Бизнесът, политиката и наркотрафикът във футбола

Деветдесетте години на миналия век са един от най-тежките периоди в Колумбия. По онова време страната се тресе от многобройни нарковойни. Това е и едно от най-опасните места за живеене в цял свят. След убийството на Пабло Ескобар всичко в Колумбия буквално рухва - от бизнеса и политиката до футбола. 

ТОПСПОРТ ще Ви разкаже историята за двете най-значими фигури в Колумбия и футбола на страната - Андрес Ескобар и Пабло Ескобар.

Източник: the2escobars

Както вече споменахме, действието се развива преди повече от 25 години. Колумбийските наркобосове решават, че най-добрият начин да прекарват своите пари "легално" е чрез футбола, заради което е измислен и терминът "наркофутбол". От всички "големи риби" обаче, властта принадлежи само на един - Пабло Ескобар. Този човек може да бъде описан по два начина - безскрупулен убиец и Робин Худ за бедните.

Пабло е бил изключително обичан от народа и след като го убиват, цялата страната потъва в траур. Въпреки сложната си фигура, по негово "управление" нищо в Колумбия не се случва без знанието му. Той определено е бил човек, който не иска да навреди на тези, които живеят неговия живот, преди да се превърне в "Пабло Ескобар". Именно затова, когато решава да вложи пари в два от най-големите футболни клуба в страната, единият от който Атлетико Насионал, никой не задава излишни въпроси. Всички се радват, че този спорт най-накрая ще бъде развит. По онова време колумбийците не са значима величина във футбола, дори може да се каже, че липсват на световната футболна карта, въпреки че талантът на местните момчета е вдъхновяващ. Но Пабло не се ограничава само с клубния футбол, той решава да възроди националния отбор на своята страна. В тима попадат футболисти предимно от отборите, които той ръководи. Цели 6 представители на Атлетико Насионал има в състава на "Лос Каферетос". Всички играчи го уважават, ходят му на гости, посещават партитата му, дори го определят като свой приятел. В случая обаче клишето, изречено от Бил Шенкли: "Някои хора вярват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Мога да ви уверя - той е нещо много по-важно" важи с пълна сила.

Останалите наркобосове не се интересуват толкова от самата игра, колкото се вълнувал Ескобар. Те влагали парите си само и само, за да могат да навредят на неговия бизнес и той да бъде свален от "трона" си. За тях футболът бил просто пореден бизнес, като този с прекарването на кокаин, но значително по-легален.

Сега, за момент, ще Ви прехвърлим в другата действителност, тъй като в този материал ще бъдат описани "двамата Ескобар", каквото име носи и документалният филм на "ESPN" за двете важни фигури, изиграли значително голяма роля в колумбийския футбол.

За разлика от своя съименник, Андрес Ескобар е обикновено момче, със сходни мечти, но далеч по-големи морални принципи. Андрес бил най-голямата звезда на националния отбор на страната и въпреки, че двамата нямат роднинска връзка помежду си, смъртта им ги събира по доста интересен начин.

По време на Световното първенство в САЩ през 1994 година, Колумбия се превръща от аутсайдер във фаворит за спечелването на най-значимия турнир.

Датата е 22-ри юни, а колумбийците гостуват на домакина на Мондиал 1994. Това е мач от Група "А" и Колумбия вече има записана загуба от Румъния с 1:3. Въпреки това шансовете на отбора да се класира са доста големи. В 35-ата минута на двубоя обаче, се случва нещо, което има далеч по-големи последствия от това тимът да не играе на Световно първенство. Най-чистото лице на страната - Андрес Ескобар не успява да изчисти топка, която се е запътила към вратата на неговия отбор и си отбелязва злощастен автогол, който влиза в историята на футбола като едно от най-трагичните събития. Не само, че Колумбия отпада от турнира, а Андрес загубва живота си заради тази своя грешка. Мачът завършва 2:1 в полза на САЩ, тъй като съотборниците на "другия Ескобар" са втрещени от случилото се и играта на тима изобщо не върви. Можете да си представите какви парични загуби е нанесло това на наркобосовете, които разчитат изцяло на "легалния" си бизнес.

