Днес страстите футболни във Франция ще бъдат нажежени. И няма как да е другояче когато един срещу друг се изправят Марсилия и Пари Сен Жермен. Историята на тази битка е изпъстрена с много любопитни случаи. В днешния брой на «Жълт сектор» ще се върнем към куриози останали в аналите на това експлозивно дерби.

Първото официално дерби между двата отбора е на 5 октомври 1974 година. Тогава Марсилия побеждава ПСЖ с 4:2. Като всеки двубой по света и този мач носи напрежение. И преди е имало неприязън, но изключителната ненавист се легитимира в началото на 90-те. При това искрата е запалена от двама души, за чиято въздържаност и до ден днешен може да се даде най-висока оценка.

Става въпрос за невероятния техничар Давид Жинола и уравновесения и безкрайно интелигентен старши треньор на ПСЖ по онова време Артур Жорже. Ден преди поредния мач между двата отбора на 17 декември 1992 година асът на парижани Жинола казва: ”Мачът ще бъде война”. На другия ден португалския наставник се изцепва:” Ще ги смачкаме и ще им ходим по главите. Марсилия ще преживее ад.” Едва ли двамата съзнават какво правят, защото на „Парк де Пренс” 46 000 зрители стават свидетели на мач с уникално насилие по терена. Срещите от този момент се превръщат в истинско дерби между два съперника които и до ден днешен не могат да се понасят. Футболисти чиято кариера, е минала през двата отбора, разправят небивалици.

Вратарят на ПСЖ Бернар Лама си спомня:” Когато сме играли в Марсилия, ни се е случвало да отиваме на стадиона, излизайки през задната врата на хотела, придружени от полицаи с пушки. А след мач, като отиваме към летището, сме залягали, защото на определени места феновете на Марсилия ни причакваха с камъни.

Даже сме сменяли автобуси, защото нашият рейс е бил изцяло потрошен.
Дори на летище „Маринян” не се чувствахме сигурни, защото и там ни дебнеха местни ултраси. В националния отбор ми се е случвало да не искат по лагери да играят карти с мен. В годината, когато България ни би с 2:1 на „Парк де Пренс” в последния мач, в предните срещи се деляхме на играчи на Марсилия и на ПСЖ.

Ненавистта беше по-голяма, от общото дело да закараме Франция на световното в Щатите. Даже след победния мач срещу Финландия с 2:0, когато си мислехме, че вече сме се класирали, защото ни оставаха двете домакинства с Израел и България, в рейса пихме шампанско поотделно. Може да се каже, че техните футболисти бяха по-войнствено настроени от нас.

Много често Тапи им казваше, че за националната фланелка не трябва да им дреме. Тартори на отбора бяха Папен и Дешан. Жинола се опитваше да надигне глава, но не можеше. Много често Папен редеше състава за даден мач. Казваше какви да бъдат тренировките. Като му омръзнеше да тича, заедно с Дешан казваха, че трябва да поиграем мачле”.

Когато един от някогашните играчи на Марсилия Ерик Ди Меко отива на работа в офиса си, го посрещат по-млади марсилци, които му ръкопляскат и припомнят: ”Леле егати какъв пич беше и как ги кастреше през краката Колетер, Сасюс и Жинола.” А Ерик отговаря: ”Трябва да ви кажа, че мен ме е срам от този период. Видеокасетите с въпросните мачове няма да ги показвам на сина си, защото в тези срещи се държах
като животно.”

А Десаи си спомня как винаги преди такъв сблъсък Тапи говорил на играчите с по приповдигнат тон. Думите му били:”Трябва да знаете, че за вас ПСЖ е враг номер едно.” А когато Мишел Денизо встъпва в длъжност като клубен президент на парижани, заварва една бележка, на която пише:”Може да изгубиш всички мачове, но, ако вземеш този с Марсилия, дори и да изпаднеш, все едно си спечелил всичко.”
Друг връх е, когато обвиняват Марсилия в корупция за мача с Валансиен и отнемат на отбора титлата за 1993 година.

Тогава Тапи така извърта нещата, че казва: «Лигата е равна на Париж който е равен на ПСЖ,а отборът - на РПР (партията на тогавашния кмет Жак Ширак). Писмото, което Тапи изпраща до ФИФА, гласи, че френското правосъдие ги преследва, като им нанася вреди за 400 милиона франка.

От световната централа отговарят, че ако не престанат преследванията срещу Марсилия, има вариант да отнемат на Франция даже домакинството за Мондиала през 1998 година. Накрая се стига до там, че тогавашния президент на френската футболна федерация Ноел льо Грае пише писмо до Тапи: ”Вие, спасителю на френския футбол, оттеглете жалбата си до ФИФА, за да не стане по-лошо за нас французите.”