27-годишният Ерик Почански е част от Нефтохимик от септември 2019 г. Той започва своята кариера в Чавдар (Етрополе) през 2010 г. и за три години записва участие в 45 мача, в които отбелязва 3 гола. През 2013 г. става играч на Монтана, където за 2 години има 35 мача и 7 попадения. През сезон 2015/16 защитава цветовете на Лудогорец II, където има 13 мача и 1 гол, както и на Локомотив (Горна Оряховица), където записва 13 участия и 2 попадения. През юни 2016 г. Почански подписва договор с Берое, а преди да подпише с Нефтохимик, бе в Етър.
Роден си в красивото родопско село Бръщен. Как премина детството ти там?
- Детството ми премина спокойно. Училище и игри сред природата с приятели. На 11 години се преместих в Пловдив, защото ме приеха в Спортното училище.
Тогава ли започна да тренираш футбол?
- Да. Първият ми треньор беше Ганчо Пеев - легенда на (Локомотив Пловдив), а основателят на училищния отбор беше Любен Жилков, който беше и директор на училището. На тях дължа любовта си към футбола и благодарение на тях станах професионален футболист.
Претърпя тежка контузия през изминалия сезон в Етър. Какво се случи?
- Получих травма в рамото по време на тренировка, при единоборство със съотборник. Беше точно преди да започне втория полусезон.
Възстановяването ти продължи близо осем месеца? Как се справи психически с принудителната почивка?
- Нямах проблеми да се справя психически. Имал съм доста контузии преди, така че имах опит. Знаех, че ще се оправя и ще се върна на терена. По-голямото огорчение беше как постъпиха Етър с мен. Въпреки, че имах договор за още една година, направиха всичко възможно да ме освободят. Когато разтрогнах с Етър все още не се бях възстановил. Трябваха ми около 40 дена.
Това ли беше най-трудния момент в кариерата ти до сега?
- Да мисля, че да.
Тогава получи и предложението да се присъединиш към Нефтохимик. Имаше ли огорчение, че от Първа, ще заиграеш във Втора лига?
- Не, името и марката Нефтохимик ме накараха да дойда в Бургас. И доброто представяне на отбора, естествено. След 7-8 месеца почивка, знаех, че това е най-доброто място, където ще възвърна формата си. Когато спортният директор Недялко Москов се свърза с мен се разбрахме много бързо. Тук е мястото да благодаря на него и на целият треньорски щаб, че в труден момент ми подадоха ръка
Какво завари тук? Как премина адаптацията ти в отбора?
- Познавах доста момчета от отбора, така че адаптацията ми премина доста бързо. Смея да твърдя, че колективът е на доста добро ниво и имаме качествени футболисти.
В личната ти статистика, кой е най-запомнящият се мач? Може би този срещу Радник, в Лига Европа?
- Да, това е един от най-хубавите ми моменти до сега. Усещането и при двата гола беше невероятно, а най-удовлетворително беше, че те се оказаха достатъчни да отстраним Радник от Лига Европа.
Как обичаш да разпускаш в свободното си време?
- Обичам да прекарвам време с приятелската си и с близките си, да се разхождам, да пътувам. Нищо необичайно.
Какви цели си си поставил в близко и по-далечно бъдеще?
- Първата ми цел е с отбора на Нефтохимик да се представим по най-добрия начин и да изпълним изискващото се от нас в максимална степен. Пред себе си и в кариерата, и в личен план, си поставям постоянно цели. Опитвам да се надскачам, да се предизвиквам да давам повече и да постигам повече. Не винаги успявам, но по-важна е самата работа.
Успява ли Нефтохимик да се надскочи?
- Определено да. При изграждането на един отбор това става постепенно, с много работа. Не може да се очакват бързи резултати, при новосформиран отбор. Има голяма разлика в Нефтохимик след зимната пауза. Видимо е, че вече се познаваме по-добре и знаем какво да очакваме един от друг. Знаем и какво се изисква от нас и мисля, че този сезон ще е по-силен от първия.
