Това ли ще бъде най-сетне неговият сезон? Използван като крило при Лоран Блан, Единсон Кавани вече е №9 в ПСЖ на Унай Емери. Мнозина му се подиграват за многобройните пропуски и непохватните опити да си спре топката. Сега обаче пред уругваеца се открива възможност отново да възвърне репутацията си на матадор. So foot направи интервю с дискретен играч, който повече от всичко обича празните пространства, спокойствието на село и да гледа птиците. Пълната противоположност на Златан Ибрахимович.
В сряда Кавани и неговият ПСЖ гостуват на Лудогорец в Шампионската лига.

И тази година се завърна през лятото у дома в Уругвай. Но защо измина 500 км от Монтевидео до родния Салто с междуградски автобус?
- Това е практичен въпрос, тъй като е по-лесно да вземеш разстоянието с рейс, отколкото с кола, тъй като ще ми се налага да шофирам 5 часа, без да спирам. Пътуването с автобуса е традиция. Изминавам този маршрут от дете.

Останалите пасажери не ти ли скачат по време на пътуването?
- Не, удобно е. Ние сме 50 човека в автобуса, местата са семи кама (седалките са облегнати назад на 45 градуса), така че къде е проблемът? Пътуваме добре. Като юноша играех в Монтевидео и минавах маршрута по веднъж на 2 месеца, за да се виждам с нашите в Салто. Няма причина да променям това сега, когато съм професионален футболист.

Обратно в Париж те завари нов треньор, който те върна в ролята на №9. Как убеди Емери?
- Убедих го, защото аз съм си №9. Бях в Уругвай, когато го назначиха. Той ми се обади. Говорихме си малко, той ми разказа за методите си и целите. Разбрахме се. Зависеше и от желанието на клуба. Всичко се нареди, защото шефовете го обсъдиха с новия треньор и той разчиташе на мен в своя проект.

Лоран Блан залагаше на повече контрол, докато Емери иска по-вертикален стил, който е по-близък до теб заради престоя в Наполи. Повече ли ти приляга този начин на игра?
- Това, което ми приляга, е да играя на поста на деветката, на моя истински пост! Тактиката и притежанието не ме вълнуват толкова. Важното е да ме поставят на истинското ми място. Опитах се да се адаптирам. Когато ПСЖ ме купи, бях играл 3 години таран в Наполи. Все още не знам какво ще се случи, но да съм на тази позиция и в ПСЖ ще ми даде

допълнително самочувствие

и сила.

Трудно ли е да се върнеш на върха на атаката, след като толкова години беше крило в ПСЖ и националния отбор заради присъствието там на Луис Суарес?
- Да бъдеш нападател, да живееш за гола, да го почувстваш. Това е нещо, което нося в кръвта си. Освен това един играч на моя пост има нужда от време, от опит, защото ние минаваме през много различни чувства. Не е нужно само да бележиш. Трябва да внимаваш много, да можеш да усетиш точния момент, да познаваш отлично съотборниците си, да знаеш кога да им поискаш топката и да се движиш в същото време. Това са рефлекси, които се развиват с времето, тренировките и мачовете...

Миналата година бе много критикуван за многото пропуски. Как си го обясняваш?
- Опитвах се да правя каквото мога. Статистиките говорят за останалото. Можете да видите, че само три крила имат повече голове от мен в последните 5 сезона.

Още една статистика - в Наполи си изпуснал 8 дузпи от 23. Не е ли много?
- Който не бие, той не пропуска. Това е животът. Винаги обръщаме внимание на негативното, а не позитивното. Когато гледаме футбол, всички сме футболисти. Когато гледаме филм, всички ставаме актьори.

Ти си от нападателите, които имат нужда от повече положения, или от онези голеадори, вкарващи от единствената си ситуация...
- Истинската разлика е, че в Наполи ми се откриваха по 7-8 ситуации. Когато нещата бяха добре, вкарвах по 3 от тях. Дори и да нямах късмет, пак ще се разпиша поне веднъж. Докато в Париж никога не съм имал повече от 4 на мач.

Защо в ПСЖ и Уругвай винаги от теб искат да се жертваш за отбора?
- Саможертвата ми помага да съм спокоен, да спя с усещането за свършена работа. Това идва от семейството ми. Нашите винаги са се борили в живота. Те са опитали да ни научат на респект към другия, няма значение кой е.

Нямаше ли достатъчно амбиция да пратиш Ибрахимович на пейката?
- Аз? Не! Никога не съм мислил да взема неговото място. Знаех, че това няма как да се промени. Затова се концентрирах към задачите като крило. Много митове се създадоха около тази история. Откакто пристигнах, мнозина искаха да ни направят врагове. Да,

с Ибра имаме различни характери,

но омраза между нас не съществува. Аз имах своята роля, а Ибрахимович е съотборник, който уважавах. Той не е променил играта ми, нито ми е пречил да се разгърна на игрището. Горд съм, че съм станал голям футболист, но моята е цел е просто да давам най-доброто от себе си. Не искам да съм феномен.

Успя ли да прогресираш рамо до рамо със Златан?
- Никога не съм искал да бъда като него технически. Винаги може да се учиш от големите спортисти, но аз съм верен на моите ценности.

Обвиниха те, че си симулирал контузия, за да си удължиш ваканцията. Как реагира?
- Това е минало, оставил съм го зад гърба.

Тогава разочароваха ли те Блан и останалите съотборници?
- При всички положения не се получи удобна ситуация за мен.

Раздели се с твоята жена Соледад точно преди да пристигнеш в ПСЖ. Това бе твоята младежка любов. Каза, че си го преживял като провал...
- Когато нещата не вървят, както си го мислил, винаги го приемаш като провал. Но това е част от живота. Въпреки трудните моменти, които съм имал с майката на децата ми, в момента те живеят в Италия и съм в постоянен контакт с тях.

Твой съотборник разкри, че те е страх да спиш сам?
- Да, не обичам да съм сам в тишината, имам нужда от компания. Когато няма никой вкъщи, оставям телевизора включен. Обичам спокойствието, но не и самотата.

Роден си до аржентинската граница. Как се отрази това на характера ти?
- Имам

провинциална, селска душа.

Израснал съм под открито небе, ходех за риба в реката с баща ми. Много съм привързан към земята си. В Южна Америка селската култура се е запазила. Децата има къде да играят навън, имаш повече отношения със съседите, има повече солидарност. Докато в Европа хората по-трудно създават връзки помежду си.

Тогава как се чувстваш в Париж?
- Трудно е, защото нямам време за нещата, с които релаксирам - риболов, природа. В Палермо например взимахме лодки под наем, за да се разтоварим. За нас, уругвайците, обаче адаптацията винаги е по-лесна.

Диего Лугано каза, че можеш да гледаш с часове някоя птица?
- Да, пристрастен съм към птиците от малък. Взимам бинокъл и ги съзерцавам. Вкъщи в Уругвай отглеждаме много. Това е семейна страст.

Дядо ти е роден в Маранело, Италия...
- Да, кръвта ми идва от Италия. Дядо ми е бил луд по футбола. Вкъщи се е говорило много за калчо. Затова и исках да играя в Италия.

Последните години бяха най-трудни за теб. Отиде ли да видиш баща ти в затвора, след като той уби моторист, карайки пиян?
- Да, това бе затвор за рехабилитация на хора, които са имали подобни инциденти. Баща ми не е престъпник. Беше трагично, но е инцидент. Причинил е болка на друго семейство, но и е разочаровал своите деца. Това е първото нещо, което видях в лицето му. Казах му, че такова нещо на всеки може да се случи. Подкрепих го.