Под ръководството на Бернар Тапи Олимпик Марсилия докара "купата с ушичките" (ШЛ) край Канебиер през 1993 година. Славният бивш президент, който стана на 73 през януари, даде интервю пред "Франс Футбол", в което коментира ситуацията в клуба и френското първенство. След като загубиха дербито от ПСЖ с 1:2 в неделя, южняците останаха едва десети в Лига 1.
Мосю Тапи, какво мислите за сезона на ОМ?
- Падаме вкъщи, бием понякога навън. Констатирам най-вече отегчение, което отборът провокира, особено на "Велодром". Няма как да печелиш винаги, но поне излизай с гордост от стадиона, след като си защитавал цветовете на отбора си.
Притеснен ли сте за Марсилия?
- Не чак толкова, защото нивото на френското първенство е много посредствено. Стигат ти две-три победи и отново си близо до върха. Когато в Марсилия се върнат част от контузените, тимът ще набере скорост. Изоставането от подиума не е колосално (5 точки) и Марсилия има шанс да го достигне. Често си късам нервите по телевизията.
Нищо обаче не е загубено
Вие не сте единственият , който скучае, защото "Велодром" е загубил 10 хиляди зрители средно на мач...
- Има много условия феновете да дойдат на стадиона. Трябва да доставяш радост и гордост. Голяма част от младите привърженици на Марсилия никога не са познавали успехите в живота си. Единственият радостен момент е отборът да печели. Качеството на мача няма толкова голямо значение, защото се радваш цяла седмица на трите точки и се гордееш да си сложиш фланелката на Марсилия всяка сутрин. Но когато не си побеждавал от три месеца на "Велодром" и играеш зле, всеки ще предпочете да се затвори у дома и дори да не гледа повече телевизия. С оглед на представянето, което демонстрира Олимпик, зрителите са прекалено много. Те дори продължават да следват отбора в гостуванията. Тази подкрепа е доказателството, че клубът е много по-различен от останалите.
Обновяването на "Велодром" е голям плюс, защо обаче процентът на напълване на стадиона по средата на кампанията се нарежда чак на 12-о място в Лига 1?
- Всичко върви заедно. За да пълниш стадиона, имаш нужда от голям отбор. Вземете ПСЖ. Той играе почти всеки мач при затворени гишета. Но те имаха нужда от доста време, за да сглобят красив състав. Този ПСЖ побеждава и, благодорение на възможностите си, предлага най-вече спектакъл на "Парк де Пренс". При тях са някои от най-големите световни звезди. Може би ПСЖ щеше да пълни дори "Стад дьо Франс", ако играеше там - 80 хиляди зрители. Кръгът от привърженици на столичани не спира да се разраства. Същото беше и при нас в момента на великия ОМ. Дори на пейката тогава ние имахме играчи, които бяха титуляри в националния отбор на Франция!
Най-добрите бяха в ОМ
С изключение на Зидан, който трябваше да взема по-рано. Това е най-голямото ми съжаление като президент. Но ПСЖ в момента има сериозен проблем в сравнение с нашата епоха.
Какъв?
- На ПСЖ в момента му липсва реална конкуренция в национален план. Това го убива. Слабите мачове в първенството може да се отразят негативно в европейските турнири. Докато по наше време, когато аз бях президент на Марсилия и спечелихме Шампионската лига през 1993 г., имахме силно вътрешно първенство с Монако, ПСЖ и Бордо. Тяхната класа помагаше и на нас да вдигаме нивото. Те бяха чудовищни отбори на фона на сегашните. Единственият хендикап за ПСЖ в момента е слабата на Лига 1.
Собственик сте на местния вестник "Ла Прованс". Предпочитате ОМ да побеждава заради вашите продажби?
- Разбира се. В началото на 90-те години марсилските вестници продаваха 40 хиляди допълнителни бройки при голяма победа на ОМ. Плюс още 20 хиляди в навечерието и деня на двубоите. След успеха над Милан във финала на ШЛ "Екип" счупи рекорда си по продажби - 778 хиляди.
Защо според вас Марсело Биелса се превърна в мит за Марсилия за толкова кратко време, без да спечели нищо?
- Често казано, не го разбирам. Това обожаване си остава енигма за мен, но уважавам позицията на привържениците. Биелса не е направил нищо, после видяхме как си тръгна... Бих приел Дешан да се радва на такова обожествяване, тъй като поне стана шампион след дълго чакане. Гьоталс също, както и Герец, но не и Биелса. Той не се опита да научи френски. Не положи дори най-малкото усилие. ПСЖ трябва да бъде воден от французин, особено в този тежък момент. Мичел още е с преводач. Далеч по-добре щеше да е да вземем Фредерик Антонети, който свърши отлична работа в Лил, но сега си седи вкъщи. Ако е чужденец, да беше Анчелоти...
