Георги Младенов: В Лукойл всичко става лесно

Георги Младенов остана в историята като човека, извел Лукойл Академик до рекордна 7 титла поред в българския баскетбол. Постижението е още по-впечатляващо не защото трофеят в НБЛ е първи за Младенов като треньор, а защото с него оформи златен хетрик. Специалистът вдигна последователно купата във втория ешeлон, в Аматьорската лига и в елита.

- Г- н Младенов, малко хора могат да се похвалят с вашите постижения през този сезон. Спечелихте титлата на лигата, изведохте Балкан (Ботевград) до първо място в "А1" и спечелихте Аматьорската лига с Балкан 2005 като играч.

- (Смее се) Да, наистина са 3 титли. Няма как да не съм доволен от шанса, който ми дадоха г-н Валентин Златев и спортният директор на Лукойл - Сашо Везенков. Това е голяма отговорност. Защитих собственото си име и това на клуба. Не вярвам в България да има треньор, който да откаже да води Лукойл.

- Да очакваме ли същото и догодина?

- Не мога да коментирам моето бъдеще, тъй като то може да бъде ясно само след решението на г-н Златев и г-н Везенков. Не е моя работа да коментирам кой ще остава и кой не. Когато поех отбора, казах, че ще съм първият, който ще напусне, ако не станем шампиони. Титлата в никакъв случай не ме прави вечен и непоклатим в Лукойл, в края на краищата треньорите винаги сме в това положение. Ако ми предложат за догодина или без значение за какво време, попитайте някой от колегите ми дали ще откаже. В крайна сметка това е предизвикателство, стъпка нагоре и участие в евротурнирите. Не вярвам да има треньор, който си е поставил за цел да гради кариера и да пропусне възможността да работи при такава организация и с такива играчи.

- По-силно ли беше първенството през този сезон?

- Беше по-равностойно. Не смятам, че се направиха кой знае какви селекции, но останалите отбори се приближиха към Лукойл. Отборът не е този, който беше миналата година с Чанак, Перо Антич и т.н. Мачовете станаха доста непредсказуеми, а Академик допусна доста загуби и изпусна Купата на България. В края на краищата заслужено спечелихме 7-а поредна шампионска титла.

- В полуфиналите и финалите атрактивният баскетбол отстъпи пред защитата.

- Тук не става въпрос за атракции, а за титлата. Ние няма да ходим на цирк, за да гледаме акробати, които се премятат по въжетата. Ако направим сравнение с гръцкия шампионат и дербито Панатинайкос - Олимпиакос, се вижда, че и там няма чак толкова красиви изпълнения. Във финала срещу Черно море и на полуфинала с Рилски спортист се получиха интересни сблъсъци. Не смятам, че мачовете са били чак толкова грозни. В края на краищата предпочитам да има грозни победи отколкото да играем красиво и да загубим шампионата.

- Изненада ли е силната игра на Христо Николов-Гларуса, който имаше решителни изяви в 4-ия последен двубой от финалната серия?

- Не! Във всички мачове досега играеше постоянно и помагаше много на отбора. В повечето от срещите дърпахме с разлика заради неговата защита и включванията на Чавдар Костов. Николов има бъдеще. Радостта му след финала беше оправдана, тъй като това беше първата му титла като играч и изнесе един от най-силните си мачове. Според мен и Николов и Костов имат място в националния отбор. Още са млади и от тях зависи дали ще използват шансовете, които им се предоставят.

- На този етап може ли да се спечели трофей без скъпоплатени чужденци?

- По принцип всичко е възможно, но играчи като Уили Дийн и Лимайър Голдуайър правят разликата с другите отбори. Аз не виждам нищо лошо да имаш добри чужденци които да дават сила и сигурност в състава. Не знам дали в България има отбор само от местни състезатели. Напротив в европейските отбори е пълно с американци, руснаци и скъпоплатени звезди, които вдигат класата на останалите си съотборници дори само от тренировките им заедно.

