За Франция, французите, Международният олимпийски комитет (МОК) и повечето спонсори, олимпийските игри бяха невероятен успех. След празните трибуни и общо взето скуката на отложените с година игри в Токио, парижката олимпиада трябваше да бъде шумното, пъстро и интересно спортно събитие, което окончателно да разсее пост-пандемийния стрес и да върне блясъка и чара на игрите.

И ако в спортно отношение игрите действително бяха интересни, най-вероятно игрите в Париж ще останат в историята с чутовните си скандали, които ще имат отражение не само върху следващите издания на най-голямото спортно събитие на планетата, но и върху много от спортовете, включени в него.

Част от тези скандали бяха "заложени" и почти невъзможни за избягване още преди самите игри, част от тях бяха изцяло по вина на организаторите. И тук не говорим за традиционното мрънкане около храната на спортистите в Олимпийското село, също традиционно лошо подготвените доброволци и транспортните неуредици, заради които например нашата тенисистка Виктория Томова изпътува 20-те километра от летище "Шарл де Гол" до селото в Сен Дени за четири часа.

Не говорим дори за вероятно добронамереното, но напълно необмислено решение да не се инсталират климатици в стаите на атлетите. Дори инатливото настояване на домакините да се провеждат плувания в гъмжащата от зловредни бактерии река Сена, довело до множество отлагания на стартове и здравословни проблеми за отделни състезатели, не е чак такава драма на фона на едни други събития.

Нещата са сериозни

Всичко започна още от първата вечер и само някой, който е бил в тотална информационна кома през последните три седмици не е разбрал за драматично противоречивите режисьорски решения в церемонията по откриването на игрите, които засенчиха иначе невиждано фееричното, иновативно и завладяващо зрелище по улиците на Града на светлината.

Критиците обсъждат дали беше ли нужно точно град като Париж да привлича внимание като настъпва мазолите на обширен сегмент от публиката и това ли беше мястото да се правят каквито и да е било политически изявления. Поддръжниците на идеите на режисьора Тома Жоли пък парират с обяснението, че невежеството и/или консервативността на някои зрители си е техен проблем и церемонията е просто артистичен израз на духа на Париж - различен, разнообразен и скандално свободолюбив.

Спорът по темата изобщо не е приключил, а и церемонията по закриването на игрите добави още вода в мелницата на критиците, но в ерата на социалните медии, дори негативните коментари могат да се превърнат в позитив ако са в достатъчно количество.

Със сигурност обаче можем да предположим, че организационният комитет на игрите в Лос Анджелис 2028 си е водил подробни записки.

Всичко е политика

Политиката от всякакъв вид изобщо остави своята следа върху тези Олимпийски игри още преди началото им. Решението да се допуснат състезатели от Русия и Беларус, макар и под неутрален флаг, предизвика обичайните брожения, както и участието на атлети от Израел заради продължаващата война в Газа.

Но вероятно най-колосалният скандал с откровен политически характер, при това на повече от едно ниво, бе скандалът в женския бокс с участието на Имане Хелиф от Алжир и Лин Ю-тин от Тайван. МОК, които са от години в явен конфликт с Международната аматьорска бокс асоциация (IAB), в този случай сами си заложиха бомбата.

Мъж или жена?

Въпросът с половете в спорта и участието на транссексуални и интерсекс атлети в него не намира своето решение вече почти век. Йезуитското решение на МОК да остави съответните федерациите, които организират олимпийските турнири в съответните спортове сами да решават дали и как такива спортисти могат да участват, се върна като бумеранг право в лицата им. Защото МОК решиха да проведат бокс турнира на игрите, организиран от специален комитет и по различни правила от тези на IAB. Презумпцията, че така ще се даде възможност на състезателите, отдали години от живота си в подготовка за игрите все пак да покажат уменията си и да спечелят медали потъна безславно в морето от коментари, контра-коментари, нападки и откровено отвратителни мемета.

Нищо от това не помогна за намиране на решение на основния проблем и тези, които отнесоха най-голям дял от бремето на нездравия интерес, бяха именно Имане Хелиф и Лин Ю-тин. Техните състезателни кариери вероятно ще приключат със завоюваното в Париж и омърсено с клеймото на този отвратителен скандал злато, но бъдещето на бокса на олимпийски игри е по-скоро... никакво.

Но има и още...

Към тези истории, трябва задължително да се добави драмата от последния момент, в която буквално на старта на церемонията по закриването на игрите стана ясно, че бронзовият медал в гимнастиката на американката Джордън Чайлс е отнет след решение на Спортния арбитражен съд и присъден на румънката Ана Бърбозу. Иронията в случая е, че медалът първо бе спечелен от Бърбозу, но след контестация бе присъден на Чайлс. Съдът обаче прецени, че контестацията е невалидна, защото е подадена с една минута закъснение след разрешения срок. И този скандал не е приключил, защото без съмнение американските адвокати вече готвят обжалване.

В графата "глупости" може да сложим практиката на треньорския щаб на женския футболен отбор на Канада да дебне тренировките на съперниците си с дрон. Операторът на летателното средство бе осъден на осем месеца затвор условно, а селекционерката Бев Прийстман бе изгонена от игрите и отстранена от поста си. На канадките им отнеха шест точки за отскок в турнира, но все пак стигнаха до четвъртфинал. МОК са се заели да разследват и златото им от Токио, та и там шоуто тепърва предстои.

На фона на всички тези скандали и противоречия, темата за допинга, която иначе е толкова обичайна за спортно състезание от такъв калибър, в Париж засега е по-скоро липсваща - трима атлети (джудисти от Ирак и Афганистан, боркиня от Нигерия и състезателка в тройния скок от Румъния) отстранени още преди игрите и гъркиня в овчарския скок и спринтьор от Конго, хванати по време на самите игри. Но темпото, с което работят анти-допинговите органи е такова, че още подобни новини безусловно ще има. Иначе, обичайните вече взаимни обвинения между американската и китайската делегации не спират.

Така или иначе, олимпийските игри в Париж приключиха и щеше да е чудесно, ако нямахме поводи да си спомняме за тях чрез тези неприятни случки, голяма част от които можеха спокойно да се избегнат.