Две години след като докладът за корупционни практики в Световната централа и при въпросните избори е готов, той все още не е придобил публичност. И този ден дори не е близо.

 

След като разследването във ФИФА стартира, а също така обхвана и избора на домакините за Мондиал 2018 и Мондиал 2022- Катар и Русия, много хора имаха надеждата тези две държави да загубят правото да приемат големия форум.

Докладът беше изготвен от комисия, водена от американския прокурор Майкъл Гарсия, на чието име в последствие беше наречен. Швейцарската федерална прокуратура предполага, че може да отнеме три години поне докато се открият всички доказателства и след това цялото 430-странично досие бъде публикувано.

В момента неуспелите кандидат-президенти и критиците на ФИФА смятат, че ако този доклад види бял свят, ще излязат наяве и доста неочаквани виновници. Докладът на Гарсия в пълната му цялост до момента е прочетен от не повече от 7 човека.

Самият Гарсия подаде оставка като шеф на Комисията по етика на ФИФА, но по време на разследването протестираше на няколко пъти, че има хора и организации, които се опитват да спъват работата му. Самите швейцарски власти, известни с деликатността си при публикуването на информация за хора от чужбина, за момента предпочитат да не дават гласност на детайли от доклада.

"Този вид наказателно производство отнема много време и в същото време изисква интензивно използване на ресурсите. Обикновено този тип производства отнемат от три до пет години", коментираха от офиса на швейцарския министър на правосъдието Михаел Лаубер специално за Асошиейтед прес.

"Тъй като въпросният доклад се разглежда като доказателство в текущи наказателни производства, едва ли е оправдано да се публикува всяка отделна глава от написаното".

Екипът на Лаубер в момента разглежда 172 съмнителни сделки, които са преминали през швейцарски банки, и са свързани с процесите във ФИФА.

Друго усложнение е, че потенциалните свидетели, както и заподозрени, включително и някои действащи служители на ФИФА, са разпръснати по целия свят и втори път не са се връщали на територията на Швейцария, за да бъдат арестувани.