Един от основните състезатели на националния отбор по футбол, достигнал до четвъртото място на Световното първенство в САЩ през 1994-а година - Красимир Балъков, даде интервю за Topsport.bg. "Българския бразилец", както бе наричан Балъков в Щатите, е роден на 29.03.1966 г. в Хотница. Пробива на домашната сцена с екипа на Етър. В последствие е трансфериран в лисабонския Спортинг, а след това започва и кариерата му в немския Щутгарт. Превръща се в легенда на клуба, като там поставя началото и на треньорската си кариера. Има 92 мача и 16 гола за националния отбор. Заедно с Христо Стоичков е избран в Идеалния отбор на Мондиал '94. Футболист номер едно на България за 1995 и 1997 година. Старши-треньор на Грасхопърс, Санкт Гален, Черноморец, Хайдук, Кайзерслаутерн и Литекс. Балъков сподели някои свои скъпи спомени от САЩ '94, като загатна, че според него именно онзи паметен наш тим е "отворил очите" на света за България.
Какви спомени навяват на Красимир Балъков тези 20 години, изминали от връхната точка в историята на българския футбол?
- Усещането е неописуемо. Наистина няма база за сравнение. Мина доста време, но понякога спомените просто те връхлитат и започваш с подчертано щастие да се връщаш назад, към онези времена. Изпитвам удоволствие и удовлетворение към всичко случило се. Радвам се най-вече, че успяхме да покажем на хората, че понякога мечтите могат да станат и реалност. Доказахме го на нас самите, доказахме го и на тях.
Тогава успехите ви обединиха народа както почти никога преди. В интерес на истината имахте основна заслуга за подобреното състояние и начин на живот на българите. Какво е необходимо, за да се случи това отново?
- Трябва държавата да вложи от себе си. Няма друга рецепта. За да върви спортът трябват много усилия, но и много средства. Трябва да се работи целенасочено, за да бъдат нещата така, както преди.
Какво точно имате предвид?
- Необходимо е да сме заедно не само в хубавите моменти, но и когато ни е трудно. Тогава личи колко подготвена за проблемите е една нация. Една Германия, да речем, е била на прага на пълен разпад и разруха, а сега е локомотивът на Европа. Това се постига с много усилия. За да върви спортът нагоре, трябва намеса от страна на управляващите. Крайно време е да излезем от джунглата. Не сме многомилионна държава, че да е толкова трудно да си оправим нивото на спорта.
Да се върнем в Щатите и онази незабравима 1994-а година. Началото бе сякаш непреодолимо, но в последствие се върнахме на правилния път и разочаровахме редица велики сили, включително тогавашния световен шампион Германия.
- Ако трябва да бъда максимално честен, ние нямахме реалната представа какво се случва в България, по време на нашите успехи. Не сме си давали сметка, че след трудния старт ще направим така, че да обърнем родината си изцяло към нас и да обединим хората. Именно заради това и някак не знаехме как да реагираме при всички успехи - не страдахме от загубите, а и не изпадахме в кой знае каква еуфория от победите. Не преживявахме кой знае колко нещата. Просто мислехме за следващия мач и че трябва отново да победим.
Когато се върнахте обаче със сигурност сте имали възможността да видите любовта на хората, обединили се в очакване на пристигането ви?
- Да. И до днес си спомням, че именно тогава вече знаехме какво сме постигнали. Тогава се зарадвахме истински - когато видяхме очите на хората, които скандираха имената ни и ни носеха на ръце, сякаш сме богове. Чак в този момент осъзнахме какво сме направили за България.
След това вече на всички по света стана ясно къде е малката ни страна.
- Да. Няма да е нескромно да кажа, че ние показахме на света къде е България, а на България - че сме способна нация, способен народ. След това вече спокойно човек можеше да отиде в друга страна и да заяви на всеослушание, че е българин. Да се гордее с това. Помня, че на някои от лагерите преди Световното са ни питали дали столицата ни не е Букурещ, но след това със сигурност знаеха коя е.
Вярвате ли, че тези успехи ще бъдат постигнати отново?
- Защо не? Някой ден... Но може би след доста време. Дано съм жив да видя.
