Искренов: Не съм искал и не са ми предлагали пари

Феноменалният футболист от 80-те и началото на 90-те години Божидар Искренов в типичния си стил от зеления терен поднесе нова изненада на публиката. След като се завърна у нас след години прекарани в САЩ, Радостта на народа реши да се установи трайно в България и да се кандидатира за кмет на столичния район Подуене. Истинска сензация бе новината, че Гиби ще се яви на изборите като лице на ДПС. За мотивите му да предприеме тази стъпка Искренов се съгласи да даде интервю специално за "Топспорт".  

- Божидаре, решението да се кандидатираш за кмет се прие като голяма изненада...
- Животът е винаги изненада. Това е едно голямо предизвикателство. Кандидатирам се за кмет на Подуене, защото съм израснал в този квартал. Това е моята люлка. И съм най-близо до нещата, най-близо до живота на моите приятели там, на хората, с които съм живял и на самото общество в Подуене. Всички знаем, че в момента ситуацията не е добра. Мисля, че ако стана кмет, бих помогнал да се променят нещата към добро. Няма да стане с магическа пръчка за месец-два, но трябва да си повярваме. Аз много вярвам и хората би трябвало да ми вярват и да се подкрепяме взаимно.

- Чувстваш ли се готов за подобно нещо, досега не си се занимавал с такава работа?
- За политика не мога да кажа, че съм подготвен, защото съм бил далече от нея. Но тук не става дума за някакво мое влизане в политиката, а за кандидатиране за кмет, за да се опитам да помогна да преодолеем болните места на хората от моя квартал, които не са малко. От 10-11 месеца работя по различни проекти и с опита, който натрупах, мисля, че ще бъда много полезен. Не бива да се забравя и че съм живял в други държави - Испания, Швейцария, САЩ и Италия, от където малко или много имам някакъв опит. Живял съм там и съм виждал каква е схемата на управление, как хората - и обикновените, и тези, които ръководят - си помагат и как работят един с друг. Имам много големи идеи и проекти с голям потенциал, които могат да се реализират бързо. Основните неща, на които би трябвало да се наблегне са инфраструктурата на самия квартал - пътища, канализация, осветление и т.н, на сигурността, на обезопасеността на училища, детски градини, болната тема с педофилията и дрогата. За децата и за пенсионерите трябва да се направят много неща. Колкото и малък да е един квартал в София, той си е като един малък град, така че има много неща да се правят. Идеите, които имам, са използвани в другите държави, които са вече членове на Европейския съюз и мисля, че и ние трябва да продължим по същия начин и да бъдем реална част от този съюз, към който се присъединихме. Хората трябва да са готови да помагат, те да бъдат дясната ми ръка. Хората у нас трябва да почнат да се променят, да имат доверие един в друг, да не развалят това, което другите се опитват да направят, а да се присъединяват към тях.

- Това, че кандидатурата ти бе излъчена от ДПС се прие като сензация...
- Мисля, че взех едно добро решение. Хората от партията, която застана зад мен имат много голямо доверие в мен. Аз мисля, че ДПС е една сериозна партия, която с годините е доказала, че е силна партия с голям потенциал, че са хора с големи цели и амбиции.

- Но знаеш, че се твърди, че ДПС е етническа партия...
- Може така да се говори, но според мен не може ДПС да бъде определяна като етническа партия, защото всичките й членове са с български паспорти, тоест всички са българи. А кой каква религия изповядва - мисля, че всеки е в правото си да изповядва такава, каквато пожелае. Това са едни съвсем нормални хора, които имат своите цели и идеали.

- Как стана това приближаване между теб и ДПС, откъде дойде инициативата да се кандидатираш с тяхна подкрепа за кмет?
- Стана малко изненадващо за мен. Те ми предложиха. Аз приех предизвикателството. Те застанаха плътно зад мен. Направили са много добро проучване, те са хора с високо ниво на организация. Акцентирали са точно върху мястото, където съм израснал и съм се родил - Подуене. Те виждат, че мога да защитя идеите, които те имат и които аз имам. И с тяхна помощ може да се направи много не само за район Подуене, но и за самата София. Защото всички трябва да обединим усилията си, за да бъде приятно да живеем в една столица, която искаме да бъде на европейско ниво.

- Дълго ли мисли преди да приемеш предложението?
- В интерес на истината, да. Но не от страх. Просто трябваше да обмисля нещата. Дали е правилно да приема или не. Защото отговорността е много голяма. Влизаш в едно ново амплоа. Но мисля, че човек се сблъсква с трудностите, за да ги превъзмогне и да ги оправя. И в спорта е по същия начин - имаш предизвикателството и не трябва да се страхуваш никога. Тежко е като загубиш, но е много радостно като спечелиш. Няма човек, който тръгва да прави нещо само с мисълта, че може да загуби. Всеки човек има за цел да победи. Но не трябва да е, за да победи само за себе си, а да победи заради хората, заради които е тръгнал. Аз като играех - играех първо за хората, които идваха на стадиона, второ - играех за отбора и на трето място си играех за мен. Сега не е футболен мач, а става дума за човешките неволи и съдби. Но това е един голям мач срещу сериозни претенденти в името на хората.

