Изминалият сезон в Лига 1 за пореден път премина в сянката на Лион. Шестата поредна титла на клуба отбеляза най-ярката хегемония в някое от големите първенства на Европа, но въпреки това настоящият сезон на Лион се възприе като провал и очаквано в края му, треньорът Жерар Улие подаде оставка.

Лошите оценки за първенците се коренят повече в неспособността им този сезон да преминат 1/8-финалната граница на Шампионската лига и слабата поредица от Нова година, когато въпреки нестабилното представяне на отбора, никой от преследвачите не успя да спаси интригата в първенството.

В същото време Лион спечели само 3 точки по-малко от предишната кампания, когато никой не постави под съмнение изключителната му класа. След 6 години, в които клубът счупи един по един всички рекорди в страната, и този сезон не мина без поредните исторически постижения. Освен безпрецедентната шеста поредна титла, Лион изпраща кампанията с рекорд по спечелени точки като гост.

Интригата в първенството обаче на практика бе мъртва още на Нова година, когато шампионите имаха аванс от 17 точки. В паметната първа половина от сезона те разгромиха всеки един от отборите, който излизаше срещу тях от позицията на втори в класирането - Ница с 4:1 на 26 август, Лил със същия резултат на 23 септември, Марсилия отново с 4:1 на 22 октомври и Ланс като гост с 4:0 в предпоследния кръг от есенния дял на 17 декември.

Лион обаче дава знаци, че попада в комплекса "Селтик - Рейнджърс". Местната хегемония и липсата на реална конкуретност не позволи на тима да поддържа добра форма през цялата кампания и да остане на ниво, адекватно на стандартите на Шампионската лига.

Феновете на френския футбол вече си спомнят с носталгия 2001 г., когато за последно някой отбор, различен от Лион, спечели титлата. Легализирането на тоталната доминация не затвори цикъла и съвпадна с отпадането от елита на последния отбор, спечелил шампионата преди Лион. След 44 г. легендарният Нант напусна Лига 1 и последният му мач в елита бе именно загуба от шампионите с 1:3. Истинското фиаско на "канарчетата" обаче бе седмица по-рано, когато 10-ина минути преди края на мача с Тулуза при 0:0 бесни фенове на атлантическия тим нахлуха на терена и двубоят бе прекратен.

Насилието бе сериозен проблем за френския футбол през сезон 2006/07 г. Пръстите на пожарникар бяха откъснати от саморъчно направена бомба по време на южняшкото дерби Ница - Марсилия. В последния ден от сезона фенове на Ланс опитаха да нахлуят на терена при загубата на отбора им при гостуването на Троа, а върхът бе убитият от цивилен полицай фен на Пари СЖ при размирици около "Парк де Пренс" след мач от турнира за купата на УЕФА.

С носталгия във Франция вече се говори и за сезона 2001/02 г., когато Лион спечели първата си титла и го направи с победа над Ланс в последния кръг, с която измести съперника си от върха в класирането. Във всеки от следващите 5 сезона титлата бе спечелена предсрочно. 

След като Марсилия спечели "малката шампионска титла", голямата борба за последния кръг изглеждаше между Ланс, Бордо и Рен за третото място. Ден по-рано обаче френската лига преобърна всичко с краката нагоре, след като отсъди служебна победа в полза на Тулуза за споменатия мач с Нант заради инцидента с феновете. Допълнителните точки на "виолетовите" им дадоха възможност да атакуват третото място в последния ден от сезона, когато бяха домакини на пряк конкурент в борбата за Европа - Бордо. Изходът от този мач щеше да е без значение, ако Ланс направеше най-простото - победа като гост на отпадналия Троа.

Троа обаче се сбогува с елита с чест, изигра великолепен мач, разгроми Ланс с 3:0 и откри пътя към Шампионската лига на Тулуза, който на свой ред направи пълен обрат от 0:1 до 3:1 срещу жирондинците. Съдбата остана на страната на "виолетовите" и в Лил, където гостуваше Рен и при победа на свой ред щеше да завърши трети, възползвайки се от загубите на Бордо и Ланс. В последните секунди на "Стад Лил Метропол" Рен водеше с 1:0, но в добавеното време допусна изравнителен гол. Сензационната финална драма ще даде правото на отбора от Розовия град да дебютира в турнира на шампионите след първия сезон на треньора си Ели Боп.

По ирония на съдбата в последния мач Боп постигна титаничния си успех срещу Бордо, с който спечели титлата през 1999 г. Ели бе човекът, който пое Сент Етиен в Лига 2, за да върне славния клуб в елита и да го превърне отново във фактор в едно от най-силните първенства в света. Миналия сезон обаче той напусна "зелените" с думите, че е постигнал максимума си на "Жофроа Гишар" и има нужда от ново предизвикателство. Коментарите за оставката му бяха по-скоро иронични и набеждаваха Боп в желание да работи с по-малки клубове, където не е поставен под напрежение. Може би, но с ограничени средства, без ярки звезди и с нужната доза късмет в Тулуза, Боп постигна една от най-големите сензации във френския футбол в последните години.

Що се отнася до Ланс, отборът имаше редкия шанс да играе със 17-ия в класирането Ница и с 18-ия Троа в последните два кръга и не само не спечели нито един от двата мача, които можеха да му решат сезона и да го пратят дори директно в Шампионската лига, но дори и не вкара гол. Както отбеляза президентът Жерве Мартел, това означава, че отборът не заслужаваше да се класира. Ланс бе подгласник на Лион в над 20 от всички 38 седмици от надпреварата, а в края се оказа шести и ще се задоволи с Интертото.

