Силви и Рафаел ван дер Ваарт позират като истински професионалисти пред камерите, а на въпросите отговарят с обезоръжаваща откровеност. Реал, Мадрид, навиците - за всичко това "най-красивата двойка в испанския футбол" говори без притеснение. Въпреки медийния шум около тях те се определят като съвсем нормална и обикновена съпружеска двойка. А не като семейство Бекъм.
- Как протича един нормален ден на семейство Ван дер Ваарт?
Рафаел: Два пъти седмично имаме уроци по испански, защото искаме да научим езика колкото се може по-бързо. Това е най-добрият начин да се адаптираме към обичаите, към града. Обикновено денят ни започва в 8 ч. Ставаме с Дамиан, сина ни, който тръгва на ясли в 9 ч. Закусваме тримата заедно. После аз отивам на тренировка, Силви също тренира, но у дома. Обядваме заедно и понякога отиваме на сауна.
Силви: Също си готвим заедно. Стремим се да подбираме здравословна храна, пазаруваме заедно зеленчуци, плодове. Аз готвя, но Рафа винаги ми помага. Той е вманиачен на тема здравословно хранене, обожава салатите.
- Дразните ли се, когато ви сравняват със семейство Бекъм?
Силви: Спомням си, че първия път, когато бях с журналистите при представянето на Рафа на "Бернабеу", имаше голяма тълпа репортери. И те непрекъснато ме питаха дали обичам чесън. "Обичаш ли чесън? Обичаш ли чесън?", не спираха да повтарят. "Колко странен въпрос! Защо ли ми го задават?", питах се тогава. Нямах никаква представа. След 10 интервюта, в които не спрях да повтарям, че обичам чесън, попитах хората от моята агенция в Испания защо всеки ден ми задават този въпрос. И тогава те ми разказаха как Виктория (Бекъм) още при идването си в Мадрид казала, че Испания мирише на чесън. Чак тогава разбрах за какво става дума. Честно казано, не смятам, че сравненията със семейство Бекъм са правилни, защото ние сме различни. Не може и дума да става за сравнение. Бекъм са известни в цял свят и във всяко кътче на планетата. А ние - не. Рафа, на теб харесва ли ти да живееш като тях?
Рафаел: Не (смее се). Щастлив съм, че сме семейство Ван дер Ваарт. Силви е прочута, аз също, защото играя футбол, но ние не сме новите Бекъм.
- Виждате ли се още дълго в Мадрид?
Силви: Поне още 5 години, колкото е договорът на Рафа. Но ако останем повече, ще бъда доволна. Много ми харесва животът тук.
Рафаел: Подписах за 5 г., но се надявам да остана тук повече. Искам да стана важен играч за Реал, да спечеля много титли. Ето за какво винаги съм мечтал.
- Ще се осмелите ли да обещаете да направите нещо запомнящо се, ако Реал М стане клубен шампион на Европа?
Рафаел: Ще направя нещо. Искат да покажа, че съм готов на всичко за една Шампионска лига.
Силви: Аз мога да направя една торта, макар да не съм сигурна, че ми се удава много.
- Силви, бихте ли приели да станете посланик на Реал М, ако ви предложат?
Силви: За мен ще бъде чест да стана посланик на най-добрия клуб в света. Мисля, че без да искам, вече съм се превърнала в посланик на Реал, защото всеки път, когато съм с журналисти, те ме питат за клуба, за Рафаел, за живота в Испания. Честно казано, аз вече се чувствам посланик на Реал М.
- Харесва ли ви футболът като игра, или само защото Рафа е футболист?
Силви: Харесва ми само защото той играе (смее се). Не, шегувам се! Футболът ми харесва, но за мен е много по-интересно, когато Рафа е на терена. По-добре се чувствам.
Рафаел: Не можеш да изгледаш дори един мач...
Силви: Не е вярно, недей да лъжеш.
Рафаел: Тя винаги е на стадиона. Това е самата истина.
Силви: Никога не пропускам мач. Винаги съм там, следя за всичко, което става на мача. Когато той играе, внимавам повече. Но аз съм голяма фенка на Реал М.
- Критикувате ли Рафаел, след като играе слабо?
Силви: Разбирам, когато той направи слаб мач. След толкова години вече имам опит и съм наясно дали е бил добър, гениален, среден или слаб. Но дори да не се разпише, аз мога да му кажа, че е играл добре. Защото да играеш добре, не означава винаги да вкарваш гол. Във футбола има много други неща.
- Ядосва ли се много Рафа, когато загуби някой мач?
Силви: Никак не му харесва да пада. Всеки път, когато загуби, разбирам, че не е щастлив. Но никога не крещи вкъщи, нито прави подобни неща. Рафаел не е такъв човек. Имам късмет, че той умее да отделя футбола от семейния живот. Когато си е у дома, мисли само за нас и как да се смеем.