- Какъв е основният ти мотив да приемеш предложението на ДПС - някои казват: той го направи за пари?
- Никога не е ставало въпрос за пари. Нито те са ми предлагали, нито аз съм поискал. Това се подписвам с две ръце. Такова нещо не е имало и няма да има. Парите не са всичко на този свят. Проблемите са повече от парите. Ако даваха по 50 000 лв за тази работа, тогава да кажеш, че отивам за пари. Основният ми мотив е да помогна на хората.

- Какви са реакциите на хората, които срещаш, след като се разбра, че си кандидат за кмет от ДПС?
- Много приятно съм изненадан, защото и по улиците, и мои комшии, и мои приятели, както и хора, с които се виждам за първи път, ми казват: „Да, това е много хубаво. Пожелаваме ти успех от все сърце". И ми казват: „Ще гласуваме за теб, защото ти вярваме". Всички много чисто го приемат и го казват. Може би ще кажеш, че това не е вярно, но е абсолютната истина, аз никога не съм казвал това, което не мисля и никога не съм се отричал от думите си. Да, сигурно има и хора с негативно настроение, но всеки човек си има право на собствено мнение и собствено виждане.

- Ако станеш кмет, доколко ще бъдеш независим и доколко ще бъдеш обвързан с ДПС? Не се ли опасяваш, че можеш и да се окажеш по някакъв начин използван?
- Естествено, че зад мен застава ДПС като партия. Но те застават зад мен да помагат, те ще бъдат близо до мен със съвети. Човекът, който обаче ще решава съм аз. На всички трябва да е ясно, че не може и да става дума да бъда използван.

- Това ти решение означава ли, че загърбваш футбола?
- С футбола нямам нищо общо като професионални ангажименти от много време насам. Просто играя за удоволствие и много обичам да гледам футбол. Но да загърбя футбола е много силно казано. Да, не съм във футболните среди в момента, отстрани съм. Но с удоволствие ще ходя да наблюдавам мачове. Няма обаче да си давам мнението или да бъда критик. В момента съм само един зрител и ще си действам по пътя, по който съм поел, за да се реализирам като човек.

- Появиха се информации, че Тодор Батков те е лансирал пред ДПС...
- Това е много приятно, много ме ласкае неговата поддръжка.

- Но някои го обвързват с това, че базата на Левски е на територията на Подуене - че става дума за взаимна услуга за в бъдеще?
- Това не е някаква игра под масата. Подобни твърдения са само търсене на интрига. Познаваме се добре с Тодор Батков. Не съм бил в Левски през тия години, в които той е там, не мога да говоря за неговите неща като собственик на клуба, както и за отбора или играчите. Отношенията ни с Тодор Батков са чисто човешки, нормални. Така че ако стана кмет, мисля, че ще работим добре и няма да има разногласия между общината и футболния клуб.

- Познаваш се с Бойко Борисов. Чул си се с него тия дни и не съжалява ли той, че не е излязъл с оферта към теб, вместо ДПС?
- Познаваме се с него, ритаме заедно. В това няма нищо лошо. Имаме коректни отношения. Мисля, че и занапред е възможно да работим заедно за интересите на София, защото всички би трябвало да искаме градът да придобие по-добър облик. Политиката и партийната принадлежност не би трябвало да разделят хората. Би трябвало да бъдем заедно. Едно време, когато играех, макар че бяхме в различни отбори - след мач ние футболистите сме отивали заедно да вечеряме на ресторант и т.н. Би трябвало професионализмът или политически работа да не се бърка с личните ти отношения.

- Защо България е на опашката на Европа?
- България влезе преди 10 месеца в Европейския съюз. Още не можем да оценим какво е това и не можем да разберем къде сме. Има изисквания, които още не можем да приемем, но щем-не щем ще трябва да ги приемам, ако искаме да бъдем част от ЕС. Силно казано е, че сме на опашката, но е и нормално, след като сме влезли последни в ЕС. Но след като сме го направили, трябва да се катерим по-нагоре и да покажем, че не сме толкова лоши като хора, като държава и т.н. Хората трябва да разберат, че има финансова помощ от ЕС и второто - те трябва да направят така, че тази помощ да се реализира за по-доброто бъдеще и на тях, и на самата държава. Мисля, че хората усещат, че връщане назад няма. 