Бордо на свой ред плати цената на раздвояването между първенството и ШЛ, но поне се отчете с победа над Лион на финала за купата на Лигата. Ефектът "Шампионска лига" бе най-тежък за Лил, който записа най-посредствения си сезон, откакто е ръководен от Клод Пюел и след две поредни години на шампионски претенции и крайно класиране в Топ 3, този път се примири с позиция в златната среда.

След отпадането на Нант и класирането на Тулуза за Шампионската лига, другата топновина от Франция този сезон несъмнено бе вицешампионската позиция на Марсилия. Отборът започна сезона през юли в Интертото и на старта на кампанията изглеждаше готов да претендира за титлата. През септември обаче Лион спечели на "Велодром" с 4:1, а шокът за Марсилия бе толкова голям, че доведе до серия от кошмарни резултати. Включването в състава на Джибрил Сисе, който пропусна първата половина от кампанията заради контузия, обаче промени южняците из основи и с подкрепата на двете най-ярки млади звезди на френския футбол Самир Насри и Франк Рибери, бившият играч на Ливърпул поведе тима към второто място и финала за купата.

Марсилия, първият победител в историята на Шампионската лига, се завръща в най-силния евротурнир, но и това не може да заличи поредния тъжен сезон, завършил без трофей. За втора поредна година марсилци се класираха на финал за националната купа и, след като миналия сезон отстъпиха пред Пари СЖ, сега бяха победени с продължения и дузпи от Сошо, ръководен от бившия им треньор Ален Перен. Впрочем Перен, за който в Марсилия говорят, че единственият му положителен принос за южняшкия клуб е бил трансферът на Дидие Дрогба, бе на крачка да класира Сошо и в Шампионската лига и не случайно е на път да доказва качествата си от следващия сезон начело на хегемона Лион.

Един от най-тежките си сезони преживя Пари СЖ, който бе на път за пръв път от промоцията си в елита през 1974 г. да отпадне. Дори уволнението на Ги Лакомб и назначаването на трикратния шампион с Лион Пол льо Гуен не оправи нещата в клуба. Спецът загуби 4 поредни мача през февруари и март, за да се види под чертата за изпадане, преди да намери формата на отбора си в последните кръгове и да го класира 15-и. Капитанът на ПСЖ Педро Паулета завърши с 15 гола като топреализатор, отнемайки възможността на Стив Савидан от Валансиен да стане първият в историята футболист, който в три поредни години е номер 1 на голмайсторските чартове на най-горните три нива на местния футбол.

Бившият аматьор, работил някога като боклукчия в родния Анже, бе голмайстор последователно на Лига Насионал и на Лига 2 с Валансиен в предишните два сезона и вкара 13 гола в първите 24 кръга този сезон. Той обаче не успя да се разпише нито веднъж в последните 14 кръга...

НАГРАДИТЕ НА СЕЗОНА
Играч на годината Флоран Малуда (Лион)
Вратар на годината Теди Ришер (Сошо)
Млад играч на годината Самир Насри (Марсилия)
Треньор на годината Жерар Улие
Гол на сезона Илан (Сент Етиен - Пари СЖ 2:0, 26 кръг)
Награда за цялостен принос Зинедин Зидан
Най-добър рефер Бертран Лайек
Специална награда за рефер г-жа Нели Виено (страничен рефер в Лига 1, отказала се в края на сезона)

ОТБОР НА СЕЗОНА
Теди Ришер (Сошо), Бакари Саня (Оксер), Виторино Хилтон (Ланс), Крис (Лион), Ерик Абидал (Лион), Кадер Кейта (Лил), Сейду Кейта (Ланс), Самир Насри, (Марсилия), Флоран Малуда,(Лион), Йохан Елмандер
(Тулуза), Стив Савидан(Валансиен)
Треньор - Жерар Улие (Лион).

ГОЛМАЙСТОРИ
15 - Педро Паулета (Пари СЖ)
13 - Стив Савидан (Валансиен)
12 - Графите (Льо Ман), Исмаел Бангура (Льо Ман), Мамаду Нианг (Марсилия)
11 - Фред (Лион), Джон Утака (Рен), Йохан Елмандер (Тулуза), Фредерик Пикион (Монако), Сейду Кейта (Ланс), Аруна Диндан (Ланс)
10 - Грегори Пужол (Седан), Бафетеми Гомис (Сент Етиен), Иринеуш Йелен (Оксер), Флоран Малуда (Лион), Жуниньо (Лион).

ФАКТИ
* 855 гола бяха вкарани в 380 мача. 364 гола бяха вкарани през първите полувремена, а 491 - след почивките.
* Най-много гола във Франция бяха вкарани в периода 76-90 минута - 203.
* В 32-ия кръг бяха вкарани само 8 гола, което постави нов рекорд по ниска резултатност в историята на местната лига. * Бяха показани общо 1388 жълти и 77 червени картона. Рекордите счупи 2 кръг с 52 жълти и 5 червени картона.7 червени картона пък бяха показани в 10 кръг.
* Най-посетеният мач бе Марсилия - Лион 1:4, наблюдаван от 57 376 зрители.

ХЕКСАГОЛ


Новият шампионски трофей на Франция получи своето име с гласуване на феновете и се нарича "Хексагол". Лион имаше честта да пръв да получи новата купа.
Над 23 000 фенове гласуваха за избора между 3 имена - "Хексагол", "Cercle des Champions" (Шампионски кръг) и "Soleil d'argent" (Слънцето на парите).

Трофеят е дело на френско-аржентинския художник Пабло Рейносо, който създаде и Купата на лигата. През последните 3 месеца купата направи турне в 12 града, чиито отбори са ставали шампиони. 2007 г. отбеляза 75-годишнината на професионалната френска лига и новият трефей е виждан като отправка едновременно към миналото и бъдещето.