Иван Колев бе сред новите попълнения в Нефтохимик преди началото на сезона. 24-годишният нападател има богат опит във Втора лига. Защитавал е цветовете на Поморие, Несебър, Оборище /Панагюрище/, Ботев /Враца/ и Локомотив /Горна Оряховица/.

Иван Колев е роден на днешния ден, през 1995 година и е юноша на ФК Розова долина и Славия. Ето какво сподели той пред клубния сайт и какво си пожела за рождения ден.

Как се стигна до трансфера ти в Нефтохимик и какво знаеше за отбора преди да дойдеш?

Имах вече предложение от друг отбор от Първа лига, когато Недялко Москов ми се обади. Той ме запозна с плана за отбора в по-далечно бъдеще и аз се съгласих. Условията бяха добри за мен, а и натежа фактът, че с него сме работили и преди и през годините винаги е бил коректен към мен. Иначе това, което знаех за отбора на Нефтохимик, естествено, че е много голям отбор, отбор с традиции и отбор, който заслужава да е в Първа лига. Надявам се ние да го върнем там. Чувствам се прекрасно в Нефтохимик, имаме хубав колектив. Работил съм преди това с повечето от момчетата и всичко е наред.

Роден си в Казанлък. Как премина детството ти там и как се запали по футбола?

Бях в трети или четвърти клас когато се записах в местната школа "Розова долина". Там започнах като централен защитник, но много ме дърпаше атаката напред. Така станах халф, започнах да вкарвам голове и станах нападател. В осми клас отидох на проби в Славия /София/. Там играх до края на юношеския си период.

Баща ти - Веселин Колев, е легенда в колоезденето. Защо не последва примера му, а избра футбола?

Да, баща ми е много добър колоездач. Участвал е на три световни първенства. Разбира се, като малък винаги съм имал най-хубавото колело в квартала, но той не е настоявал да следвам неговите стъпки. Още първият път когато ми сложи каската на главата се отказах, просто исках да ритам топка, каската не беше за мен. Въпреки, че не се насочих към колоезденето, баща ми винаги ми е помагал с опита си в спорта и професионализма си. Той е най-близкият човек до мен и съм му много благодарен, че винаги ми е опора.

Как се виждаш след 5 години? Какви са амбициите ти?

За момента амбициите ми са обвързани с Нефтохимик и плановете за бъдещето на отбора. Ще се старая да помогна, за да влезе отборът в Първа лига. Ще използваме този сезон за да се обиграем като отбор, това е приоритетът ни за сега. Надявам се след пет години да съм натрупал доста игрови минути в Първа лига, след това да успея да се реализирам и в чужбина.

Имаш сериозен опит във Втора лига. Какво е виждането ти за първенството тази година и за позицията на Нефтохимик в него?

На мнение съм, че имаме едни от най-добрите футболисти във Втора лига. Има също така и футболисти с доста богат опит в Първа лига, затова имаме амбициите да атакуваме Елита през следващата година. Правим добро затвърждаване на домакинските мачове. Мисля, че само в два домакински мача сме допуснали голове - загубата от Септември и домакинството на Поморие. Всички останали мачове ги печелим безапелационно на Арена Созопол. Въпреки, че ни тежи да домакинстваме на чужд стадион. За нас, като футболисти е много важно тези победи да ги печелим пред феновете на отбора, в Бургас. За съжаление в момента ситуацията е такава. Дано скоро да се промени и да заиграем на Лазур. А за гостуванията е ясно, че трябва да поработим доста върху игрите си като гости. Когато подобрим и тях ще се качим по-високо в класирането.

Предстои труден двубой с Хебър Пазарджик в събота. Какви са очакванията ти?

Очаквам победа. Както казах, мисля, че ние можем да победим всеки един отбор. За мен във Втора лига, който е по-мотивиран, който иска повече победата, той я постига. Затова очаквам да ги победим. Подготовката върви добре, всяка седмица се готвим според противника, разузнаваме силните и слабите му страни и се надявам, че ще излезем подготвени за този мач.

Как ще отпразнуваш рождения си ден днес?

Скромно, без големи празненства. Все пак сме в процес на подготовка.

Какво си пожелаваш?

Най-вече да съм жив и здрав, близките ми да са здрави и да са до мен. И дано да имам късмет в живота!