Ясно е, че на феновете на Марсилия не липсва чак толкова Пажис, защото той не игра чак толкова мачове за любимия им тим. Беше просто един пришълец. Но за един друг футболист се тъжи повече, отколкото за Дидие Дрогба, когато замина за Челси. Става въпрос за Франк Рибери.
Който и фен да спрете по кафенетата на пристанището в Марсилия, ще ви каже, че заради доскорошния любимец в града се гледат изключително много мачове на Байерн. Но от това по-топло на "Велодром" не става.
За тези, които искат да потърсят причината по-надълбоко, няма да я открият. Никой от футболистите, които тренират на комплекса "Командри", не се интересува, че канадецът Кашкар не е станал собственик на клуба. Не им пука от кого ще взимат парите си. А те ги получават редовно, дори и под ръководството на сегашния президент Папе Диуф.
Няма и деление на групички. Просто играчите на отбора имат нужда от доверие в себе си. Никой не очаква Ерик Геретс с магическа пръчка да направи това, което стори Реймон Гьоталс. Марсилия стана европейски шампион през 1993 година тъкмо под ръководството на белгийския сънародник на Геретс. Той вече не е между живите, но отдавна е влязъл във футбола като легенда. Феновете не съжаляват и за престоя на Ален Перен, който сега изправя на крака Лион. Просто те очакват от Геретс тимът да побеждава.
Все още никой не може да си обясни защо отборът се представя добре в ШЛ, за сметка на Лига 1. Не става въпрос футболистите да си избират да играят добре в турнирите и отчайващо в шампионата. Следващия мач е с Лориен у дома. Сега победа и срещу такъв скромен съперник ще донесе свежест за бъдещето на тима в елита. Просто в първенството отборът има нужда от повече доверие в себе си.
В Шампионската лига нещата са повече от ясни. За да продължи Марсилия на 1/8-финал, има нужда от 10 точки. Тоест до края момчетата на Геретс трябва да направят три равни мача в Порто, в Истанбул с Бешикташ и на "Велодром" с Ливърпул. Или да си "изберат" в един от тези три двубоя да вземат три точки...
