На френски il a des couilles буквално означава "той има топки". В преносен смисъл изразът се употребява за човек-мъжкар. На финала на Мондиал'06 между Италия и Франция се видя, че Зизу има топки, но няма нерви.

Когато Зидан говори, гласът му едва се чува, движенията му са спокойни, постоянно е усмихнат. Сигурно е такъв и вкъщи, при трите си деца и Вероник. На терена обаче е като мина. Която обаче не взривява другите, а самия него. Настъпиш ли го, става страшно.

Матераци го направи по най-италианския възможен начин. Подличко. С много словесни подправки, изречени тихичко, но достатъчно ясно да накара алжирско-марсилските корени на Язид-Зинедин да кипнат. Преди 24 години, когато "скуадрата" стана за трети път световен шампион, в историята остана постъпката на Джентиле, който искаше да скъса фланелката на Марадона. Но дори и тогава Клаудио го направи брутално и открито. След време, когато хората ще си спомнят четвъртата титла на Италия през 2006-а, ще се сещат и за подлата постъпка на Матераци, довела до удара с глава на Зидан и червения картон. Нещо, което големи италиански защитници като Факети, Барези и Малдини не биха направили. В първите минути след мача френски колеги се тюхкаха: "Край с ореола на Зизу. Завърши кариерата си с червен картон. Нищо, че е бил световен шампион".

И отново стигам до неизбежното сравнение между Платини и Зидан. В личен план единият ми е адаш, а на другият корените са от Магреба, където се запознах преди повече от трийсет години с френската култура и език. Сещам се и за друго. Всеки си има пристрастия. В България мога да гледам, макар и трудно на запис загубата от Левски с 2:7 и да не гася телевизора. Но оня полуфинал в Севиля от 1982, при 3:1 за Франция, когато Карл-Хайнц Румениге става от скамейката, не мога да продължа да го гледам. Защо тогава Платини не се опита с личността си да задържи очертаващата се победа и да предотврати една от най-болезнените загуби на Франция от Германия? Защо пак срещу бундестима в Мексико през 1986 и пак на полуфинал Платини се скри.

Дали ако Зизу се бе родил не през 1972, а през 1955 като Платини, Франция щеше да е световен шампион за 1982 и 1986? Особено със съпътстващи звезди като Жирес, Тигана, Рощо и Фернандес. Независимо от това Платини си остава гигант във футбола. Той отдавна е в Пантеона на великите. Но и Зидан е там, само заради това, че от дебюта си като резерва срещу Чехия и вкарването на два гола при 0:2, та досега тегли Франция на буксир. В компанията на големия Анри при условие че има ден. С Дешан, Тюрам, Десаи, Виейра, Макелеле, но най-вече в компанията на своята воля. Никой преди началото на мондиала не вярваше, че "старецът" Зизу ще направи такова световно първенство. Дори Матераци призна: "Зидан заслужава "Златната топка" от мондиала, защото сам изведе Франция до финал". Като се добави и невероятната му игра срещу Бразилия, коментарът е излишен. Нищо чудно в края на годината кореспондентите на "Франс Футбол" да го определят като носител и на истинската "Златна топка".

А кой ще наследи Зидан като лидер в националния тим. Почти е ясно. Името му е Франк Рибери...,