През пролетта на 1985 година се изиграха три паметни мача, които класираха България за Световното първенство в Мексико. Този отбор, ръководен умело от Иван Вуцов, стана нещо като предтеча на знаменития тим, стигнал до полуфинал в САЩ през 1994 година.
Българският футбол изпадна в дупка след Мондиал 1974. Нашите футболисти вече не бяха това страшилище на "Васил Левски" и в пет поредни квалификации за европейски и световни първенства се проваляха. Отборът достигна до най-ниската си точка след квалификациите за Испания 1982 и началото на пресявките за Евро 1984 във Франция.
Иван Вуцов започва с домакински провали срещу Норвегия и Югославия през есента на 1982 година, но след това коренно преобрази играта. Въпреки почти безнадеждната позиция, въвелият "пакетното придвижване" специалист за малко не класира отбора за турнира във Франция. Шансът не беше на наша страна в един зрелищен и инфарктен мач срещу Югославия в Сплит, загубен в 96-ата минута с 2:3.
В квалификациите за Световното първенство в Мексико България попадна в "групата на смъртта". Съперниците ни бяха европейският шампион Франция, който беше и един от фаворитите за световната титла, супер техничният състав на Югославия и тимът на Източна Германия, отличаващ се с прословутите немски дух, борбеност и неизчерпаема физическа енергия.
![Снимка 474354](https://webnews.bg/uploads/images/54/4354/474354/768x432.jpg?_=1586000484)
Източник: Фейсбук
Иван Вуцов взе нещата в свои ръце и успя да подреди програмата, така както на него му е удобно. Започнахме с двете трудни гостувания на Югославия и Франция. Последваха четирите домакинства. Първото беше за самочувствие с аутсайдера Люксембург. А следващите три се играха през пролетта на 1985 година – през един месец и то в почивни дни. За накрая бяха оставени гостуванията на Люксембург и "братската" ГДР.
В първия мач на 29 септември 1984 година беше взета скъпоценна точка в Белград срещу Югославия при едно неособено атрактивно 0:0. След това Франция ни излъга на "Парк дьо Пренс" с гол от дузпа на Платини на 21 ноември. Две седмици по-късно си осигурихме трите точки срещу Люксембург след победа с 3:0 и зачакахме пролетта на 1985 година.
![Снимка 473108](https://webnews.bg/uploads/images/08/3108/473108/768x432.jpg?_=1585230696)
Източник: Фейсбук
България - ГДР 1:0 – голът на спасението
Мачът на 6 април, събота, с бившата ГДР беше първият от "задължителната серия". На пръв поглед това изглеждаше най-лесният двубой. Но германците бяха много тежък съперник с оглед на стила си на игра и вече бяха направили грешна стъпка след равенството 1:1 у дома срещу Югославия.
През първото полувреме играта беше груба и накъсана, което допадаше на търсещите нулево равенство гости. Веднага след почивката "лъвовете" обсадиха вратата на Мюлер, който правеше чудеса. Въпреки многото ситуации, гол така и не падаше, а времето изтичаше.
В 84-ата минута хубава контра на българите беше спряна с фаул пред наказателното поле. Дистанцията от 18 метра – леко отдясно, предполагаше изпълнение на Пламен Гетов. Изненадващо Ради Здравков чукна с пета топката към Стойчо Младенов, който стреля по земя. Получи се рикошет в стената и топката промени леко посоката си. Мюлер се беше хвърлил наляво и се опита лазейки да стигне до кълбото, което пред очите му влезе в мрежата. Стадионът избухна след този гол на облекчението.
В последните минути резултатът можеше да стане по-голям, но така и така много важната победа беше постигната. Оставаха следващите две стъпки.
Пълен запис: България - ГДР 1:0
1:0 Стойчо Младенив 87'
България: Борислав Михайлов, Николай Илиев, Николай Арабов, Петър Петров, Георги Димитров, Ради Здравков, Руси Гочев (26-Пламен Гетов), Наско Сираков (58-Бойчо Величков), Аян Садъков, Стойчо Младенов, Божидар Искренов. Старши-треньор: Иван Вуцов.
