Както миналата година така и тази се срещнахме с Дядо Коледа. Малко преди да отлети за родната Лапландия, добрият старец кацна с шейната за половин час край редакцията.

- Дядо Коледа, по стара традиция е време да ни разкриеш какви писма получи от футболните ни хора. На кого си удовлетворил мераците и кои си порязал?
- Пак ви липсва чувството за такт, момчета, пак ви липсва... Първо си направете труда да ми честитите Коледа, после от куртоазия поне попитайте как съм, що съм, пък после ще говорим.

- Ама нали бързаш?
- Ей, като котките сте вие, журналистите, не падате по гръб. Айде тогава по същество?

- Ами думай!
- Много писма получих, дядовото, много! Направо ме заринаха. На джуджетата им се схванаха пръстите да отварят пликовете, а мен ме заболяха очите да чета. Има едно такова тъмничко, непослушничко от ЦСКА. Португалчето Зе Руи. Той изтрепа рибата с пожеланието си. Искам, пише ми юнакът, всичките седалки на "Армията" в бутилки да
ги превърнеш. Да са пълни не със сокове, а с гроздова и сливова. Че много си падал по българската ракия. Резнах го от раз! Нека първо да вземе да вкарва голове. Да си върши работата, както се вика, пък после ще има време и за удоволствията. Но това не е нищо, да знаете, дядовото. Пак едно тъмничко поиска друго. Моке му думат. Тоя е мераклия жена да му стане масажист в Черно море. Не ще мъж, а жена. И то не една, а две. Ама за млади си мечтае – едната да е руса, другата – чернокоса. Пише ми Мокето: «Прати ми ги, Дядо Коледа, пък ще видиш как ще взема после да ги вкарвам тия пусти голове. Няма спиране! Не Черно, ами чак в Жълто море ще заиграя.»

- А шефовете на ЦСКА и Левски какво поискаха за подаръци?
- Александър Томов ме врънка за заем. 100 хилядарки вика ми дай, та да платя на играчите премията за победата над Левски. После щял да ги върне. Кога ще е това после, не уточнява. Само ме моли да му опростя лихвите. Имал един чувал с лъжи, ама се скъсал. Моли ме за нов – по-голям и по-здрав, за да е подготвен за цялата 2008 година. «Аз съм царят на лъжите – Хитър Петър и Настрадин Ходжа ряпа да ядат!», хвали се Томов на финала на дългото си писание. В ЦСКА имат един футболист – Данчо Тодоров май се казваше. Той пък ме моли мач да преиграват. Някакъв с Тулуза. Тогава сбъркал фатално и му лепнали прякора Данчо Тъча. Момчето бленува за реванш, ама аз такива желания не мога да изпълнявам. Ама той - упорит, та упорит. Поне, вика, само тъчът да се преиграе. Да го метна отново. Чудаци има в тая България, много чудаци!

- Кажи ни сега за Левски?
- Левски ли, те са ми симпатични...

- Как така са ти симпатични?!
- Ми нали съм от Лапландия. Тая област във Финландия се намира, ако не знаете, невежи с невежите! Та нали нашият Тампере ги удари левскарите. Ако знаете що финландска водка изпихме по тоя повод. «Сините» си пожелаха 7 печени прасенца да опукат на Коледа. Обичали свинското, а 7 им било любимото число. Техният бос Батков моли за микровълнова печка.

- За какво пък му е печка?
- Някакви 13 точки да сложи вътре и да ги стопи. Че не виждал как по чисто футболен начин ще я направи тая работа. Ама не уточнява човекът в писмото какви са тия точки.

- Какви писма получи от другите клубове?
- Един защитник, ама няма да му казвам името, иска по-леки ботуши. Щото тия, с които играел, му тежали и едва се движел по игрището. Трудно ритал топката. Един друг пък направо за резачка мечтае. Не умеел да спира нападателите, та с новата придобивка нямало да има проблеми. Друг момък, от Ботев (Пловдив) е той, ми разкрива, че му викали Шивача. Той за шевна машина подскача, за да шие нови екипи, че старите се скъсали. И на всичко отгоре за среща със Снежанка напира. Бил майстор на стриптийза и щял и да демонстрира.

- Знаеш ли, че има един футболен клуб Берое?...
- (Прекъсва). Знам, знам... Дядо Коледа всичко знае. Техният шеф Николай Банев иска да омагьосам всичките фенове на отбора. Да станат послушни, в очите да го гледат, поклони да му правят и ръка да му целуват. Че нещо не го обичали, постоянно мрънкали против него.

- А съдиите?
- О, шефът им заръча вълшебни свирки. Но първо искат стаж да изкарат в моя дворец, за да се научат да свирят. И те като онзи играч желаят със Снежанка да се видят. Ама не да правят стриптийз пред нея, а самата тя да ги научи да надуват вълшебните инструменти. Някакъв рефер пък си поръча 100 кила баница. Аз, казва, съм от стар баничарски род, но дай да опитам лапландска баница. А негов колега разбрал, че два от елените ми се разболяха и е мераклия да ги излекува, щото бил ветеринар. В замяна си пожела да го пратя само в Шампионската лига да свири.

- Нищо не казваш за БФС? Оттам какви писма ти изпратиха?
- Шефът на съюза моли да му клонирам треньор. Да бъде симбиоза между Капело, Мауриньо и Анчелоти. Ама аз тия неща ще мога да ги правя след стотина-двеста години.

- Нещо за финал?
- Живи и здрави. Чакайте сега и аз нещо да ви питам. Как върви мачът за Междуселската купа между Свирково и Окоп, че тото съм играл?

- Вече цял ден се мъчат, още са 0:0?
- Значи не са си вкарали тия некадърници. Тогава аз ще вкарам едно (б.р. - бърка в джоба си, вади малко шише и отпива). Хайде, чао, че съм скапан. Бързам да се прибирам...