Бенфика е от класическите отбори в турнира на шампионите. И по-точно от романтичния период на КЕШ, не на комерсиалната Шампионска лига. Лисабонските орли бяха тимът, който сложи край на 5-годишната еврохегемония на великия Реал Мадрид. Първо през 1961 г. в Берн бе повален другият испански гранд - Барселона (3:2). На следващата трофеят бе защитен и срещу Белия балет, а при 5:3 Амстердам стана свидетел на незабравимо шоу. Това бе времето на лисабонските орли Коста Перейра, Жермано, Жозе Аугусто, Агуаш, Колуна, Кавем, Симоес. И на най-великия сред тях - Еузебио.
Според легендата още на „Олимпийския" стадион в Амстердам треньорът Бела Гутман поискал значително увеличение на заплатата си и след като му било отказано, унгарският евреин тръшнал вратата и проклел клуба никога повече да не спечели най-ценния трофей. И прокобата е актуална и до днес!
Бенфика е отборът, който най-дълго време
чака да се завърне
на континенталния връх. Тази година стават 54 г. Следващите в тази тъжна класация са шотландският гранд Селтик (49) и холандският му побратим Фейенорд (46), докато английските Нотингам (36) и Астън Вила (34) дори и не си помислят, че могат да бисират чудото.
Има нещо сантиментално и трагично във факта, че Бенфика е единственият, загубил 5 поредни финала за трофея. Проклятието на Гутман като че ли се пренесе и в останалите турнири, където Бенфика остана с празни ръце в спора за Купата на УЕФА през 1983 г. срещу Андерлехт (0:1, 1:1) и за Лига Европа през 2013 г. (1:2 срещу Челси) и през 2014 г. (2:4 след дузпи срещу Севиля).
Последният успешен треньор на лисабонските орли - Жорже Жезуш, подобно на предшественика си Гутман не се разбра за вдигане на заплатата, вдигна си шапката и отиде във вечния враг Спортинг. Дългокосият спец обаче положи основата на печеливш в спортно и финансово отношение модел, благодарение на който клубът излезе от сянката на Порто.
От Гимараиш пък пристигна Руи. Дали това не е знак на съдбата? Фамилията на спеца е Витория (тоест победа) и идва от Витория Гимараиш. Засега 45-годишният треньор може да се похвали със спечелването на надпреварата в Трета дивизия с Фатима (2008-09), Купата на лигата с Пасош Ферейра (2011) и тази на Португалия с Гимараиш (2013).
Бенфика е лидер в първенството, а класирането на 1/4-финал в Шампионската лига е знак, че
заспалият гигант
се е събудил.
Двойният успех срещу Зенит е показателен и не бива да се подценява, защото той бе постигнат не само с класа, а също и с воля и битка до последния съдийски сигнал. Което не е типична черта за португалските отбори. На „Луш" Жонас вкара за 1:0 в първата минута на добавеното време. На „Петровски" Гайтан изравни в 85-ата, а независимо че билетът за 1/4-финала вече бе в джоба, резервата Талиска осъществи обрата за 2:1 в 6-ата минута на добавеното време! При това успехът в мразовития Санкт Петербург бе изкован без основни играчи като контузените Жулио Сезар, Лисандро Лопес и Луизао плюс наказаните Андре Алмейда и Жардел. Практически от петимата титуляри в ариергарда на линия бе левият бек Елизеу! Тийн компанията в лицето на вратаря Едерсон (22), защитниците Виктор Линдельоф (21) и Нелсон Семедо (22), а също и халфът Ренато Санчес (18) обаче показа характер и се справи.
След 4 г. Бенфика отново е на 1/4-финал, но това не означава, че тимът е сред фаворитите за трофея. От класиралите се до момента Реал М, ПСЖ и Волфсбург може би само срещу вълците лисабонци ще влязат в ролята на равностоен съперник. Но при червено-белите освен игрова се вижда и ментална промяна, която превръща тима в опасен за всеки съперник. 15 победи в последните 16 мача не могат да бъдат подминати с лека ръка. В груповата фаза на гърба си го изпита Атлетико М в крепостта си „Калдерон", а 2:1 за орлите бе ключът за елиминациите. Събуждането на Бенфика е факт, а вярната посока е в съчетанието на романтиката от миналото и комерсиалната действителност.
