Бившата футболна звезда Пол Гаскойн го е закъсал здравата. На 46 години знаменитият някогашен национал на Англия вече е напълно съсипан от алкохола и наркотиците. Най-близките му приятели казват, че на Газа дните му са преброени. Доскорошният идол на милиони британци днес може да бъде открит в безпомощно състояние на улицата, с две шишета джин в джобовете. Предричат, че гибелта му ще бъде като на великия Джордж Бест от "Манчестър Юнайтед". "Бест беше легенда, а аз съм само един закоравял пияница", разяснява по този повод англичанинът.

Как и защо Пол Гаскойн пропадна до дъното? Ето една от последните му шокиращи изповеди пред So Foot, публикувана у нас от сп. "Биограф". "Стандарт" ви я представя със съкращения.

- Пол, защо се съгласихте на това интервю?
- За да ви кажа, че съм загубил вкуса да живея. Дори в клиниките за алкохолици вече не се чувствам добре. Последния път ме храниха цели 12 дни с лъжичка. Даваха ми лекарства, от които уж се подобрявах. Но попаднах в някакъв омагьосан кръг: изпивам хапчето, почувствам се по-добре и веднага посягам пак към чашката. Пробвах да се оправя, но очевидно няма начин.

- Опитвал ли сте да се самоубиете?
- Не точно. Вижте, страшно ме изнервя, когато ме питат дали съм "опитвал" да се самоубия. Ако сте решил да го правите, просто се хвърлете под някой шибан влак и готово! Дори ще ви кажа, че най-лесно било да се удавиш, изобщо не боляло. В интерес на истината веднъж бях на косъм. Напих се, надрусах се с хапчета и казах на сестра ми, че си отивам. Заключих се в банята. Само че полицията пристигна много бързо и ме закараха в лудницата. В Англия ви затварят, ако решат, че сте опасен за самия себе си. Знаете ли какви типове има там?

- Вярно ли е, че страдате от безсъние?
- Да, но това беше, когато взимах кокаин. Шест седмици играх на компютъра, без да спя. Затворих се в един хотел и джитках срещу хората от персонала: мениджъра, пиколото, рецепционистите Победих ги до един. На мениджъра дори му купих една игра за вкъщи, за да тренира.

- Тогава ли сте бил зависим от "Ред Бул"-а?
- Не точно, това с "Ред Бул"-а беше по-рано, когато за пръв път влязох в токсикологията. Пиех по 30 кена на ден, изобщо не спях. Бях станал истински бухал, нямах нужда от дом, а от дърво за кацане. На всичкото отгоре се пристрастих и към едни желирани бонбони. Захарта ме правеше твърд като камък. Накрая постъпих за лечение, а досега съм бил пациент на общо девет клиники.

- Кокаин, алкохол... Как пропаднахте така?
- Имам травми от детството и това се оказа фатално. Когато бях на 10, едно от братчетата на мой приятел умря пред очите ми. Детето за пръв път излезе навън без майка си. Беше ми го поверила да отскочим до сладкарницата. Прегази го един камион за сладолед, докато пресичахме улицата. Загина в ръцете ми, още помня как трепереха устните му. Цял живот не мога да си простя, че не опазих малкия! Тогава за пръв път ме водиха на психиатър. След това, когато бях на 16 години, преживях нова драма. Малкият ми братовчед имаше астма. Бях дал интервю в News of the World, където казах, че астматиците могат да спортуват. Братовчед ми го прочел и дойде да ме пита дали може да играе футбол. Аз му отвърнах, че няма проблем. След половин час дойдоха да ни кажат, че е починал на игрището. А беше само на 9 години

- Твърди се, че по едно време сте си говорил само с два пластмасови папагала?
- Да, това беше в един период, когато се чувствах кофти. Купих първо единия папагал. Казвам му "Здравей" и той ми отговаря "Здравей". Само че ме заболя езикът и взех втори папагал, да си говорят един с друг. Накрая единия го изхвърлих пред прозореца, а на другия му счупих главата. Казах на брат ми, че папагалите са отлетели. Съвсем бях изкрейзил.

- Синът ви заяви: "Баща ми скоро ще умре, но няма да си хабя сълзите за него". Какво мислите за това?
- Че въпреки всичко съм добър баща и синът ми го знае. Не мога да му забраня да плямпа по вестниците, но знам, че го прави под влияние на майка си. Бях му купил три мобилни телефона, за да си говорим понякога. И трите винаги са изключени! Бившата ми жена излъга, че ги е загубил. Тогава опитах да се обадя на домашния им телефон. Онази чума обаче записала разговора и ми прати полиция. Пуснала жалба за тормоз, представете си!

- Бившият ви съотборник от "Рейнджърс" Бари Фъргюсън казваше, че един отбор е по-силен, ако играчите му пиянстват заедно. Какво мислите?
- Това е повече от очевидно. Когато отидох в "Рейнджърс", мениджърът Уолтър Смит ми каза: "Синко, знаеш ли какво искам от теб? Да научиш тази пасмина да ходи по кръчмите заедно!" Станахме три пъти поред шампиони.

