Председателят на УС на БК Берое Васил Кифев даде интервю за официалния сайт на клуба. Ето какво каза управникът на старозагорци:
Г-н Кифев, нека започнем разговора ни с оценка на изминалия есенен дял от първенството за Берое. Само 2 загуби и то минимални. Добър ли се оказа стартът на баскетболната 2018/2019г. за Берое? Каква е вашата оценка?
- За радост успяхме да направим добра селекция през лятото, а след това очевидно и подготовка бе на нужното високо ниво. Тези две неща са в основата на доброто ни представяне в НБЛ и Балканската лига. Имаме две загуби. Едната от Рилски спортист с една точка, а втората в София срещу Левски Лукойл, където в немалка част от двубоя бяхме напред в резултата. На международната сцена до този момент сме 100%-ви в успеваемостта, което е изключително радващо. На този етап ръководството на клуба е удовлетворено от начина, по който се представя отборът. Намираме се плътно до Левски Лукойл и с възможност да атакуваме първото място в редовния сезона, а в Балканската лига водим убедително. Да се надяваме, че тази форма и представяне ще продължат
Можем ли да кажем, че след успешния сезон 2016/2017, в който завоювахме цели три купи, това е следващият най-силен отбор на Берое?
- Истината е, че хората все пак съдят по крайния резултат. Как се е стигнало обаче до него е друг въпрос. Аз смятам, че миналогодишният отбор беше изключително силен и много добре селектиран. За съжаление, контузиите на основни играчи и влизането в сила на откупните клаузи на някои играчи на практика доведоха до негативния развой. Имахме наистина добър и стойностен отбор, но никой не го разбра. Тази година отново сме на ниво и имаме възможност да се преборим с Балкан, Рилски спортист и Левски Лукойл. Тази четворка, в която влизаме и ние, до голяма степен определяше случващото се в последните няколко години на клубно ниво у нас и ще го прави и в следващите години.
Ще се съгласите, че в баскетбола резултатите са най-важни, поради тази причина и миналогодишният тим остава в историята като отбор, който не е постигнал целите си. В момента обаче имаме добре представящ се колектив, който с играта си до момента направи така че спортна зала "Стара Загора" да бъде почти пълна на 30-ти декември. Предполагам това радва всички вас, който сте ангажирани с клуба?
- Това е най-важно от всичко, което правим. Крайният резултат не са купите, победите и класиранията, а удовлетворението на феновете. Ние успяхме да привлечем не просто фенове, а съмишленици, които подкрепят отбора. Това са хора, които във всеки един момент се интересува от проблемите на тима, пътуват с него по гостувания и показват и засвидетелстват съпричастността си към това, което правим. Това е изключително приятно за всички нас, защото тази подкрепа е ясен атестат, че това, което правим, е оценено, има своята стойност. Факт е, че в Стара Загора мъжкият баскетбол не е имал такива традиции и фактически той се развива от няколко години. За този период ние напълнихме залата от хора, които ни зареждат с изключителна енергия. Напълно вярно би било да кажем, че победата над Рилски спортист бе резултат от тази подкрепа на феновете, които напълниха залата. Дадоха ни стимул, който много помогна на момчетата на игрището и това е радващо, защото до този момент рядко ни се бе случвало.
Как успявате да убедите баскетболисти, които нямат общо със Стара Загора, да се влагат така за Берое, за феновете? За съжаление, на подобно себераздаване не можем да станем свидетели в други популярни колективни спортове в града.
- Тези момчета преди всичко са професионалисти, които искат да побеждават, да се доказват и да се развиват. Те искат да дадат максимума от себе си. Радващото е, че тази година водещите ни състезатели са българи. Това ядро около Сашо Янев, Тихомир Желев, Николай Стоянов и Станислав Ваклинов се показа като изключително силно. Те са борбени, хора с характер, който искат да се докажат. Неслучайно те са част и от националния отбор на България. Аз имам възможност много често да коментирам баскетболните мачове и виждам, че публиката оценява много високо енергията и характерът, с който водиш, участваш в даден двубой. Ако играчите се раздават, неминуемо това прави съпричастни и феновете. Ако просто разхождаме тениските, тази апатия ще бъде предадена и по трибуните. Затова може да се каже, че за разлика от предни години, когато водещи бяха чуждестранните баскетболисти в Берое, сега имаме българско ядро, което зарежда с енергия, а тя се предава и към феновете.
И все пак чуждестранните играчи също са от значение. Конър Франкамп прави сериозно впечатление на феновете. С представянето си до момента неизменно е част от водещите играчи в НБЛ и Балканската лига. Вашата оценка за представянето на чужденците?
- Силата на един отбор зависи от колектива му, а класата - от лидерите му. Ако имаш едно ядро, което ти дава стабилност и успява да претвори плановете и идеите на треньора, то тогава ти трябва да добавиш класа. Това направихме ние с привличането на Конър Франкамп. Това е играч, който е световен шампион в юношеския отбор на САЩ, спечелил световната титла. Аз лично се радвам, че такъв състезател е в Стара Загора и определено показва страхотни възможности и преди всичко постоянство. Най-радващото е, че се раздава за отбора на максимума. Не трябва обаче да говорим само за него. Останалите чужденци също имат своето важно място и всеки е взет с определена цел. При Джеймс Уайт това е атлетизмът, при Бачински са габаритите и добрата стрелба. Всеки има положителни качества, които старши треньорът Любомир Минчев би могъл да използва, за да постига отборът целите си и да върви напред.
Кое наложи освобождаването на Адонис Файлър и привличането на Тре Когинс?
- Адонис Файлър имаше променлив успех в полусезона, който изкара при нас. Оказа се, че не успява да шутира толкова добре, колкото на нас ни се искаше. В един момент получи и няколко контузии, а освен това се наложи и прибирането му от Стара Загора в САЩ. Така или иначе всичко като взаимоотношения между нас и него е напълно изрядно. Доколкото разбирам сега отново си е намерил тим в Кипър, което е радващо. Желаем му успехи за в бъдеще. Преценихме, че ако имаме високи цели в сезона ни трябва по различен тип баскетболист и се надяваме, че сме го намерили в Тре Когинс. За него трябва да знаем, че идва тук след един полусезон в Германия, в който той е прекарал на игрището сумарно 40 минути. Липсва му игровата практика ,а освен това има и малка контузия в рамото, която не е отшумяла. На фона на това влезе и в двата важни двубоя с Рилски спортист и показа това, което ни интересува-пазене в защита, здрава борба, пробивност и точна стрелба. Надяваме се, че в течение на времето ще се впише още по-добре в тима и ще ни додаде онази класа, която ни е нужна за големите победи и успехи.