ГДР: Мюлер, Креер, Дьорнер, Щаман, Дьошнер, Ююбнер, Краузе, Бакс (88-Шулц), Минге (88-Вайдеман), Ернст, Том. Старши-треньор: Бернд Щанге.
Стадион "Васил Левски" - 50 000 зрители. Съдия : Фр. Вьорер (Австрия)
![Снимка 473107](https://webnews.bg/uploads/images/07/3107/473107/768x432.jpg?_=1585230592)
Източник: Фейсбук
България - Франция 2:0 – Европейският шампион на колене в София
Двубоят с Франция се игра на 2 май, четвъртък. В тези времена в този ден на трудещите се предоставяше възможност да почиват след празничната първомайска манифестация.
Европейските шампиони бяха фаворити, както в групата, така и в срещата. Те започнаха с много висока преса и нашите почти не можеха да минат центъра. Но в 11-ата минута спечелихме корнер отляво. Пламен Гетов центрира топката, така че тя да падне на задната греда, където Георги Димитров я засече с шпагат в мрежата за 1:0.
Попадението даде сериозно психологическо предимство на българите и "петлите" започнаха да се изнервят. "Пакетното придвижване" казваше своята дума, защото отзад нашите винаги имаха предимство. На няколко пъти и Михайлов се намесваше отлично.
Вторият гол, който пречупи съперника, падна отново след корнер. Този път отдясно центрирането беше на влезналият от скамейката Андрей Желязков. Той подаде много остро. Майсторът на играта с глава Наско Сираков влезе напред и засече топката до близката греда, разстрелвайки Батс. Кълбото връхлетя под напречната греда в 62-ата минута.
Французите така и не можаха да върнат поне едно попадение и за пореден път бяха прекършени на стадион "Васил Левски". Двете попадения в тяхната врата се оказаха единствените в целия квалификационен цикъл, който завършиха с голова разлика 15:2.
Пълен запис: България - Франция 2:0
1:0 Георги Димитров 11', 2:0 Наско Сираков 62'
България: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Николай Арабов, Петър Петров, Георги Димитров, Ради Здравков, Пламен Гетов (75 - Атанас Пашев), Наско Сираков, Бойчо Величков (56 - Андрей Желязков), Аян Садъков, Стойчо Младенов. Старши-треньор: Иван Вуцов.
Франция: Батс, Аяш, Спеш, Босис, Аморос, Туре, Тигана, Фернандес (69 - Тюсо), Стопира, Платини, Белон. Старши-треньор: Мишел Идалго.
Стадион "Васил Левски" - 60 000 зрители
Съдия : Брайън Макгинли (Шотландия)
Жълти картони: Здравков, Желязков (България), Спеш, Фернандес, Платини (Франция).
![Снимка 474355](https://webnews.bg/uploads/images/55/4355/474355/768x432.jpg?_=1586000613)
Източник: Фейсбук
България - Югославия 2:1: Шоуто на Пламен Гетов
За срещата на 1 юни, събота дойдоха 5 хиляди навиячи, които да подкрепят гостите от Югославия. "Лъвовете" започнаха с натиск от първата минута. Иван Вцуов искаше ранен гол, за да не се стига до напрежение като в срещата с ГДР.
В 26-ата минута Бойчо Величков беше свален около линията на наказателното поле. Съдията от български произход Войтех Христов реши да не дава дузпа и постави топката леко отвън почти фронтално. Позицията беше идеална за Пламен Гетов, който изпълни фаула със залъгващо движение като дузпа. Голмайсторът обърна десния крак в последния момент и препарира Ранко Стоич в неговия ъгъл. Югославският вратар направи фатална за него крачка вдясно и само се наслади на изпълнението на българсия майстор
"Плавите" натиснаха веднага след центъра и Милко Джуровски с много технично отиграване отляво изравни и смълча по-голямата част от зрителите на "Васил Левски" - 1:1,
Второто полувреме започна като първото. И отново Гетов възпламени трибуните. След настойчива атака на нашите топката достигна до играча на Спартак (Плевен) в наказателното поле и той за втори път безпощадно простреля Стоич в 58-ата минута.
