Търговците от бранша и собствениците на барове в Глазгоу са под пара. Разбира се - и феновете на Рейнджърс и Селтик. Притесняват се органите на реда и тази част от старата Шотландия, която гледа с подозрение на футбола. Дългото изкачване към Висшата лига на Рейнджърс приключи с 1:0 срещу Дъмбартън на 5 април, което гарантира от следващия сезон завръщането на Олд фърм в елита. Едно от най-старите и в същото време горещи дербита в света. Общо 400 са досегашните сблъсъци помежду им, като в неделя (б.р. днес) е това под №401 в полуфинал за ФА къп. Мачът е насрочен необичано по обяд (б.р. 14:00 българско време) от мерки за сигурност.

Катастрофата през 2012 г.

Дългият път обратно за Рейнджърс започна през юли 2012 г. с обявяването на фалита. Сините бяха принудени да започнат от четвърта дивизия и успяха след 140 мача (и още 6 плейофа), 102 победи, 25 равенства, 13 загуби и 345 отбелязани гола.
Финансовият крах започна от 14 февруари 2012 г., когото клубът бе поставен под администрация заради дългове от 9 млн. паунда (11 млн. евро) и неплатени данъци, а избухна през април. Тогава въпреки орязаните разходи и приспадането на 75% от заплатите, балансът „на червено" скочи на 166 млн. евро! По-голямата част акумулирана от грешни фискални политики и лошо управление на клуба, преминал преди около година (на 6 май 2011 г.) в ръцете на безскрупулния местен бизнесмен Крейг Уайт.
На 14 юли, след като евентуалното споразумение с кредиторите се провали, Рейнджърс бе поставен в ликвидация и бе създаден нов клуб - Рейнджърс ФК. Надеждите да бъде запазено местото във Висшата лига угаснаха на 4 юли, когато 10 от 12-те участника гласуваха „против". На 13 юли от 30-те клуба във втора и трета дивизия, 25 се възпротивиха сините да попаднат в Чемпиъншип. Това бе най-кошмарният ден в историята на Рейнджърс, който бе включен в четвъртото ниво и със забрана за трансфери за 12 месеца.

Дългият път към дома

Събота, 11 август 2012 г. е друга дата, която феновете на Джърс никога няма да забравят. С пътуването до Питърхед, най-високата част от източна Шотландия тимът воден от Али Маккойст дебютира в четвъртото ниво на местния футбол. Гледката бе внушителна - едно синьо море заля ст. „Балмур", чийто официален капацитет от 4750 места бе сериозно надхвърлен. Гостите изтръгнаха 2:2 в 90-ата минута чрез Литъл.
Следващата седмица срещу Ийст Стърлинг бе другото знаменателно събитие, когато на „Айброкс" дойдоха 49 118 зрители! Домакините бяха изненадани след само 3 минути, но след хеттрик на Литъл и попадения на Сандаса и Маккълък бе фиксирано крайното 5:1. Рейнджърс спечели промоцията на 30 март 2013 г. след 0:0 срещу Монтроуз с актив от 83 т. (25-8-3). На 4 май 2013 г. срещу Беруик на „Айброкс" имаше 50 048 зрители, което е световен рекорд за посещаемост в четвърта дивизия.
Следващият сезон бе триумфален марш с 33 победи и 3 равенства, голова разлика 106-18, процент на победи 91,67% и средна посещаемост от 42 657 зрители.
В Чемпиъншип се оказа по-трудно (19-10-7), а Рейнджърс финишира трети след Хартс и Хибърниън. Сините преодоляха 2 кръга от плейофите, за да катастрофират на финала срещу Мадъруел - 1:3 у дома и 0:3 навън. Което коства поста на мениджъра Стюърт Маккол.
На 15 юни 2015 г. бе обявен наследникът му - Марк Уорбъртън. Англичанинът, който е бивш мениджър на Брентфорд осъществи завръщането в елита. Така 3 години и 11 месеца след последния мач на 13 май 2012 г. при визитата на Сейнт Джонстън (4:0), Джърс подпечата билета си за Висшата лига.

Католици, протестанти,
юнионисти и сепаратисти

Завръщането на Рейнждърс ще събуди западналото първенство, което Селтик спечели 4 г. без да се напряга. Само през последния сезон Абърдийн се опита да притесни зелено-белите. Джърс трябва да инвестира, сегашният състав няма шансове за титлата. Шефовете обещаха, че ще направят нужното.
Олд фърм със сигурност ще даде тласък на шотландската икономика. Защото реномето на дербито продължава да е високо. Според прогнозите за предстоящият полуфинал за ФА къп само от залози ще бъдат разиграни 12 млн. евро. Другият огромен финансов поток ще е от консумацията в баровете и мърчандайзинга. Старата фирма, според едно изследване на университета в Стратклайд от 2005 г. генерира 150 млн. евро годишно за местната икономика.
Пропадането на Рейнджърс и липсата на дербито удари финансово и по Селтик. Загубите на сезон се изчисляват на по 12 млн. евро. Но дербито дължи своята популярност най-вече на спортното си и културно съдържание. Ожесточеното съперничеството между два клуба, спечелили общо 213 трофея, от които 2 в Европа, се припокрива и с религиозното, между католиците от Селтик и протестантите от Рейнджърс. Не бива да се подценява и политическото - повечето зелено-бели са сепаратисти, докато сините юнионисти държат на връзката с Англия. Може да се стигне и до етническо ниво - ирландските шотландци подкрепят Селтик, докато северноирландците - Рейнджърс.

Богат-беден

Основаният през 1872 г. Рейнджърс е припознат от протестантите и богаташите от Глазгоу. В противовес появилият се през 1887 г. Селтик е отборът на католиците и бедните. В Олд фърм има убити и ранени, а историята официално започва на 6 септември 1890 г. с 1:0 за Селтик за ФА къп. След това премина през смъртта на вратаря на зелено-белите Джон Томсън, пострадал при сблъсък срещу Сам Инглиш от Рейнджърс през 1931 г., нахлуването на фенове на терена на „Хемпдън Парк" по време на финала за ФА къп през 1980 г., смъртоносно наръганият фен на зелено-белите в бар на територията на врага през 1995 г. и чак до хвърлените предмети по терена на „Селтик Парк" през 1999-а, при което съдията Хю Далас трябваше да получи медицинска помощ, а балансът бе 113 арестувани.
През 2005 г. двата клуба подписаха споразумение за борба с хулиганските прояви и нетърпимостта, но то бе погазено в дербито на 1 февруари 2015 г., когато 37 фенове бяха закопчани. Духът на Олд фърм не може да се промени от един обикновен лист хартия, а религия, политика, класова борба и футбол са взривоопасна смес.