-Кой е най-силният ви мач, който сте играл в пияно състояние?
- Много са, но няма да забравя едно мое участие за "Евертън" срещу "Съндърланд". Предната вечер научих, че един от техните казал: На Газа ще му пръдна в лицето!
Изпих четири шишета вино, понадрусах се и с хапчета. В 6 часа сутринта се събудих, треперех целият. С две чашки вино и малко бренди веднага влязох в кондиция. В 9 часа дойде време за ребелот: изпих шест брендита, изпуших няколко цигари и заминах към стадиона. Играх и ме избраха за най-добър в мача! Друг път, когато бях в "Рейнджърс", играх като лайно през първото полувреме. Мениджърът ме пита на почивката: "Пол, снощи пил ли си?" Отговорих честно, че не съм. Той каза: "Тъпако, бързо удари две на крак!" Изсърбах тройно бренди и излязох за втората част. Шибнах им два гола, пак ме избраха за най-добър в мача. Веднъж пък с "Лацио" играхме приятелски мач срещу "Севиля", където тогава беше Диего Марадона. Излъгах петима от техните и вкарах страхотен гол. Отидох при Марадона и му казах: "Диего, много съм пиян!" Каква беше изненадата ми, когато той отвърна: "Пол, и аз се наджасках едно хубаво преди мача" Смърдеше на бъчва!

- Разкажете какво стана, когато научихте, че няма да играете за националния отбор на Англия на световното първенство през 1998 г.?
- Две седмици преди началото бяхме на лагер в Испания. Накрая ни строиха като ученички в коридора пред стаята на селекционера Глен Ходъл. Влизахме при него един по един, за да научим дали сме предвидени за участие в авантюрата. Отпред бяха помощник-треньорите. Единият ми беше приятел и когато наближи моят ред, видях, че очите му се напълниха със сълзи. Веднага ми стана ясно, че съм аут от отбора! Разблъсках другите и нахлух в кабинета при Ходъл. Вътре беше Фил Невил от "Манчестър Юнайтед", който веднага схвана, че е добре да се изнесе по най-бързия начин. Помня, че първо хванах телефона и го разбих в земята. След това почнах да блъскам по стените, избих вратата с шут, изпотроших каквото можах. Накрая изтръгнах някакъв електрически кабел заедно с мазилката. Дадоха ми валериан, за да се успокоя. Отломките от мебелите още стоят в музея на хотела, при това сред най-ценните им експонати.

-Вярно ли е, че Глен Ходъл е получил ваши компрометиращи снимки и затова ви е изхвърлил от отбора?
- Говори се, че ме видял на някаква снимка как ям шиш-кебап. Голяма работа! Не беше справедливо, тъй като същата сутрин шестима от нашите се бяха прибрали в хотела пияни-заляни. Само че той ги взе за световното, а мен - не.

- След този инцидент срещали ли сте се с Ходъл?
- Хе-хе, един път го засякох в асансьора, бяхме само двамата. Стиснах му ръката и той се разтрепери. Вижте, Ходъл е наясно, че тогава направи голяма глупост. Дейвид Бекъм и Пол Скоулс казаха по-късно: "Ако Гаскойн беше в отбора, щяхме да спечелим Световната купа!"

- В края на кариерата си играхте в Китай. Там как е, хареса ли ви?
- Бях там три месеца - тренираш, играеш, пиеш, спиш. Не разбирах нищо от шибания им език, а в същото време непрекъснато някой ми ломотеше нещо насреща. На всичкото отгоре не ми платиха всичко, още ми дължат пари. Колкото до Китай, в едно съм сигурен - това е най-мръсното място на земята! По улиците гъмжи от магазинчета и сергии. Зъболекарите им пък работят направо на тротоара. Слагат ви на стол, напъхват ви клещите в устата и изтръгват зъба. Инфекцията ви е гарантирана! За храната направо нямам думи. Една сутрин бях прегладнял и отидох да хапна нещо набързо. Взех си сандвич, за който мислех, че е с пилешко месо. Оказа се, че бил с криле от някакви прилепи, беше отвратително! На всичкото отгоре една костица ми заседна в гърлото и трябваше да ходя в болницата да ми я вадят.

- Знаете ли, доста хора казват, че съдбата ви е по-скоро като на някоя рок звезда?
- Някои казват, че съм като Джордж Бест. Това е тъпо! Бест беше легенда, а аз съм само един бивш футболист и закоравял пияница. Рок звездите правят пари от това, че се напиват или взимат наркотици. Това е разликата между тях и мен, съсипания от алкохола. Повярвайте ми, аз познавам истински звезди на рока. През 2008 г. например бях с "Айрън Мейдън" на седем техни концерта от европейското им турне. Не помня добре обаче нито един от концертите, тъй като бях много пиян. Накрая, когато се качихме в самолета за обратния път, от групата ми казаха: "Пол, и ние обичаме алкохола, но ти пиеш повече от всички нас, взети заедно!"