Дойде време Коби Брайънт да се завърне там, където започна всичко - в Шарлът, Северна Каролина, където Лейкърс гостуваха на Хорнетс. Тогава на телефона му се получи съобщение от Майкъл Джордан, когото Кобе замести на „длъжността" „най-добър баскетболист в света". Въздушния записа видеообръщение, в което поздрави Брайънт за невероятната му кариера. „Още първия път, когато се изправихме един срещу друг, видях пламъка в очите му", спомни си Джордан и си позволи да посъветва Коби да помисли какво ще прави с живота си след края на кариерата си.
Това е последният 20-и сезон на Брайънт в професионалния баскетбол. На 37 години най-известният баскетболист напуска най-известния отбор, след като го изведе до пет титли в НБА. Лос Анджелис е градът на Холивуд, така че Брайънт заслужава да си тръгне по холивудски. Лебедовата му песен е като разходка по Сънсет Булевард.
Той все още е огромна звезда, но вече не е онзи играч, който беше. Атлетизмът, който Кобе успя да съхрани в продължение на толкова години, с времето си отиде. Като всеки спортист в края на кариерата си той носи белезите на безброй травми - скъсан ахилес, трайно увредено коляно и хронични проблеми в прасеца. От време на време от ръцете му избликва старата магия, все още може да удари някоя гръмотевична забивка, но 37-годишното му тяло му крещи да спира.
Упадъкът му повлия на представянето на Лейкърс. Тимът се влачи в дъното на Западната конференция зад отбори като Ню Орлиънс Пеликанс и Минесота Тимбъруулвс. Сякаш Езерняците са посветили цялата година на изпращането на Коби и резултатите нямат никакво значение. Това напомня на прощалния сезон на Брайън Клъф в Нотингам Форест, но без пиенето. Определено всички ще си отдъхнат, когато свърши. Кобе също.
„Вече свикнах да ме боли навсякъде - признава той. - Когато сезонът свърши, ще ми трябва определен период за да свикна с липсата на натоварвания и болки. Ще трябва да измисля с какво да се занимавам. Все още харесвам безумно баскетбола, но по време на летните лагери ми иде да зарежа всичко. Когато за миг се откъсна от играта, виждам колко хубав всъщност може да е животът."
След като се оттегли, Брайънт едва ли ще размисли и ще се върне на игрището, както направи Майкъл Джордан. Също Въздушния или Дейвид Бекъм например той вече печели много повече пари от статута си на звезда, отколкото от заплатата си като баскетболист.
„Не мисля, че ще оставя зад гърба си нещо повече от славата си на играч. Кариерата ми продължи 20 години, а сега ще я захвърля като празна черупка. Все още имам да се уча на много неща - как да приемам провалите, как да се справям с успехите, как да комуникирам с хората", признава Кобе. Въпреки това, което казва, той отнася сериозно наследство от баскетбола. Той е един от малкото спортисти, които практически всички по света познават. Говори испански и италиански и е мечтата за всеки рекламен агент. Последният му мач ще е домакинството срещу Юта Джаз на 13 април, а някои от ложите вече се предлагат срещу 1 милион долара, нищо че става въпрос за битка в дъното на конференцията. В Лос Анджелис има кой да плати и тази сума.
Коби печели много от малък. Първият му договор с „Адидас" е още като тийнейджър - новобранецът в Лейкърс получава 48 млн. долара, преди да се прехвърли в „Найк". Славата му бе помрачена, когато бе обвинен в изнасилване, но успя бързо да докаже, че е невинен. Най-различни продукти - от коли Астън Мартин до мобилни телефони, стигнаха до притежателите си благодарение на рекламите с Кобе Брайънт. Особено популярен е в Далечния изток. Името му идва от любимото на Арсен Венгер японско ястие, което се приготвя от специална порода говеда, отглеждани с бира. Коби обаче е още по-популярен в Китай. При всяко свое посещение в Шанхай или Гуанджоу е обграждан от огромни тълпи, които може би ще успеят да го убедят да приеме някое от съблазнителните предложения да поиграе в местното първенство. Там играта е по-лека, а публиката няма да си позволи да го критикува в нищо.
„Играл съм в чужбина, но няма да успея да го направя отново. Тялото ми просто не позволява. Единственото хубаво нещо, което мога да кажа за контузиите, е, че ми дадоха време да помисля и за други неща освен за баскетбол", казва Брайънт. Вчера в Торонто той участва в 18-ия си Мач на звездите. Определено не е нещо, което си беше поставил за цел. За 17-ия се пошегува, че е „нещо като награда за цялостен принос" и намекна на феновете, че ще се почувства „доста добре" дори да не го изберат. Но това нямаше как да стане.
Коби обаче ще пропусне най-голямото спортно събитие на годината - олимпийските игри в Рио през август. Той няма намерение да приключи кариерата си с трети златен медал. Предишната легенда на Лейкърс Меджик Джонсън сложи края именно на игрите в Барселона, когато първият дрийм тим отнесе всичко по пътя към титлата. Наскоро бразилският гард на Голдън Стейт Уориърс Леандро Барбоса отиде да поздрави Кобе след мач с Лейкърс с думите „ще се видим в Рио". „Не - отговори легендата, - вече е време за по-младите."
Брайънт е израснал в Италия, където баща му е играл баскетбол в Риети - древен търговски център от времето на Римската империя. Затова Коби обича три неща - Рим, футбола и атрактивния баскетбол. По това време в НБА се смята, че мускулите са всичко и може би затова Шарлът Хорнетс отпращат младия Брайънт, тъй като у него те не са чак толкова големи.
„Аз пък бях научен на съвсем друга игра. Най-важна беше работата с краката. Умеех да си отворя пространство, да владея топката, да стрелям. Не бях най-силният физически, но бях най-техничният", спомня си той.
Напускането му ще даде шанс на Лейкърс да балансират по-добре състава си. Над една трета от позволения бюджет за заплати на Езерняците отиваше за 25-милионното възнаграждение на Брайънт и сега тимът ще може да привлече играчи на ключови позиции. Но, от друга страна, отборът губи още от звездния си блясък, който сякаш е част от марката му. Няма го Меджик, няма го Шак, а сега го няма и Коби. Лейкърс пък вече не е най-големият отбор в Калифорния и дори в самия Лос Анджелис. Великият тим от доста време диша праха на Голдън Стейт Уориърс и ЛА Клипърс. Кобе обаче не смята, че ще е така задълго.
„Трябва да вземем умни решения, да изградим отбор от талантливи играчи, да направим добри сделки. Аз ще бъда на разположение, ако някой има нужда от съвет. Мога да бъда ментор на младите играчи, тъй като отдавна съм такъв за съотборниците си - казва той. - Лейкърс ще остане символ на класа, съвършенство и победи. Преди мен беше Меджик, а и след мен ще има хора, които да продължат традицията. Сегашният тим има нужда от преструктуриране, но сърцето на Лейкърс винаги ще остане същото".
