон при жените - до 10 наномола на литър тестостерон. Това обаче предизвиква остри реакции из целия свят, тъй като е в пъти повече от нормалното средно състояние на този хормон при нежния пол.
Източник: IMAGO
В крайна сметка самото участие на 43-годишната тогава Хъбърд бе "много шум за нищо", тъй като тя записа нула в изхвърлянето и остана извън класирането.
Споровете по темата, съдебните дела и шумотевицата из социалните мрежи продължават и скоро няма да затихнат. Ако има обаче нещо сигурно, то е, че решения са нужни, не само, заради едната справедливост в спорта, а и за да се избегне невероятният, понякога съвсем незаслужен тормоз, който състезателите понасят в почти всички случаи, дори когато просто не изглеждат според "общоприетите стандарти" за женственост или мъжественост.
