Българската боксьорка Станимира Петрова е една от надеждите ни за медал на Игрите в Париж. Преди заминаването за френската столица тя говори пред Gong.bg. 33-годишната световна шампионка и многократна европейска златна медалистка разказва за детството си, амбициите и бъдещето си. Жребият не беше благосклонен към нея и още на 1/8-финалите утре Петрова ще се изправи срещу много силната представителка на Тайван - Хсиао вен Хуан, която е действаща световна шампионка и бронзова медалистка от Игрите в Токио 2020.

Станимира, как започна да се занимаваш със спорт?

- Покрай брат ми. Той тренираше таекуондо и аз много исках да съм като него - настоявах, плачех, тръшках се и накрая ме записаха.

А спомняш ли си първия си треньор по бокс?

- Помня всички. И в таекуондото, и в бокса. След 15 години занимания с таекуондо и на шега започнах с бокса. Най-дълго съм била със сегашния ми треньор - олимпийският шампион Петър Лесов.

Бойно дете ли беше?

- Бях буйна, но никога не съм се била навън. Успявах са спечеля споровете вербално.

Разкажи някоя интересна история от детството си.

- В 5-6 клас бях от по-отраканите момичета. Играехме си на приспиване. Притискаш една точка на сънната артерия и така. Показвах го на останалите със себе си и по едно време съм паднала на земята с прави колена. Бях цялата синя. Другите са ме събудили, но интересното е, че след тази случка станах ритмична, почнах да рисувам. Всичко започна да ми се отдава.

Имаш ли любими боксьори?

- Като малка харесвах Брус Лий от филмите, а също и Мохамед Али. В момента обаче искам хората да подражават на мен.

Спомняш ли си първия златен медал?

- Ако изключим републиканските първенства, първото ми злато беше от Световното първенство (б.р. преди 10 години). Бях много горда и щастлива, трудно ми беше да го повярвам.

Обмисляш ли да се занимаваш с професионален бокс?

- По-скоро не. Целта ми е да спечеля олимпийски медал.

Забрави ли вече бъбречната криза и операцията, които те извадиха от Световното първенство в Индия миналата година?

- Няма как, това е най-драматичният момент в живота ми. Но в нито един момент не съм мислила да се отказвам. По същото време тази година пипнах вирус, който ме държа месец и половина. Заради това пропуснах Европейското първенство в Сърбия. Исках да играя, но докторът ми забрани.

На миналата Олимпиада в Токио бързо приключи участието си.

- Много бях разочарована, в Рио също. След Токио се бях отказала, 3-4 месеца не влязох в залата. Треньорите и Стефка Костадинова ме убедиха да се върна. Петър Лесов вярва в мен и той е основната причина да продължавам да преследвам мечтата си.

Как определяш шансовете си за медал в Париж?

- Това е мечтата ви, както вече казах. След две участия на Олимпиади, всичко различно от стълбицата, ще е разочарование за мен.

Мислила ли си какво ще правиш след Олимпиадата?

- Ще видим, но вече ми е време за деца.

Може ли да те видим като треньор?

- Нямам такива амбиции, ще се насоча към мениджърската професия. Но след време може би.