- Какво загуби и какво спечели баскетболът от изваждането на Балкан и отказването на ЦСКА?

- Виновни и оправдания може да намерим много. Факт е, че Балкан не заслужаваше да играе в "А1", където мачовете приключваха след първите 15 минути.

- За вас кои бяха повече - положителните или отрицателните емоции през този сезон?

- Щом като сме станали шампиони, винаги положителното надделява. Така съм устроен, че не помня лошите неща. Емоцията да станеш шампион не може да се сравни с нищо друго, а проблемите, притесненията, ядовете и нервите оставват на заден план. Да, минах през доста перипетии и трудни мигове, но когато успееш, виждаш, че времето ти не е отишло напразно.

- Лесно ли се води отбор като Академик?

- Накрая се оказа, че е лесно, защото, като започнем от капитана Тодор Стойков и стигнем до юношите на клуба всички разбраха какво се иска от тях и тогава става по-лесно. Удоволетворен съм от постигнатото за месец и половина. Даже някои дрязги и по-остри думи от наша страна към играчите мисля, че вече са забравени, както и обратното.

- Какво се промени с идването ви в Правец?

- Организацията и играчите, които има Лукойл, нямат аналог в България. Единственото нещо, което трябваше да се промени, беше отношението между състезателите. Професионализмът, който имат, да го покажат на терена и да играят като отбор. Това не е толкова лесна задача, но смятам, че те ме разбраха добре. Казах им, че няма никакво значение дали са приятели извън терена. Те са професионалисти, трябва да защитават своето име и получават пари за това, което обичат да правят. Единственото, което се искаше от тях, е да бъдат, като юмрук на терена.

- Много ли са за един треньор 2 загуби в 11 мача начело на Лукойл?

- За Лукойл са много, защото това е отбор, който си създаде имидж на труднопобедим. Загубата от Левски с кош в последната секунда не е случайна в предпоследния кръг. Тя стана повод за отрезвяване и ни помогна да разберем, че ако продължаваме, така ще ни бъде тежко дори в полуфиналите. Като цяло е нормално за един отбор да загуби 2 мача от 11. Не смятам, че се е случило нещо страшно, при положение че целта е постигната. Хубаво е да се разбере, че всеки може да загуби. Няма непобедими. Една загуба в серия от 7 мача е добър резултат, както за играчите, така и за треньорите и тяхната работа. В края на краищата за месец и половина не може да открием топлата вода. В никакъв случай не искам да бъда ментор, но времето не е чак толкова много. Лично аз съм много доволен и благодаря на момчетата за начина, по който се вложиха в тренировъчния процес. Без играчите един треньор каквото и да направи, трудно би постигнал какъвто и да е резултат. Оттук нататък трябва само да празнуваме - доколкото знам няма отбор в България, който да е станал 7 години поред шампион

- Сега, когато първенството завърши, накъде ще насочите усилията си?

- От 10 юни започвам лагер с юношеския национален отбор набор 1992 година. От 23 юли до 3 август е европейското първенство във Франция, така че имам още 5 дни почивка и започвам работа с юношите.

- Планували ли сте лятната си почивка?

- След европейското първенство ще имам 10-ина дни почивка. В последния месец и половина съм длъжник на семейството си и в кръга на шегата се чудя как все още не са ме изгонили от къщи. Първо, напрежението ми беше голямо и семейството ми доста страдаше от това. Второ, ме виждаха в седмицата по веднъж, ако се прибера от лагерите. Сега вече трябва да им обърна малко внимание и на тях. Дъщеря ми е студентка, а малкият ми син беше с мен на лагерите в Правец, но не можа да получи вниманието ми. Съпругата ми също се нуждае от внимание, което не е получавала в последните години. Смятам след европейското, ако мога, да хвърля телефона в някой тъмен ъгъл да не го чувам въобще. Почивката ми е планувана, но зависи как ще се развият нещата.