"Мечтал съм да се срещна с Владимир Путин или да отида в Белия дом в името на това да спася Левски. Но никога не съм си мечтал, че един ден ще седя на тази маса, за да обявим проекта Левски Лукойл".
Така със сълзи на очи Константин Папазов много точно обрисува случващото се в българския баскетбол и големия проект, който бе стартиран с началото на новата година. Две компании, които толкова дълги години бяха в ролята на враждуващи лагери, се събраха, за да реализират нещо, което действително може да се превърне в голямо за българския баскетбол. И да изведе клубния ни спорт на едно друго, мечтано от мнозина ниво. Клубните пристрастия настрана, но това е абсолютен факт.
Какво реално се случи на пресконференцията на Тити и какво разбрахме от нея?! На първо време амбициите на Левски Лукойл са красноречиви и ясни. Те остават същите, каквито бяха на Лукойл Академик, с две значими разлики. На първо място - този проект на петролната компания надгражда предишния, тъй като е свързан с огромната фенска маса, която вече изяви подкрепата си и ще прегърне тима в името на това да го види на европейската сцена. Не просто играещ, а печелещ мачове там. Защото, ако погледнем историческите успехи на Левски и Академик София, то тези на студентите са много по-значими с два финала за КЕШ. Но липсата на публика и затлачването в едно безцелно гонене на титли, не носещи нищо друго впоследствие освен упреци за поредния провал в Европа, бе чисто и просто ежегоден автогол от страна на петролната компания спрямо имиджа, който ръководителите й търсеха. С подкрепата на хората в залата Левски Лукойл може да се превърне в успешен европейски проект. Дали това ще се случи, времето ще покаже. Но от опита, който натрупаха в годините назад, Валентин Златев и подопечните му осъзнаха, че с докарването на хора с рейсове от Правец до София нещата просто няма да се получат. Нужна бе следваща стъпка. А имиджовите варианти за нея са два - Левски или ЦСКА.
Което води и до другата значима разлика. Зала "Универсиада" е също толкова притегателна, колкото и Левски с публиката му. Това е домът на сините в последните 15 години и е онзи дом, който Лукойл търсеше за Академик, но не успя да намери. Дълги години се говореше, че ще се построи зала в Правец, която да отговаря на стандартите, но след вдигането на тази в Ботевград нейното приложение стана излишно. А и дори да бе изградена - целият град трябваше да ходи насила там, за да гледа европейски мачове. Някак твърде нелогично, при положение че отново петролната компания търси своя пристан, който да я рекламира както в България, така и в Европа.
Брак по сметка? И това може да се каже, че стана ясно от посланията, които бяха отправени от хората, седящи на банката вчера. Сметката е проста - Левски има това, което Лукойл иска, а Лукойл има това, което Левски търси. Симбиозата може да излезе ползотворна, а първите признаци за това са налице. Валентин Златев, Тодор Стойков и Константин Папазов не са се събрали, за да се обичат, а за да свършат работа. От една страна, първият да осигури средствата за пробив в Европа, а от друга - следващите двама да му го доставят. През годините Тити израсна много като ръководител и мениджър и има всичките връзки на света, познанията, а вече и ресурса, за да изпълни целта. Ако пък не успее - ще бъде наследен от следващия треньор. Проектът Левски Лукойл не е от днес за утре, той е дългосрочен и за да бъде реализиран, в един момент може да се стигне и до раздяла. Но не между компанията и клуба, а чисто като треньорски изпълнител. Затова и Златев на няколко пъти каза, че е поискал Тити да посочи какъв иска да е. А през 17-те години в ерата на Лукойл Академик бяха сменени 16 треньори, включително и самият Папазов го усети - няма ли ги резултатите, проектът и целите остават, само изпълнителите се сменят. Това може да внесе напрежение в работата на специалиста, но по-добре да си треньор на най-силния и да гониш цели в Европа, отколкото да се правиш на дон Кихот, а от това да страдаш не само ти, но и онези, които искат да видят Левски на върха. "Трябва да загърбим егото си", бе друга ключова реплика от самия Папазов. Той е наясно, че след 10 години, в които бе господар и командир, сега седна на ветровит стол. Но пък какво по-хубаво от това да стане първият треньор, водил български клуб в Евролигата?
Източник: LAP.bg
Именно това е крайната цел пред Левски Лукойл. Събирането на толкова качество в тима е показател, че той няма да има конкуренция в България. Каквото и да се говори, сините може да загубят някой мач у нас, но с потенциала, който притежават - кадрови, ресурсов и фенска маса, няма как да паднат в серия. Освен ако друг могъщ бизнесмен не реши да инвестира в баскетбол, но това е далечно бъдеще към днешна дата. Макар и неизречено, първата задача пред Папазов и новия Левски е не спечелването на титлата - това е задължение, а не цел. Та целта са групите на Шампионската лига. Нещо, което не бе реализирано два поредни сезона от Лукойл Академик, трябва да стане факт през идващото лято. При това с основа от български баскетболисти. Това обаче е целта минимум. Голямата е излизането от въпросните групи и връщането на марката "Лукойл" на онзи пиедестал, на който от компанията сами се поставиха в началото на този век. Това е нещото, което ще покаже, че Левски Лукойл ще надгради зациклилия проект "Лукойл Академик". И именно това ще даде тласъка на клубния ни баскетбол, който вече няколко сезона върви стремглаво надолу. Макар този проект да е отричан от мнозина, България действително имаше нужда от него. И останалите тимове също могат да спечелят, защото европейските успехи ще направят първенството ни привлекателно за реклама, а от там и за по-класни играчи, които да дойдат, и при правилно развитие колелото може да се завърти в позитивна посока.
