По-старите поклонници на българския театър и кино като му чуят гласа, ще си помислят, че става въпрос за бащата Петър Слабаков. Няма как, ген. Синът му Андрей ни посреща на вилата си в Бояна заедно с прелестното хъски Сибир. Изобщо не е надут. Към момчетата, които работят там, се обръща с дружелюбното "Как сте, пичове. Казвайте, ако имате нужда от нещо".

А всъщност има защо да си вирне носа. Но не го прави. Дълго време в RAI DUE в Рим е най-добрият в криминалните хроники. Съпругата му Ернестина Шинова е талантлива актриса, която е работила с него в италианската столица и в Милано.

Сега тя и Христо Гърбов ще играят в най-новата продукция на Андрей Слабаков във филма "Хиндемит". Разговорът ни с младия режисьор е особен, защото това е първият славист, който се появява в рубриката ни. Е, преди да стане от "белите", е бил левскар. Но за това след малко...

"...До 1971-а бях от Левски. Една от причините беше, че Гунди живееше близо до нас. Аз на "Заимов", а той на "Бирюзов". Аспарухов се появяваше често в един ресторант, който в началото се казваше "Ракета", а после "Варшава". Често ми е купувал лимонада. И колко му трябва на  едно дете. (Смее се.) Не че съм корумпиран... След като починаха Гунди и Котков, станах от Славия. Отказах се от Левски, защото "сините" останаха без лице.

За мен беше лесно да стана от "белите", понеже баща ми е славист и нещата си дойдоха по естествен начин. В тези години, когато Славия поискаше, можеше да бие и най-силния отбор, а когато решеше, можеше да загуби и от най-слабия. Ако на някой в онези години му е правило впечатление, че не само от агитките на ЦСКА и Левски, ами и от славистката летят бомбички, ето сега разкривам, че аз бях активен участник.

Редовно правехме сместа от миниум, бял бронз и камък. И се получаваше. Бомбичките ги хвърляхме по пистите на стадиона на "Овча купел" и на "Васил Левски". Но не бяхме агресивни и не сме целели хора. Не бях само запалянко. Тренирал съм футбол. Най ми беше мъчно, че не можех да играя в Славия. Понеже разпределението беше по райони, се записах в ЦСКА. Изкарах на "Червено знаме" близо две години като вратар. Знам, че най-откачени са именно вратарите. Но понеже и аз не бях особено нормален, и затова ми беше забавно да се хвърлям в краката на футболистите. Спомням си, че правехме по 25 обиколки на стадиона за загряване. Когато бяхме немарливи в тренировките, ни даваха "бонус" по още 25 обиколки за разпускане.

Доскоро играех мач всяка събота и неделя. Сега не, защото ме мързи. През 1993 и 1994 г. в RAI DUE в Рим бях режисьор в предаването "Черна хроника". Снимахме по три убийства на ден. По два часа и половина директно предаване правехме. И между убийствата ритахме мачове с колегите. Нашата група бяхме най-добрите. Спомням си нещо много интересно. Бях талисман на Рома,  защото живеех до "Стадио Олимпико" известно време. В моя квартал живееха много тифози на Рома. Един ден излизам от къщи и ги виждам, че отиват на мач. Питат ме "Кажи кой ще бие?". Аз им отговарям "Рома ще бие с 1:0" и си тръгвам.

После ме попитаха как съм познал. Отговорих им:"Аз съм ясновидец от България и познавам абсолютно всичко. И ако вие ме виждате преди мач, ще биете винаги." По едно време Рома губеше. Това съвпадна с мое по-дълго заминаване извън Рим. Като започнаха да се събират един агитки пред дома ми и ме молеха едва ли не със серенада да се появя, за да ме зърнат и да им потръгне пак. Беше страшно. Ходил съм на мач на Рома в почетните ложи.

Баровска работа. Няма да ти обяснявам като играят Рома и Лацио, какво става. Няма дерби с толкова страсти никъде по света. Милан и Интер  пасти да ядат. Знаеш ли какво задръстване става по пътя към стадиона. Веднъж жена ми Ернестина трябваше да се връща у нас, като е ходила по покривите на леките коли в продължение на два-три километра. Но пък такъв купон става в Рим за тия мачове..."

Андрей Слабаков:

Любим отбор  у нас: Славия
Любим отбор в чужбина: Манчестър Юнайтед
Любими национални отбори: България и Бразилия