Двата гола на Мартин срещу Румъния само за една минута не са случайни. Още по-хубавото е, че отличникът Петров стана герой в юбилейния си мач №60 за представителния отбор на България. В мига, в който всички предчувствахме поредната национална футболна катастрофа.

В мига, в който румънците спокойно си водеха с 2:0 и виждаха победата, врачанинът избухна! И върна усмивките по лицата на всички, обичащи България.
Няма как Марто да не извърши такъв подвиг, след като дебютът му за националния тим срещу Англия е в последния мач на неговия кумир Христо Стоичков.

При това гарниран с червен картон, последван от откровени сълзи и утешителна бащина прегръдка от Камата. Мачът на 9 юни 1999 година се състоя на "Армията" - мястото, откъдето тръгна М като Мартин като Малкия Христо Стоичков.

Колко измежду тези 60 мача бяха различни за бързия като влака-стрела футболист? В някои от тях голът аха да влезе, но гредите решаваха да не оставят момчето от Враца да се радва. Марто е единственият от нашите футболисти, който умее да люби и да мрази в тази неповторима игра, наречена футбол.

Когато успее, погледът му грейва и озарява цялата планета. Когато не се получи, има един типичен рязък завъртащ отскок настрани, очите му се изцъклят като от клипа "Трилър" на Майкъл Джексън. Комуникацията му на терена със съдиите също е впечатляваща. За последно в двубоя с Швеция, когато ни победиха за световните квалификации с 3:0 на техен терен, телевизионните камери фиксираха в забавен каданс устата на Марто.

Той проклинаше поредното безумие на човека в черно с широко отворена уста. Все едно е взел ниско "до" като основен солист в голям хор. После в София срещу Исландия дойде и мигът, когато нервите му не издържаха и след срещата се скара с медиите. Преди мача с Унгария Марто се извини от Мадрид, където току-що бе подписал с Атлетико.

Мартин не е нито първият, нито последният, който е бил на нож с журналисти. Но трябва да му се отчете, че той винаги е бил човекът-сърце в националния тим, независимо от това какво му е било отвътре. В един трилъров двубой на "Армията" срещу Северна Ирландия, завършил 4:3, Петров направи невероятни неща и вкара два от любимите си голове след слизания по крилата. Така беше и в оня мач в Загреб срещу Хърватия - копие на този в Констанца, в който пак Мартин ни върна надеждите.

Тогава Владо Манчев му подаде идеален извеждащ пас и "малкият" Стоичков прати топката по любимия си смъртоносен диагонал в мрежата на Бутина. На европейското първенство в Португалия преди две години нямаше шанс да вкара на Дания при 0:1, после пропусна добра възможност и срещу  Италия в последната ни среща в групата.

Но именно той отбеляза единственото българско попадение на европейския форум - от дузпа срещу "адзурите". Световното списание "Франс Футбол" го оцени подобаващо въпреки трите ни загуби на Евро'2004. За него бе написано:" Сред всички играчи на европейско първенство българинът Мартин Петров блесна с резките си финтове и подавания.

Той е футболистът с най-убийствените центрирания за гол." След двете му попадения срещу Румъния, с които България бе върната в играта, е редно да се припомни, че Стоичков продължава да е на терена с името Мартин Петров. След време за някой напорист и много талантлив хлапак - нервак ще се казва, че на терена продължава да е Мартин Петров. Такъв