Какво се случва с българската младеж през първата година от членството на България в Европейския съюз - отговор на този въпрос дава Годишният доклад за младежта - 2007 година, който бе представен днес пред журналисти. Докладът отразява извършеното до момента по отношение на основните приоритети в държавната политика, предприетите мерки и бъдещи действия за провеждане на
единна младежка политика в България.

Документът очертава осем основни области и политики за развитие и промяна сред младите хора: социален статус, образование, здравеопазване, трудова реализация, свободно време, гражданска активност, рисково поведение и европейско измерение на българската младеж.

Докладът за 2007 година се базира на представително социологическо изследване "Младежта в страната - състояние, проблеми, промени, тенденции, възможни параметри и насоки за младежка политика". То е осъществено от Агенция "Медиана" през април 2008 година по поръчка на Държавната агенция за младежта и спорта. Изследвани са 1197 младежи от 15 до 35 години.

Анализът на данните от социологическото изследване на "Медиана" регистрира реален напредък в "качеството на живот" на младите - нарастване на потреблението, подобряване на материалното им положение и успешна реализация на пазара на труда.

В момента България е под средните европейски показатели за младежка безработица, а ако изолираме "ромския фактор", страната е на едно от най-ниските места по безработица в ЕС. Делът на безработните младежи с висше образование чувствително е намалял.

Според социолога Кольо Колев се наблюдава тенденция към съживяване и разширяване на пазара на труда в различни градове и в други населени места на България. По думите му сега квалифицираните млади хора предпочитат да останат в България, а напускащите страната ни са нискоквалифицирани или въобще без квалификация. Над 36 процента от младите хора обаче предпочитат да учат в чужбина, което ще поставя в бъдеще сериозни проблеми пред нашите университети.

Според доклада съществува ясно обособена група, най-вече от ромския етнос, която практически не може да се възползва от позитивните икономически промени. Това са ниско образовани млади хора, които не могат да се реализират на пазара на труда. Изследването отчита етнизация на бедността, на безработицата и необразоваността.

Данните очертават един нов профил на българското училище. Компютърната осигуреност и свързването им в интернет е вече факт в повечето учебни заведения. За това, че в България вече има европейска младеж, говори фактът, че над 70 процента от младежите ползват интернет, а при учениците в горните класове - над 80 процента. 36 процента от младите хора говорят чужди езици. Същевременно с това обаче се наблюдава "процес на формализация на самото образование". Реално неграмотни ученици преминават успешно от клас в клас на средното образование.

"Годишният доклад за младежта 2007 година има за цел да помогне за решаване на проблемите, свързани с младежта в страната. Затова през 2007 година ДАМС започна изготвянето на дългосрочна Стратегия за национална младежка политика, съобразена с европейските нормативни документи. Тя ще бъде представена през ноември на Националния форум БГ "Младеж", каза пред медиите Михаил Балабанов, заместник-председател на ДАМС.

Друга важна стъпка от страна на ДАМС с грижа към младите хора в страната е изготвянето на проект на Закон за развитие на младежта, който бе внесен в Министерски съвет през октомври 2007 година. Той е разработен след широка обществена дискусия с голям брой неправителствени организации в страната, държавни институции, органи за местно самоуправление, младежки политически организации, сдружения. Проектозаконът цели да насърчи самоорганизирането на младите хора, като регламентира механизмите за изграждане и структуриране на младежкото представителство. Той предлага нов модел на финансиране на националната младежка политика чрез републиканския бюджет, общинските бюджети, национални и международни програми, дарения, както и чрез средства от фонд "Развитие на младежта в България". Законопроектът ясно дефинира правомощията на органите на централната власт, областните администрации, органите на местното самоуправление и предвижда ефективни механизми за координация при взаимодействието им при управлението на политиката за младите хора на национално, областно и местно ниво.