Ивайло Чочев даде интервю за "Блиц". Ето какво сподели националът, малко преди световната квалификация на националния отбор по футбол срещу Холандия:
Ивайло, каква е нагласата в националния отбор преди мача в събота? Можем ли да подхлъзнем "лалетата" и да изкопчим нещо от тях?
- Предстои много важен мач. В отбора всичко е отлично, чувстваме се добре. Условията в Бояна са перфектни. Базата на националния отбор е отлична. Трябва да се подготвим колкото се може по-добре за мача с Холандия. Надявам се след него да бъдем доволни, както ние, така и хората по трибуните и пред екраните. Най-важното е да върнем хората на стадиона. Надявам се в събота да дойде колкото се може повече публика и това да ни помогне. Пред пълни трибуни се играе по-лесно.
Считаш ли, че точно в мач срещу отбор като Холандия е шансът ви да блеснете?
- Да, осъзнаваме го това нещо. Излизаме да играем срещу голям отбор, срещу именити футболисти. Мач като този с Холандия само може да ни помогне, да послужи за трамплин за нашите кариери. С момчетата си казваме, че трябва да излезем и да играем без страх, да покажем това, на което сме способни.
Трета година си в националния отбор, в който има и немалко млади футболисти. Чувстваш ли се вече един от основните играчи в тима?
- Все още не. Да, вече трета година съм постоянно в националния отбор, но за да си основен играч трябва още повече. Продължавам да работя върху това. Чувството да играеш за родината е неописуемо.
Кои са трудностите, през които си минал до момента?
- Винаги съм имал трудности. Първо, когато отидох в ЦСКА. В началото ми беше много трудно, тъй като не играех. Като преминах в Италия се сблъсках със същото. Но всичко се преодолява с постоянство и много работа. Радвам се, че се наложих и на двете места - станах основен футболист, но като цяло това са трудностите за мен - когато си контузен или стоиш на пейката.
Източник: LAP.bg
Най-големият ти успех?
- Радостен съм от факта, че съм спечелил уважението на феновете на ЦСКА и на сегашния ми клуб. Мога да кажа, че това е голям успех за мен. Където съм бил, когато си тръгвам или се връщам, хората ми се радват. Винаги са ме посрещали добре. Показват уважение, което значи, че съм се представил добре и съм ги спечелил.
Имаш ли ритуал преди мач?
- Нямам. Може би защото не съм суеверен. Иначе ходя на църква - един или два пъти в седмицата. (б.р. - правил е парични дарения за църквата в село Трънчовица).
Кога започна с футбола?
- Историята ми е много любопитна, тъй като се насочих към футбола доста късно. Чак на 15 години започнах да тренирам. Преди това също ритах топката, но само с приятели. От малък тренирах баскетбол. В моето село, където учех - Трънчовица, се играеше само баскет. На 15 години заминах за Плевен и тогава започнах с футбола.
Кой беше първият ти треньор?
- Благовест Петков. Започнах при него в Спартак (Плевен). Той е легенда на плевенския футбол, научи ме на много неща. Но се задържах само година в Плевен и след това преминах в школата в Етрополе.
За там е ясно, беше големият любимец на Христо Стоичков. Той продължава ли да ти помага и чувате ли се често?
- Не сме се чували от много време. Докато бях в школата му в Етрополе имахме добри взаимоотношения, имаме ги и до днес. Благодарен съм на Стоичков за всичко, за което ми е помогнал. Сега се чувам с другите хора в Чавдар (Етрополе), но с него не.
Източник: LAP.bg
Коментарът ти за всичко, което се случи в ЦСКА от твоето занимаване за Италия до днес?
- Постоянно следя, интересувам се. ЦСКА е клубът, който ми даде път към големия футбол в чужбина. Това е отборът, който подпрепям и винаги съм подкрепял. Гледам всеки мач на ЦСКА. Надявам се да се класират колкото се може по-напред, а догодина защо не и да станат шампиони.
Ясно е, че подкрепяш ЦСКА в Първа лига, а какво е мнението ти за ЦСКА 1948?
- Да, там наистина са събрани юноши на ЦСКА. Ситуацията обаче е малко сложна. Но всеки има право да избира. Хората имат право да подкрепят едното и другото ЦСКА. Не може да се налага мнение на никой.
Съотборникът ти Ивелин Попов беше награден с две картини, рисувани от децата от центъра "Аутизъм днес", които му се отблагодаряват за даренията, които им прави. Ти включваш ли се в благородни каузи?
- Да, много помагам, но не правя изявления. Не афиширам тези неща. Наистина на Ивелин му прави чест, че също помага. Колкото повече такива хора има, по-добре.
