Топчо тръгва напред, подава на Мечо, той прехвърля атаката отляво, където Хичо овладява и подава към Пелето, той към Деко, който центрира... Бабангида и гоооооол! Това може да звучи странно и налудничаво, някакви прякори и имена от различни епохи, събрани на едно, но е съвсем възможно в родната действителност. За всеки футболен фен в този текст има смисъл. Защото за интересуващите се от играта тези имена значат много.

Едни им се възхищават и радват, други ги ненавиждат, но всички ги познават. Може да не знаят истинското име на въпросния човек, но са чували прякора му. Така, както всеки знае Роналдо, но едва ли предполагат, че той всъщност се казва Луиш Назарио да Лима. И у нас има подобни случаи, когато на футболния терен даден играч е по-известен с прякора, отколкото с истинското си име. С тези редове ще се опитаме да направим един бърз преглед на прякорите на родните футболисти.

Без да претендираме за изчерпателност, която едва ли може да бъде постигната, ще разгледаме поне тези, които са по-известни с "придобитите" си имена. За съжаление в последните години оригиналността е позабравена и повечето прякори са взети "назаем" от чуждестранни играчи. Обикновено заради физическа или игрова прилика те биват кръстени на по-известните си колеги. В това отношение в Левски са на първо място в класацията. Там всеки идва с името на някой друг.

Но е много по-лесно да кажеш Шуменския Деко или само Деко, отколкото Иванов или Мирослав Иванов. Особено важни са прякорите на двамата адаши по фамилия Станислав и Емил. Ангелов някак не върви, затова е много по-удачно да се ползва Бабангида, с уговорката, че не става въпрос за известния някога нигерийски играч, а за нашия Емил. Или пък Пелето, който (бъдете сигурни!) няма нищо общо с Краля на футбола.
 
Двама бивши левскари са много по-известни с прякорите, отколкото с имената си. Скандалният Илиян Стоянов е познат като Коловати. Той бе сравнен с легендарния италианец от...агитката на ЦСКА още докато бе футболист на "червените". А по-късно, когато премина във вечния враг сектор "Г" измисли рефрен, в който се чуваше не само прякора на Илиян, но и този на шефа на "армейския" фенклуб Димитър Ангелов.

Бебето за нас, българите, не е бразилецът, играл на три световни първенства, а просто Асен Николов. Пловдивчанинът, играл в Марица, Славия и Левски, наскоро се завърна в медийното пространство, след като скара Партизан и Миодраг Йешич. Други подобни прякори са на бившите съотборници в Марек Димитър Георгиев - Шустера и Илия Илиев - Фиго. Коментар около оригиналните притежатели на имената едва ли е необходим. В треньорското съсловие си имаме пловдивски Джанини (Ясен Петров) и двама претенденти за името Зико - Петър Зехтински и Йордан Боздански.

В Левски има и оригинални прякори като Топчо (Топузаков), Хичо (Ники Димитров), Урсула или Шадравана (Георги Петков). Имат представители и от анимационния свят и фауната. Това са Гонзо, кръстен на героя от "Мъпет-шоу" и Мечо, идващо от мечка, на Димитър Телкийски. Играещият в Гърция Борислав Георгиев е известен от годините си в Локо (Сф) като Бобъра. Друг бивш "железничар" Светлин Симеонов е познат като Пинчера. Вратарят на ЦСКА, свикнал да отчайва Левкси при дузпите - Ивайло Петров, е познат като Пифа (от анимационните герои Пиф и Еркюл), а преди това е бил наричан Дрогата заради многото кафета, които изпива.

Днес също си имаме Гибона и това е пословичният с ловкостта си вратар Иво Иваников. Но в сърцата на феновете Гиби си остава един - "Радостта на народа" Божидар Искренов. Националният селекционер Христо Стоичков е Камата, но и Кучето, също като друг бивш "армеец" Георги Денев. В югозапада всички познават доскорошния треньор на Пирин 1922 Борис Николов като Заека. Име, дадено му още от времето, когато е тичал с огромна скорост като футболист.

Освен със заимствани, някои от родните футболни звезди могат да се похвалят с оригинални и уникални нови имена. Бившите национали Здравко Лазаров - Електричката, Здравко Здравков - Фози (това е мечока от "Мъпетите") и  Александър Александров - Кривия, играят в Турция, но у нас остават известни с прякорите си. В ЦСКА двамата дребосъци Емил Гъргоров и Йордан Тодоров са просто Бадема и Дучо. Но Емил си има конкуренция в лицето на новия "бадем" от Пловдив - Емил Стоев. В Локомотив (Сф) се подвизава, Универсалното ренде "Вьорнер" Георги Марков, наречен така заради грубата си игра. Иван Пасков отдавна е познат като Прасковата, а Йордан Върбанов е просто Дузи. Марчо Дафчев пък е Клюна, а причината е повече от ясна - дългия му и клюмнал нос...

Швайца е интересна компилация от точен като швейцарски часовник и Шварценегер, която Иван Павлов носи още от юношеските си години в школата на ЦСКА. Бившите му съотборници в Пирин 1922 Иван Стойчев и Стойне Илиев са по-популярни като Дофтора и Професора. Петър Станев пък е Царицата. Едва ли някой може да си представи причината, поради която Емил Тодоров е наричан Зелето. Просто той е имал много къдрава коса, която в момента липсва, прякорът обаче му е останал за спомен.

Интересно е да се надникне и сред треньорите у нас. Малцина от младите запалянковци знаят, че Пламен Марков преди години бе известен като Китаеца заради дръпнатите си очи. Или като Тахамата (на името на футболиста с индонезийска кръв, играл в Аякс в края на 70-те години). Печелилият три титли с три различни отбора Георги Василев е просто Гочето. Стоян Коцев е Кано, Иван Маринов - Масларя, Стефан Трифонов - Санята, Емил Велев - Кокала, а Иван Цветанов е Трите Хикса. Димитър Димитров в родния футбол не е достатъчно, защото имаме треньора Херо, но и Каубоя, елитен съдия. Пловдивската легенда Христо Бонев всички познаваме като Зума.

Треньорът на Несебър Николай Русев е познат като Джангъра, а синът му Иван -  Малкия Джангър. И други синове носят прякорите на своите бащи Христо Янев е Джуджето, но така на времето са наричали и баща му Ангел, също футболист и треньор. Владислав Златинов носи името Малкия или Благоевградския Кройф, защото баща му Христо е носел името на легендарния холандец. Другият син на Кройфа Петър пък всички познаваме като Топеца.

В роднинската линия феновете наричат сина на Боби Михайлов, Ники - Малката перука, а Живко Миланов - Зетя (защото е гадже на щерката на Борислав Михайлов). Има множество ироними от запалянковския фолклор. Те обикновено целят да обидят и унизят противников играч. Играчите на ЦСКА са наричани Сакатлиев (Сакалиев), Махмурлук (Хмарук). Велизар Димитров бе повлечен от истерията Скакауец на "Хиподил" поради паданията си в наказателното поле и пернишкия диалект. В негова чест част от дузпите вече се наричат
"велизарки".

Стоян Колев си изпати от предаването на bTV и дълго носи името Шаран. Медиите са причина доста от играчите да получат имената си. Така Стойчо Младенов от 24 години е "Екзекуторът на Ливърпул", а от миналата есен Христо Йовов с един гол си извоюва прякора Бижутера. Някои обаче добиват популярност след издънки. По този начин Любо Пенев бе Супата, Ицо Янев - Тюфлека, а Мартин Петров - Българина.