Постепенно нашите се прибраха и в последните минути заложиха на тактиката "грабвайте телата". Гостите имаха положения, а и в добавеното време искаха дузпа. Все пак резултатът беше запазен и третата победа стана факт.
Пълен запис България - Югославия 2:1
1:0 Пламен Гетов 27', 1:1 Милко Джуровски 29', 2:1 Пламен Гетов 58'
България: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Николай Арабов, Георги Димитров, Петър Петров, Радослав Здравков, Пламен Гетов, Наско Сираков (53-Андрей Желязков), Бойчо Величков (46-Костадин Костадинов), Аян Садъков, Стойчо Младенов. Старши-треньор: Иван Вуцов
Югославия: Ранко Стоич, Владо Чаплич, Любомир Радованович, Иван Гудел, Велимир Зайец, Фарук Хаджибегич, Един Бахтич (35-Митар Мъркела), Марко Млинарич, Фадил Вокри, Мехмед Баждаревич, Милко Джуровски. Старши-треньор: Милош Милутинович.
София, "Васил Левски" - 60 000 зрители
Съдия: Войтех Христов (Чехословакия)
Гостуването на Люксембург беше спечелено с 3:1. БНТ така и не реши да предава мача, в който домакините вкараха единствения си гол в кампанията. Класирането за Мондиал 1986 стана факт.
В последната среща ГДР и България изиграха един "братски" мач на заснежения терен в Карлмарксщадт, сегашния Кемниц. Германците спечелиха с 2:1, но имаха нужда от победа на Югославия над Франция като гост с 5:0. "Петлите" спечелиха с 2:0 и оглавиха класирането в група 4. В Мексико те щяха да отпаднат на полуфинал от Германия.
Група 4 | тчк | поб | рав | заг | голове | |
1. Франция | 12 | 5 | 2 | 1 | 15: | 2 |
2. България | 11 | 5 | 1 | 2 | 13: | 5 |
3. ГДР | 10 | 4 | 2 | 2 | 13: | 6 |
4. Югославия | 7 | 2 | 3 | 3 | 5: | 7 |
5. Люксембург | 0 | 0 | 0 | 8 | 1: | 27 |
България се представи достойно на Световното първенство, като прескочи груповата фаза, най-вече заради новия регламент. Отпаднахме от Мексико на осминафинала с 0:2. Иначе играхме в мача на откриването със светвония шампион Италия. В края му Наско Сираков вкара с глава изравнителния гол за 1:1.
![Снимка 474353](https://webnews.bg/uploads/images/53/4353/474353/768x432.jpg?_=1586000369)
Източник: Фейсбук
Bolsena
на 05.04.2020 в 11:47:02 #19Коментар 32 показва нагледно какво означава "промиване на мозъци" дори когато се коментира националния отбор и няма открита враждебност. Ако обективно се погледнат съставите на Вуцов /посочени по-горе/ и на Пенев /на световното 1994/ се набиват на очи два безспорни факта: 1. Пенев използва повече левскари в титулярния състав. Ако приемем, че състава е Михайлов, Цветанов, Хубчев, Тр. Иванов, Кременлиев, Зл. Янков, Балъков, Лечков, Стоичков, Костадинов, Сираков, то в същият има 6 играча на Левски. Цесекарите са двама, ако към тях добавим двама от Етър и един от Сливен и по този начин разделим отбора на "сини" и "червени" стават петима цесекари и шест играча на Левски. Ако прибавим най-често използваните резерви съотношението в полза на сините нараства. В състава на Вуцов - Борислав Михайлов, Пламен Николов, Николай Арабов, Петър Петров, Георги Димитров, Ради Здравков, Пламен Гетов (75 - Атанас Пашев), Наско Сираков, Бойчо Величков (56 - Андрей Желязков), Аян Садъков, Стойчо Младенов, има четирима от Левски, трима от ЦСКА, по един от Сливен, Спартак Пл, Локо Сф, Локо Пд. Резервите не променят съотношението. Не коментирам качествата на играчите, а мантрата, че при "син" треньор играят "сини" играчи и обратно - при "червен" - "червени". 2. Пенев играе твърдо с четирима в защита, опорен халф /Зл. Янков/, двама разиграващи /Лечков, Балъков/ и трима нападатели Стоичков, Костадинов, Сираков. При Вуцов - също четирима в защита, за опорен може да се приеме Аян Садъков /въпреки че според мен е доста по - офанзивен от Янков, за разиграващ Ради Здравков /определено офанзивен халф/, а другите четирима Сираков, Ст. Младенов, Пл. Гетов и Б. Величков са по-скоро нападатели отколкото халфове. Смените Желязков, К. Костадинов, Наско Пашев също са нападатели. В какво се изразява дефанзивния стил на Вуцов и офанзивния на Пенев?! Не знам кога настъпи това абсурдно и безогледно противопоставяне между сини и червени, но то със сигурност замъглява мозъците и изкривява до неузнаваемост, както историята, така и настоящето.
