Христо Стоичков е осиновил момче от бедно перуанско семейство през 2001 г. Това се разбра от интервю на Камата, дадено на репортер от перуанския телевизионен канал RPP в Южна Африка. Българската футболна легенда е там като акредитиран коментатор за мексиканския гигант "Телевиса Депортес Нетуърк".
В интервюто Стоичков потвърждава, че преди девет години е поел грижата за перуанско момче от изключително бедно семейство. Връзката станала чрез испанска агенция, с която работели и други бивши футболисти на "Барселона".
Според Ицо не били важни толкова парите, които той давал, а хлапето да изпита любовта на хората, да излезе от своя свят, да види чужди страни.
Перуанските журналисти се бяха подготвили старателно за срещата с идола на испаноговорящите фенове. Те дори му подариха малка ръчно изработена дървена бутилчица, пълна с традиционна местна високоалкохолна напитка, нещо като нашата ракия.
Основните участия на Стоичков са в коментарни студиа преди и след мачовете, като, естествено, ударението пада върху представянето на Мексико.
Ето и интервюто на Камата.
Модерния ляв: Любовта за едно дете е по-важна от парите
- Спомням си, че през 2001 г. ви интервюирахме без пресконференция в хотел "Хилтън" в Буенос Айрес по време на бенефиса на Диего Марадона. Струва ми се, че там казахте, че сте осиновили перуанско момиче. Лошо ли ви чух, или е вярно?
- Всъщност перуанско момче.
- Извинете, момче. Можете ли да кажете от коя част на Перу е синът ви?
- Стана чрез една агенция в Барселона, която се занимава с това и с която много бивши играчи на "Барселона" продължаваме да работим много успешно. Той беше от едно много бедно семейство. Когато в онзи миг го видях, ми стана много гадно.
- Разчувствахте ли се?
- Да. И не се поколебах нито за секунда да вляза в тази организация, за да помогна на това семейство.
- Семейството живее в Перу, а вие сте от хората, които поемат разходите му. Така ли е?
- Парите нямат значение. Мисля, че по-важното е да дадем нашата любов, защото... С какво можем да помогнем? Например да го поканим на почивка, да пътува по света, за да излезе от своята страна. Децата от това семейство - мисля, че бяха четири - живееха много нависоко в планината.
- Спомняте ли си мястото и името на семейството?
- Да си призная, мястото не си го спомням. Но семейството го помня.
- Постоянно ли поддържате връзка с тези хора?
- Да, чрез агенцията.
