"Дадохме всичко от себе си, сбихме се. Показахме характер..." Това беше есенцията от изказванията на националите след всеки един мач, откакто отборът беше поет от Ясен Петров. Селекционерът върна настроението при "лъвовете", говорейки за хъс, желание, любов и най-вече битка. Онзи ден Джанини от Пловдив обяви, че занапред резултатите ще са водещи за България, експериментите приключвали. Поредният рестарт на националния ни отбор обаче започна със загуба от тима на Катар, който дори изненада с ниската си класа. Сякаш "лъвовете" страдат от някакъв модифициран тунелен ефект. Различен от този в квантовата механика, при който елементарна частица преодолява потенциална бариера, при условие, че нейната енергия е по-малка от височината на препятствието. Ние се борим единствено да излезем от тунела, следвайки светлината, която в нашия случай е битката.

Вторачваме се в тази битка и забравихме, че отборът трябва преди всичко да играе футбол. Гледаме любимото "сбиването" и забравяме всичко останало.

Десподов уверен: Ще вземем нещо от Хърватия

Десподов уверен: Ще вземем нещо от Хърватия

"Едва ли има голяма разлика кой излиза срещу нас"

Онзи ден в Доха, докато търсим някаква битка с тима на Катар, демонстрирахме футбол, който е слаб и недодялан дори за възможностите на родния национален отбор. Бяхме изключително плахи срещу съперника. Ясен Петров обяви, че е било така през първите 15 минути, но България игра със страх до самия край на мача. А срещу нас беше отбор, който беше готов да загуби. Всъщност тук резултатът няма особен смисъл, но беше очевидно, че когато Тодор Неделев и компания пресират съперника още в неговата половина, футболистите на Катар изпадаха в паника и моментално ни подаряваха топката. Има и още един ужасен въпрос. Ако играем плахо срещу футболното джудже Катар, как ли ще бъдем срещу Хърватия?! И още нещо, ако е гордост, че срещу арабите "не сме били толкова зле", какво всъщност трябва да очакваме от държавния тим...

Иначе онзи ден загубихме заради две индивидуални грешки. Първата беше на Васил Божиков, а втората на Николай Михайлов. Говорим за безобразни грешки, за каквито и в родната Трета лига пращат на пейката за дълго. По-големият проблем обаче не беше, че са ни вкарали два гола, а че ние сме отбелязали само един. България няма победа като гост от 2018 година, а Катар беше перфектна възможност не да се бием с тях, а да ги надиграем и победим с футболни аргументи.

Дано "лъвовете" покажат друго лице срещу Хърватия днес, защото с това от мача с Катар - нищо добро не чака България след поредния рестарт на националния отбор.