Само за някакви си 30-40 минути националният отбор на България се промени. Вчера следобед най-после отегченият запалянко имаше причина да си пусне телевизора или радиото, да отвори някой сайт или вестник.

Най-после този национален отбор предизвика интерес у хората. Защото с "трикольорите" бе започнало да се случва най-лошото нещо - те се бяха превърнали в адски скучен отбор, който вече не вълнува никого каквото и да прави.

Вчера обаче това се промени. И промяната дойде точно оттам, откъдето би трябвало - от капитана. Най-силната фигура, най-важният играч за този отбор проговори след около 5 години пауза. Стилиян се завърна. Да му кажем "Добре дошъл, Стенли. България има нужда от своя капитан във всяко едно отношение, не само футболно".

Той помоли журналистите да не го питат защо досега не е говорил в България. Каза и друго - че в България търсим само негативното. За това Стенли е прав. Затова и сега няма смисъл да се рови пак миналото, да бъде упрекван. Той е достатъчно интелигентен играч, за да е осъзнал своята грешка. Няма значение, че досега не е говорил, това няма как да бъде поправено. Важното е, че вече го прави.

Този национален отбор няма да стане по-силен от това, че Стенли ще застава пред камерите и микрофоните, но определено ще има облик. Ще има капитан, който може на 100 процента да изпълнява функциите си. Ще има капитан, който да застане след някой слаб мач пред микрофоните и да защити младите си колеги, които засипа с толкова похвали вчера.

Всъщност, някой чу ли вчера наистина капитана? Не, не говорим за феновете или нас, журналистите. Питам дали някой в Изпълкома на БФС е чул какво каза Стилиян? Капитанът поиска някои простички неща, които всички си говорим и си знаем, но така и не се правят.

Стилиян поиска най-после да бъде даден шанс на един селекционер, който да работи 2, дори 3 квалификационни цикъла без да бъде пипан. Стилиян поиска налагането на млади играчи, вместо да се въртим в омагьосания кръг на 20-ина хубавци, чиято кариера премина в неуспешни опити да помогнат на този отбор. Стилиян поиска позитивно отношение към този отбор.

Той се обърна за това към журналистите, но това не се отнасяше само за тях. Стенли на няколко пъти натърти как някои хора в Изпълкома постоянно имат претенции за нещо. Капитанът поиска спокойствие за отбора и от тях. Дано някой го е чул...

Какво да кажем за временния наставник Михаил Мадански? По принцип неписаното правило е, че е редно национален селекционер да става човек, който има опит и успехи зад гърба си. Мадански не може да се похвали особено много с тези неща.

Дори можем спокойно да кажем, че фигурата му е доста спорна като за национален селекционер. Стартът му обаче е повече от силен. След като бойкотът на Стилиян започна още при Христо Стоичков, замислете се колко селекционери не успяха да отпушат устата на капитана. На поста се изредиха Пламен Марков, Димитър Пенев, Станимир Стоилов и Лотар Матеус. Никой не успя да накара Стилиян да си влезе в ролята на капитан в пълния смисъл на думата, със съответните отговорности, които той носи като такъв, при това не само на терена, а предимно извън него.

И изведнъж скромният Мадански някак си накара Стенли да проговори. Дали точно треньорът е причината, няма как да знаем. Но със сигурност той ще обере лаврите. Освен това, той е работил с поколенията, които идват отдолу и така или иначе са бъдещето на нашия футбол.

Другите два хода на Мадански също бяха много силни. Наставникът промени коренно тона в съблекалнята. Мадански явно осъзна, че търсенето на дисциплина у нас е тотално обречено. Затова той реши просто да даде свобода на играчите, да играе образно казано ролята на "доброто ченге" по примера на американски екшън филм. Матеус вече го видяхме в ролята на лошото и се провали.

За капак Мадански се показа и като супер дипломат. За всекиго по нещо, както се казва. Играчите от шампионата са от доста отбори, дори новакът Лудогорец получи национал. Помощниците за двата мача са от Левски и ЦСКА, т.е. Мадански доста хитро се опитва да не се конфронтира дори минимално с когото и да било.

В заключение Мадански, заедно със Стилиян, пусна и тънък намек за завръщане на Бербатов. Ако това е реално, добре. Ако не е, то можем спокойно да заявим, че Мадански го е изиграл хитро, като политически ход в предизборна кампания.

Така де, той се намира точно в такава обстановка. Уж е временен вариант, но покрай неяснотите около Любо Пенев току-виж се превърнал в постоянен. Още повече, че близостта с Гриша Ганчев няма как да не носи някои облаги в Изпълкома.

И изобщо, Мадански започна по най-добрия начин кампанията си за избор на нов национален селекционер. Дипломатически се справи повече от добре, върна малко настроението и усмивките, върна поне малко интереса на хората към този отбор. Ако успее да вземе мача с Уелс и се представи достойно срещу Украйна, той си става почти сигурният нов постоянен селекционер на България.