Саморано: Стоичков е уникален човек и доказан професионалист

Иван Саморано бе сред първите световни футболни звезди от близкото минало, пристигнали в България за юбилейния мач на Христо Стоичков.

Ето какво каза Саморано пред Нова телевизия:

- Предполагам, че идвате за първи път в България?

- Не, идвах тук за мач от европейските клубни турнири, не си спомням дали със Севиля или Реал Мадрид.

- Коя година?

- Мисля, че през 1992 или 1993 година.

- Няма съмнение, че мачът в петък ще бъде едно от спортните събития на годината тук. Защо Христо Стоичков е толкова важен за вас?

- Така е, наистина е важен за мен. Защо ли? Ами защото в него има много любов. На терена изглежда изключително темпераментен, но извън него е добър приятел. За мен чест и гордост да бъда тук и да споделя такъв важен за него момент в родината му.

- А темпераментът му е наистина специален, нали?

- О, да. Така е, наистина е специален. Като играч даваше всичко от себе си, имаше изключително силен характер, а освен това и манталитет на победител. Аз бях в Реал Мадрид, а той в Барселона, но въпреки това успяхме да създадем страхотно приятелство помежду ни извън игрището. Наистина се радвам, че сега ще мога да участвам в неговия бенефисен мач.

- Мечтаехте ли преди години да играете в един отбор със Стоичков?

- Всъщност, заедно с него сме участвали в много подобни бенефиси или благотворителни срещи. Спомням си, че играхме заедно в мача на Уницеф. Иначе да играеш с него беше истинско удоволствие, той знаеше перфектно къде се позиционира централния нападател – затова и Ромарио отбеляза толкова много голове в Барселона, тогава той имаше късметът да бъде съотборник със Стоичков. В петък отново ще играят заедно, така че може би отново ще отбележат няколко попадения.

- Какво си спомняте от онези времена? Вие играехте в Реал Мадрид, а Стоичков в Барселона?

- Това бяха най-добрите времена. За мен беше изключително важно, че съм част от Реал Мадрид, струва ми се, че най-силната част от кариерата му, премина в Барселона. Обикновено по онова време, първенството се печелеше или от Реал или от Барса. Но в моментът, в който мачът между нас приключеше, ставахме отново приятели.

- Тоест, тогава сте го приемали като приятел, а не като враг, въпреки че е бил в най-големия съперник на Реал?

- Налагаше се да бъдем врагове, само когато играехме един срещу друг. Но иначе винаги сме били приятели. И двамата имахме сходен манталитет – винаги искахме да печелим. На терена бяхме съперници, но си останахме приятели завинаги.

- Сигурен съм, че сте научил някои думи на български от Христо Стоичков?

- Ммм, да...Но това са думи, които не са за казване /смее се/. Може обаче в петък на игрището да ги използваме....

- И накрая – имате ли някакви впечатления от българския футбол в последните години?

- Ами, като цяло се знае малко за българския футбол, като изключим представянето на отборите ви на международно ниво. Спомням си повече за футбола ви от времето, в което Христо все още играеше. Като например мачовете от световното първенство в САЩ от 1994 година. Дори гледах на живо двубоя на България срещу Аржентина. Тогава разполагахте с невероятни футболисти, но сега не познавам вашите играчи. Знам много малко за българския футбол в момента.