Преди година, точно някъде по това време, се изказах съжаление на Тим Дънкън за това, което ще последва. Дънкън поклати глава.

Тогава просто му казах, че ако Сан Антонио спазва програмата, то той ще трябва да претърпи контузия. Не, не става въпрос за някаква ужасяваща болка. Ако реши, че не му се играе в половината мачове от сезона, винаги може да звънне на Шак за съвет.

Но в подобен ден Дънкън не би имал избор. Той щеше да поседне на пейката в случай, че Шпорите бяха в позиция да изберат Грег Одън в драфта. Така стоят нещата и винаги са били такива. През 1987г. Спърс намериха своя 7-футов център (Дейвид Робинсън, бел.ред.), станал впоследствие член на Залата на славата. През 1997г. историята се повтори с Тим Дънкън.

2007г бе следващата. А Дънкън просто поклати глава. "Не казвай това", отрони баскетболистът. Той не е толкова суеверен, колкото съотборника си Робърт Ори. И никой в Сан Антонио не е. Но е ясно, че Дънкън вярва в съдбата.

Тази седмица играчът трябваше да вземе поредния си шампионски пръстен, но ето че и самият той даде нещо в замяна. Неговият агент Лон Бейби спомена нещо в началото на месеца и тогава въобще не се уповаваше на съдбата. Според информация, публикувана в Yahoo.com в понеделник, Дънкън се е съгласил договорът му със Сан Антонио да бъде удължен с още 2 години за обща сума от 40млн. долара.

По този начин баскетболистът ще даде възможност на клуба да разполага с повече пари, имайки предвид тавана на заплатите, защото Дънкън можеше да поиска максималното увеличение, което му се полага, което възлиза на 51млн. долара. Така правят всички професионални спортисти - преговарят за максимална сума пари.

Но Грег Попович и Ар Си Бъфорд провели разговор с Дънкън. Те знаели, че играчът иска максимума, дори повече. Ако не бе клауза в колективното споразумение от 90-те години, то Дънкан можеше да получи два пъти повече от тези 40 млн. долара.

Но Попович и Бъфорд предложили алтернативен вариант на Дънкън. Те обяснили на играча "последствията от приемането на удължаване на договора за по-малко пари."

За Попович и Бъфорд това е нещо съвсем резонно. Още от първия ден на Тим в Сан Антонио те се отнасят с него като с партньор, допитват се за мнението му за дадени играчи, а кулминацията е именно този разговор с Дънкън. Какъв ще е ефектът от него?

Получава се така, че Дънкън приема Сан Антонио за повече от работодател. Той се отказа от максималното увеличение с идеята Шпорите да могат да вложат повече пари в привличането на свободни агенти през 2010г. Точно както Дейвид Робинсън се бе съгласил на компромис с договора си преди години, пренебрегвайки възможността да увеличи сметката си с няколко милиона.

Дънкън, подобно на Робинсън, е спечелил доста пари. С тези 20млн. долара годишно той може да си купи много неща. Но по-важното е, че се отказва от другите 11млн., което малко хора в бизнеса биха направили.

Също така в Далас, Финикс или Хюстън не са много доволни от тази новина. Дънкън все още бележи и играе в защита, а сега и се отказва от пари, за да може клубът му да привлича играчи.

За Шпорите тази постъпка прави първата нощ на сезона толкова вълнуваща, сякаш започва нова ера в клуба. Дънкън е в отбора и ще може да помогне, но сега вече се нуждае от нещо, което го няма в договора му - здравето.

Засега няма причина да мислим, че той няма да е здрав. Единствените мачове, които пропусна през миналия сезон, бяха последните два, когато почиваше преди началото на плейофите. Освен това бе в доста по-добро състояние, отколкото през зимата на 2005г., когато получи травма в глезена в Детройт.

Грег Одън пък ще пропусне сезона. Това е нещо ужасно и не го пожелавам на никого, още по-малко на някой толкова симпатичен и откровен младеж като него. Но това е част от играта.

Сега всичко е в противовес на миналогодишното начало, когато Дънкън мислеше, че съдбата е лоша спрямо него. Е, сега той даде насока на съдбата си.