- Напоследък доста спортисти се лансират за кметове? Какви качества имат спортистите, за да се справят с тази работа?
- Най-важното качество е, че не обичат да губят. Имат и ясни цели, които искат да реализират. 

- Ти се изправяш срещу една известна дама, която съвсем не обича да губи - Нешка Робева, какви са шансовете ти срещу нея?
- Всички знаем коя е Нешка Робева, знаем за златните момичета. Свалям им шапка за това, което са постигнали. Цар футбол обаче си е цар футбол. Но ще оставим хората да помислят и да решат кой от нас е по, кой какви качества има.

- Сериозно ли свързваш бъдещето си с България, твърдо ли смяташ да се установиш тук?
- Да, разбира се. Аз съм се установил вече тук. И щом предприемам една такава голяма стъпка, значи плановете ми са свързани с България. Тук има достатъчно млади хора, които трябва да разберат, че в България е прекрасно да се живее. По-добре е те да се опитат да се реализират в България, защото имат много добри качества и е добре да останат тук. Камъкът си тежи на мястото, казва поговорката. Много е обидно едни млади хора - способни, интелигентни, с много добро образование да берат например портокали за 400-500 евро на месец в Гърция или да ходят да гледат възрастни хора в Италия. Мисля, че тук реализацията им е по-голяма, ако докажат себе си и си поставят цел, която да гонят. Тук има много хляб за тях за в бъдеще. По-добре е да останат, за да помагат на своите близки, на хората около тях, отколкото да ходят навън да слугуват и да нямат никаква реализация.

- Разбирам, че си оптимист, въпреки многото разочарования, които претърпя в България по време на славната ти, но противоречива футболна кариера?
- Напротив, това ме амбицира много повече. Чувствам се длъжен заради любовта, която съм получил от самите хора през всичките тези години, и която чувствам и в момента, въпреки че не са ме виждали дълго време. Обикновените хора изразяват обичта си най-чистосърдечно. Мисля, че тези хора заслужават поне това - аз да им дам също моята обич към тях.  

- По стадионите у нас някои ултраси издигат расистки и националистически лозунги. От хора с подобни убеждения ангажирането ти с ДПС се прие доста остро. Сигурно знаеш и че по стадионите ни се скандира: „Турци сте", „Цигани" и т.н. Как гледаш на тези прояви?
- Това е примитивно. Хората, които са слаби, единственото нещо, което могат да почнат да правят са такива лозунги и плакати. Това е много пошло. Дискриминация в 21 век не би трябвало да има, защото всеки има достойнство, самочувствие на човек, право на собствено мислене. В Америка например има всякакви народности и никой не се бърка на другите, а всички вървят заедно.

- Твоят коментар, защо Левски отпадна от Тампере?
- Не искам да давам преценки - критични или не - за който и да е било във футбола. Чистосърдечно съжалявам, че Левски отпадна, съжалявам и за негативните резултати на Локомотив (Сф) и Литекс. Аз съм българин и искам да отидат повече наши отбори напред в евротурнирите. Ситуацията на Локомотив преди реванша е незавидна, ще им бъде много трудно, но не трябва да се отказват предварително. Смятам, че Литекс имат своите шансове, защото тук загубиха с 0:1 заради субективни фактори като съдията и липса на късмет. Хамбургер нищо не играха и голът им беше чист късмет. Най-голям шанс да продължи има ЦСКА. Но не бива да се подценява реванша тук с Тулуза. Защото няма нищо сигурно. Има 90 минути, в които всичко може да се случи. Пожелавам им успех от все сърце на всичките ни отбори. И да играят и за футбола, а не само заради премиите.

- А какви са шансовете на националите ни да се класират за европейското?
- Винаги трябва да си оптимист. Мнозина са ги отписали, но така беше и преди мача с Франция в Париж през 93-а, а нещата се завъртяха в наша полза. Така беше и през 83-а година в Сплит. Тогава трябваше да бием Югославия с два гола разлика или с 3:2, 4:3 и т.н, за отидем на европейското и бяхме много близо до това. Просто тогава нямахме шанс в последната минута. Ние изпуснахме за 3:2 и те ни вкараха. Но всичко на този свят е възможно и трябва да гониш целта си до последно.

- Има ли в момента наши футболисти, които харесваш?
- Има много добри млади футболисти. Няма да споменавам имена, защото са много. Само трябва им се даде повече шанс от клубовете, в които играят, за да могат да се реализират. А не да се държат настрани и да мине времето, през което им се убива желанието, и пропускат шанса да трупат и опит.

- А кои от сегашните футболисти по света харесваш?
- Меси. За годините си прави чудеса и може един ден да стигне моя голям любимец Марадона. За Роналдиньо всички знаят какво може.