Хрисимир Димитров е роден да бъде лидер. Доказвал го е във всеки един отбор, в който е играл. На 35 той продължава да бъде моторът на Спартак Плевен. Показа го и на турнира за Купата на България, където плевенчани стигнаха до бронзовите отличия. Хриси сложи в малкия си джоб прехвалените американци от Лукойл Академик и Левски и прибра четири индивидуални награди. Освен за МVP Димитров прибра статуетките за реализатор №1 (със средно по 24,7 точки), за борец №1(със средно по 9,3 борби) и за №1 по отнети топки (средно по 2,7 във всеки мач).

- Няколко дни, след като взехте бронз от турнира за Купата на България, как оценяваш представянето на Спартак? Това ли са моментните възможности на тима?

- На този етап трябва да се задоволим с това постижение. В полуфинала срещу Лукойл Академик просто шансът не бе на наша страна. Така че третото място бе най-доброто, което можехме да стигнем. Вече гледаме към предстоящите шампионатни срещи и въпреки че са все още много далече, ще се опитаме да извлечем и максималното от плейофите.

- Това ли бе най-удачният формат за провеждането на турнира?

- Това не е нещо, което трябва аз да коментирам. Има треньори и ръководни лица, които определят тези неща и впоследствие ги оценяват.

- Имаше доста дискусии около срещата ви с Лукойл Академик. Ти самият как видя мача и смяташ ли, че съдиите предрешиха крайния изход?

- Не искам да се оправдавам с никого. В тази среща късметът беше с нас, но ние не съумяхме да се възползваме от него. Лукойл имаше солидна преднина, която не успяхме да стопим и да се върнем в мача. Не смятам, че съдиите са ги подкрепяли. Ако това беше така, то те нямаше да допуснат да изравним и да се получи толкова завързан мач.

- Обра индивидуалните награди. Това повече на лични качества ли се дължи или на добрия колектив?

- Индивидуалните награди в колективните спортове винаги се печелят благодарение на всички играчи. Признателен съм на съотборниците ми, защото без тях нямаше да се стигне до тези призове.

- Чувстваш ли се като лидера на Спартак Плевен? Доколко тежи думата ти в съблекалнята?

- Лидерът го определя самият отбор. Опитвам се на базата на натрупания ми опит да помагам на момчетата. Когато е нужно, им давам съвет или им казвам по някоя успокоителна дума.

- Кое е най-силното оръжие на Спартак?

- По време на турнира за Купата на България показахме, че наистина сме изключително сплотени. Нямаше момент, в който да не играехме като отбор. Дори смятам, че сме най-сплотеният колектив в сравнение с всички останалите. Но само това не печели мачове и затова е нужно да поработим доста и върху останалите елементи.

- Каква е оценката на ръководството за представянето ви? Зарадваха ли ви с извънредни премии или имаше глоби за изпуснатия финал?

- Специална оценка не сме получавали. Но им пролича, че останаха много доволни от представянето ни във финалната осмица. Изиграхме три мача срещу три силни съперника. Представихме се на ниво, бяхме сплотени. Нормално е и апетитът да идва с яденето. Но като цяло ръководството е много доволно.

- Какви са целите ви оттук нататък?

- Нямахме конкретни цели и преди Купата на България. Може би за да се предотврати пренапрежението в играчите, което неминуемо щеше да се отрази и на играта ни. Всеки мач излизаме главно за да радваме публиката, която е наистина невероятна и винаги пълни залата и ни подкрепя непрестанно.

- Титлата в първенството мираж ли е или напълно реална цел?

- Почти всеки отбор от първата осмица започна да играе много добре, включително и срещу Лукойл Академик. Смятам, че всеки, който ще влезе в плейофите, ще има апетити и претенции да играе дори на финал. Но тези срещи са още далече.

- Докога Хриси Димитров ще облича баскетболния екип?

- Докато изпитвам удоволствие от играта и докато не започне да ми тежи тренировъчният процес. Това е Божа работа и, честно казано, все още не съм се замислял да слагам край на кариерата си.

- Кой е най-радостният ти миг на баскетболното поле и кой е този, към който не искаш да се връщаш?

- При положение че излизаме на терена почти всяка седмица и изиграваме минимум 30-40 мача на сезон, то има доста моменти, които носят радост и остават паметни за един играч. Може би ако се върна назад във времето, със сигурност няма как да не спомена победата ни над гранд като Реал Мадрид в Плевен през 1995-а. Класирането ни за европейско първенство преди четири години също. Това са мачове, които не се забравят и носят много радост, когато си спомням за тях. Мач, за който не ми е приятно да се сещам, може би е финалът за Купата на България през 1995-а. Тогава спорехме за трофея с Компакт Димитровград и 7 минути преди края водехме с 20 точки. В крайна сметка загубихме и изпуснахме купата.

- Как оценяваш днешното поколение? Младите бързат все по-бързо да излязат в чужбина. Това ли е правилното решение?

- До голяма степен ги разбирам. В последните години започнаха да наливат доста пари в баскетбола в чужбина. Но за да стигне един играч до отбор зад граница, първо трябва да извърви един друг път. Някои от младите все още не са готови за това. Не смятам, че съм човекът, който трябва ги съди. Бих ги посъветвал само да тренират здраво, да стоят здраво стъпили на земята, а другото ще си дойде от само себе си.

- Смяташ ли, че родните треньори не са достатъчно кадърни, за да развиват талантите?

- Много пъти съм казвал мнението си, че в България има доста опитни и можещи специалисти. Но в същото време съм против начело на националния отбор да застава българин. Родните играчи нямат респект от нашите треньори. Затова най-доброто решение е наставник на националния тим да бъде чужденец, както в случая Пини Гершон.

- Ще те видим ли на европейското?

- Аз с националния отбор съм приключил, няма начин отново да облека националната фланелка. Има много млади момчета, които заслужават да се докажат, да се наложат и в най-скоро време да станат гръбнакът на отбора.