Напук на всички фитнес ентусиасти, перманентно оплакващи се от липса на свободно време за тренировка, днес едно момче в столичен фитнес доказа, че няма нищо по-впечатляващо от силата на човешкия дух.

Всякакви мотивиращи тренировки и клипове в интернет, всички рецепти за това как да поддържате постоянен интереса си към заниманията в залата, изведнъж заприличаха на запетайки в роман на Пруст, ставайки почти невидими и незначителни днес.

Между редовните и приети едва ли не за нещо нормално за фитнесите ни оплаквания на двама от най-мудните посетители на залата за вдигане на тежести "Херкулес" в квартал Люлин, на вратата застанаха две момчета - едното напълно сляпо, другото с доста сериозни зрителни проблеми, както обясни неговият баща.

Инструкторът, който е и собственик на залата, пое ръката на момчето, желаещо да тренира, след което го въведе в залата. Водеше го стъпка след стъпка, помагайки му за намирането на правилните уреди, регулирайки тежестите според крехката физика на тийнейджъра.

"Спокойно, мога и повече. Не ми е трудно. Ще се справя. Благодаря ти за помощта", учтив към ментора си беше младият ентусиаст.

След края на тренировката управителят на фитнеса съпроводи момчето и неговия приятел по стълбите, а след това и извън сградата, до колата на баща му, държейки го през цялото време за ръката.

Защо ви разказвам всичко това?

Защото от днес аз отново вярвам в силата и непреклонността на човешкия дух и воля! Защото никога повече няма да имам реципрочно оправдание за това да имам време за тренировка, но да не стигна до залата. Защото видях с очите си какво означава характер, желание и непримиримост със статуквото.

Поклон пред теб, млади приятелю!