Zolyo
на 04.04.2020 в 22:30:48 #18Това е първото Световно което си спомням. Предствянето беше добро, т.е. не страхотно, но не и провал. Отборът който направи Вуцов беше много добър, но редуваха силни и слаби мачове. Имахме силни играчи тогава, даже мисля че по индивидуални качества не отстъпваха на тези в САЩ 94. Първенството ни бе силно, Левски и ЦСКА водеха помежду си епични мачове, с и се представяха добре в евротурнирите. Помня в Левски играчи като Кокала, Сираков, Искренов, Михайлов. В ЦСКА бяха Джеки, Велинов, Стойчо Младенов, Безински. Имаше и добри играчи в провинциално клубове като Спартак Пл, Тракия, Берое. Но играчите ни тогава не можеха да излязат рано в чужбина и да се развият, за разлика от тези в 1994. За мен този отбор положи основите на САЩ 1994, защото беше добър отбор и много от играчите на в САЩ се учеха от тези в отбора на Вуцов. Той пък си падаше “син” треньор и повечето играчи при него бяха левскари. Тактиката му също беше левскарска: вкарай гол, и после пазене на резултата с опълчение. Докато при Димитър Пенев повечето играчи бяха от ЦСКА и се играеше цесекарски, т.е. агресивен и нападателен футбол.
loko-pd
на 04.04.2020 в 21:55:47 #1750,60,60 хлд.как ви звучи или сте забравили.
Ohliovski_reboot
на 04.04.2020 в 21:49:25 #16Е да, ако целта на живота ти е да удържиш за 1 час Турция отгоре на това да оживееш ще е супер представяне. Ама 96-та бехме 4-ти, с претенции.
steiner
на 04.04.2020 в 21:43:55 #15Holmar на 04.04.2020 в 21:41:08#28 Нашите се представиха супер,не знам защо това не се оцени защото партията искаше първа победа на световно
УмеренЦСКА
на 04.04.2020 в 21:07:50 #14В настоящата публикация е приведен титулярният състав на националния отбор от това време. Всеки може да оцени какво стана нататък с неговите "лидери", от които бай Вуцан очакваше големи работи с неговото "пакетно придвижване". Няма спор, условията в Мексико (надморска височина, мръсен въздух и температура) съвсем не подхождаха на нашенския национален отбор. Ако някой е чел мемоарите на вратаря на Германия може да си направи някои изводи... Но няма как, тогава се наложи да се "сменя караулът", вижте списъка на националите! От тях само Боби Михайлов и Насо Сираков преминаха... Гиби... ама айде да не се заяждаме на тема "история"...
steiner
на 04.04.2020 в 21:02:11 #13Прав си колега Умерений.Имаше партийна заръка за първа победа на свтовно на всяка цена.Затова срещу смешните корейци играхме ганкиното.Гипсирани от страх.Имаше и шуробаджанащина по нашенски.С отбора беше футболиста от Б група, Илия Дяков от "Добруджа".Много добър личен приятел на треньора изобретил "пакетното придвижване"-Вуцов.