Така историята на двамата Ескобар вече е една. Андрес не харесва начина на живот на своя съименник, но въпреки това е благодарен, че получава шанс да играе футбол и светът да научи колко добри играчи има в Колумбия.

Близък до Пабло Ескобар разказва как веднъж, когато вече бягат от органите на реда, независимо от това, че животът им е в опасност, той слуша по радиото как се развива един от мачовете на националния отбор. Тогава тимът записва най-разгромния си триумф, побеждавайки Аржентина с 5:0, а към този успех ги повежда именно Андрес. Тогава дори Пеле признава, че този отбор може да спечели Световното първенство.

ТОПСПОРТ представя едни от най-големите скандали, разтърсили футболния свят

От "кунг фу удара на Кантона", през този на Патрис Евра, до осъдения за убийство бразилски вратар

След загубата от САЩ обаче, играчите започват да получават заплахи, дори малкият син на един от футболистите е отвлечен. Животът им на герои вече изобщо не изглежда по същия начин...

Въпреки това, на 2-ри юли Андрес Ескобар и негови приятели решават да се позабавляват в нощен клуб. Към 3 часа след полунощ, той си тръгва от бара, но на паркинга е посрещнат от бивши бодигардове на най-големите наркобосове, които започват да се заяждат с него и го прострелват няколко пъти. Четиридесет и пет минути по-късно, футболистът издъхва в болницата. Причината за този "инцидент" - автоголът, който Андрес си отбелязва.

Малко преди това, на 1 декември 1993 година, Пабло Ескобар също намира смъртта си... Но последните му действия спрямо страната и хората, вече нямат нищо общо с Робин Худ. Властите играят на "котка и мишка" с организацията му повече от 16 месеца и Пабло прави всичко възможно, за да не бъде вкаран в затвора. Затова изпраща писмо до президента, в което заявява, че ще се предаде само ако му позволят да излежи присъдата си под домашен арест, иначе е готов да предприеме една от най-големите бомбени атаки. Разбира се, от правителството не се съгласяват с условията му и той изпълва заръката си. Първоначалният план е бомбата да бъде заложена пред самото правителство, но всичко се обърква и тя избухна пред местна книжарница, където загиват 24 души, сред които има и деца. След случилото се, Ескобар започва да губи подкрепата на обществото и дните му изглеждат все по-преброени, което го довежда до безумната мисъл да опита за втори път да покоси властите. Втората бомба е заложена на произволно място и 11 човека загубват живота си, докато над 200 са ранени. Отчаянието тотално изпълва душата на обичания до скоро наркобарон, който обаче не е наясно, че докато се крие от органите на реда, е сформирана организация от останалите босове, наречена Los Pepes, а нейните членове избиват хората му. Това само го прави още по-уязвим. Смъртта му не е изненада за никого, тъй като отдавна се готвят покушения срещу него, но тя отключва период на много кървави времена в Колумбия.

Може би, ако Пабло Ескобар не бе загубил живота си, Андрес Ескобар също можеше да запази своя. Това е мнението на доста от засегнатите от тези две събития, които уж по нищо не си приличат, а са неразривно свързани.

След убийството на Андрес, много от съотборниците му в националния отбор се отказват и не искат да носят повече екипа на Колумбия. Всички те пазят изключително мили спомени за своя брат, който е станал жертва на т.нар. "наркофутбол". В историята обаче, техният подвиг ще бъде запомнен като "златната ера на колумбийския футбол". 

Интервюто с неговата годеница също е изключително емоционално. По време на разговорите с репортерите на "ESPN", тя прочита откъс от статия, писана от нейния любим, малко преди да бъде убит. Андрес бил много талантлив писател, а най-вдъхновяващите му последни думи ръководят живота на половинката му и до днес. "Животът не свършва тук!". 

Влиянието на Пабло Ескобар в Колумбия и във футбола в страната няма как да бъде подминато, но и това, че той възроди и погреба този спорт също...