"Нямам думи да опиша какво изпитвам в момента". Това каза Станка Златева, след като получи наградата си за №1 в Анкетата на анкетите – юбилейното 50-о издание на Спортист на годината, лично от президента на републиката Георги Първанов. Ето какво сподели 24-годишното момиче от село Крушаре, което показа, че ще стане пословично със скромността си, пред представителите на медиите веднага след края на церемонията в зала 3 на НДК.

ПЪРВОТО МЯСТО
Независимо че се говореше много за това как печеля анкетата тази година, не съм дошла с нагласата да получа приза си за №1. Бях в залата, защото просто попаднах сред десетте номинирани. Да си призная, не очаквах да победя. Притесних се много, когато трябваше да изляза на сцената и да се ръкувам с президента Георги Първанов. Омекнаха ми краката. Не знаех дали няма да запецна някъде. Ние със Симеон Щерев си имаме тактика и за всяка церемония, не само за схватките. И все пак сега бях много стегната, повече от всеки друг път. Хубаво е, че всичко мина добре. За мен участието в тази класация не бе някаква битка. Всеки един от номинираните е дал страшно много, за да бъде тук.


НЕПОСТИГНАТОТО
Не бих могла да обещая олимпийска титла от игрите в Пекин. Много ми се иска, а и това признание страшно много ме задължава. Мога да заявя, че ще дам всичко от себе си и се надявам на достойно представяне.


ЧОВЕКЪТ ЗАД КАДЪР
Много пъти съм го правила, но и сега отново искам специално да благодаря на личния си треньор Симеон Щерев, на когото дължа всичко. Ако не бе той, никога нямаше да стигна до всички тези успехи. Естествено, длъжна съм да изкажа своите благодарности и на българската федерация по борба, която винаги ме е подкрепяла, на Стефка Костадинова и Весела Лечева, които оглавяват БОК и ДАМС и правят всико възможно българският спорт да върви все по-нагоре. Благодаря и на всички вас, журналисти и гости на церемонията.


КОНКУРЕНТКИТЕ НА ТЕПИХА
Надявам се тази награда още повече да притесни моите съпернички, за да може, като излязат да се борят с мен, да са уплашени. Така ще ми бъде по-лесно. И двете първенства, които спечелих повторно тази година – световното и европейското, имат особено значение за мен. Трябваше да защитавам титлите си от 2006-а, което по принцип е много по-трудно, отколкото да спечелиш първия път. Всички излизат срещу теб надъхани да те свалят от първото място. Бях под огромно напрежение. След световното първенство вече се поуспокоих малко, защото всичко свърши добре. Направих това, което трябваше. С две думи – свърших си работата. В Баку беше най-щастливият миг за мен през 2007-а.


ЖЕНСКАТА БОРБА
Моят спорт още не е толкова известен спорт. Хората дори не знаят за какво става въпрос. От тази гледна точка е разбираемо да се пренебрегва този спорт. Но мисля, че с времето, както всички други спортове, и по отношение на женската борба нещата ще се нормализират и на нея ще се гледа по раличен начин.


НАГРАДИТЕ ЗА 2007 Г.
Всички отличия за ценни за мен. Не мога да кажа кой приз ми е по-скъп. Това, че в света сме са ме оценили в борбата, е отделно. Там го направиха отдавна. Но в България стана по-трудно. А и признанието има много по-голяма тежест, когато те отличават сред представители на други спортове.


ЧУВСТВА ЛИ СЕ ВЕЧЕ ОЦЕНЕНА
Винаги съм се чувствала оценена по някакъв начин. Хората забелязват, виждат, много се изписа след моите титли. Мисля, че всички ме оценяват. Не съм изживяла тежко четвъртото място миналата година, не съм страдала. За мен е важно, че съм тук, сред десетте най-добри за годината- Имаше много други медалисти, които можеха да са по-нагоре в класацията. Но вече няма значение, всичко е минало. За мен е добре дори само да присъствам на тази церемония.


ОТТУК НАТАТЪК
Не знам как ще празнувам на Коледа и Нова година. Само искам да съм със семейството си, защото още на 3 януари започвам подготовка.