steiner
на 04.04.2020 в 20:56:08 #12https://www.youtube.com/watch?v=nzgxThtwUHM
УмеренЦСКА
на 04.04.2020 в 20:51:09 #11...Преди толкова години и мен ме ядоса това "участие" в световните финали, от чисто футболна настройка спрямо споменатите "герои" на националния футбол в тия отдавнашни времена. Имаше май някаква "правителствена" задача за спечелване на първи мач в световни финали срещу Южна Корея. Нашите играха като спънати коне срещу корейците. А в състава бяха изявени "мъжкари", уж де... После охлабиха дизгините и я подкараха като екскурзианти. Цялата тая "история" хич не ме вдъхновява (мое си мнение) да считам този състав на националния отбор като някакъв "предтеча" на героите от САЩ94...
steiner
на 04.04.2020 в 20:46:14 #10Но в нашия мач с Мехико Уго Санчес не беше Санчес.Негрете
Ohliovski_reboot
на 04.04.2020 в 20:39:55 #9Все пак момчетата са изпълнили основната задача от екскурзията в Мексико - да се върнат с по куфар дънки за продажба.
steiner
на 04.04.2020 в 20:25:17 #8Е са го пуснах на сина ми, той гледа, смя се, викам му ти знаеш ли какво е флопи диск? Знаел бил. всичко знаят,но се правят на ударени,когато им изнася
Ohliovski_reboot
на 04.04.2020 в 20:06:36 #7Играха спаринг... --------------------------- Мен по ме е яд за мача с Мексико - предварително отписан след постигане на грандиозната цел "класиране от група".
УмеренЦСКА
на 04.04.2020 в 19:54:20 #6...Най-неприятният ми спомен от това участие на България в световни финали беше последният мач от групата срещу Аржентина. Вярно е, че Аржентина беше суперфаворит, бяха си осигурили участието и излязоха на терена "по чехли", както се шегувахме на времето.... А нашите просто не трябваше да допускат разгромна загуба, че да се класират по голова разлика. Целта беше да не провокират аржентинците да се ядосат и да им набутат повече от два гола. Играха спаринг...
УмеренЦСКА
на 04.04.2020 в 18:42:22 #5"България се представи достойно на Световното първенство..." ...Не съм много съгласен с тази констатация. В групата останахме трети, с два равни мача и една загуба. На осминафинала Мексико победи без никакви усилия. Но на фона на сегашния хал на националния отбор всичко изглежда като някакъв "Сън в лятна нощ"...
Ohliovski_reboot
на 04.04.2020 в 18:15:41 #4Каквото Блъди каза. Отбор тип "средняк от Б група" - дОма здраво ританье и кюсканье, навън стискай дупето, па що стане. Антифутбол. Но в очите на наборите 68-72 - "велик национален отбор". Щото не са имали диема.
boro72
на 04.04.2020 в 16:59:19 #3Titikakale ========
steiner
на 04.04.2020 в 16:57:59 #2Какво знае най-богатия човек в света за България? https://www.youtube.com/watch?v=F9HcLxl4XOg
boro72
на 04.04.2020 в 16:17:00 #1На мачовете с Франция и Югославия присъствах лично като един от многото в сектор Б,а стадион Васил Левски се пръскаше по шевовете ... Голям отбор,голям треньор в лицето на Вуцов,класирахме се ние и франсетата за Световното... Равен с Италия,равен с Южна Корея(никой в Бг не очакваше равен,а победа и всички бяха много изненадани),паднахме от Аржентина...Така с два равни и една загуба като трети в групата се класирахме за първи път на осминафинал на Световно първенство... На осминафинала паднахме от Мексико,където на върха на атаката играеше големия Уго Санчес,и приключихме с участието си... Франция завърши трета(представете си какъв отбор бяха тогава),а Аржентина станаха световни... Аз бях само на 14 г.