Христо Стоичков става на 48 днес, пише главният редактор на "Марица" и съученик на Камата от Спортното училище в Пловдив - Руси Чернев.

Няма да е за пръв път Ицо да празнува далеч от родния Пловдив, ще почерпи някъде в Маями. Всъщност той отдавна каза БАСТА на филибелийския си корен. И също толкова отдавна Пловдив не го припознава като свой. Много пъти съм размишлявал над въпроса защо нито веднъж Ицо не ритна топката като професионален футболист с екип на отбор от родния си град. И в началото на кариерата му, и в нейния зенит все е имало такива възможности. Пловдив обаче упорито отказваше да припознае  своя гений през годините.


Напористият и арогантен тийнейджър бе наритан без време в невзрачния тим на Хеброс от Харманли. По-късно през годините често освиркваха Ицо край Бирената или на Лаута като играч на ЦСКА. Истината е, че не го заобичахме безрезервно дори след знаменитото американско лято. И тогава по-симпатични ни бяха Балъков, Боби или страшният Туньо, но не и нашият Ицо. Често сприхав и мрачен, Стоичков и до днес не е любимец на пресата. Във времето свикна да говори с медиите на техния език. Ако виждаше, че даден журналист е в лоша физическа форма, Ицо му казваше право в очите, че е тюфлек и не иска от него акъл. Ако мернеше някой да го снима без позволение, налиташе на бой. В отговор получаваше безкрайни ухапвания от хартиените тигри по вестниците. Новините около него бяха все кофти - не е прокопсал в поредния си бизнес, изложил се някъде с английския, зарязал родителите си, станал за смях като треньор на националния отбор...


Последните опити на Ицо да се помири с родния си град също не се развиха добре. Около идеята на Стоичков за стадион "Пловдив" се изсипа канонада от лоши новини - испанските инвеститори били тотални измамници, пробутали същия проект преди години в Гърция, а Солун и до днес си стоял без стадион. Самият Ицо искал да заграби целия спортен комплекс, за да строи там МОЛ-ове, къщи и хотели. Покрай Стоичков омаскаряването стигна до Петър Зехтински - един от малкото истински приятели на модерния ляв под тепетата. Бат Петьо бил станал шеф на "Пловдивспорт" с единствената задача да съсипе фирмата, та да я купи евтино Стоичков. Моделът "пладнешки грабежи на градска собственост от партийните и приятелски кръгове" явно се е превърнал в запазена марка под тепетата и гражданите виждат сенките на Чомаков и Гергов във всеки нов кандидат-инвеститор.


През последните години нещата около  "Пловдивспорт" се развиват добре, а Стоичков не построи къщи и хотели около стадиона. Никой от фабрикантите на лоши слухове обаче не си посипа главата с пепел. Не признахме, че пак се издънихме в новинарските упражненията на гърба на Ицо.


Сещам се и за другия опит на Ицо да се сдобри с родния си град. През ноември 2011-а Пловдивският университет празнуваше 50-годишнината си.  За хубавия юбилей и с единната воля на академичния съвет Христо Стоичков бе обявен за доктор хонорис кауза на местната Алма матер. Преди това Ицо бе помогнал университетът най-после да получи истинска спортна зала. Срещу това получи почетно звание, наредило го за пореден път до световни знаменитости като Карло Анчелоти, Цезар Виктор Люти и футболния кайзер Франц Бекенбауер.


Стоичков всъщност нямаше нужда от закъснелите ни почести, за да влезе в някакъв нов клуб на богоизбраните. За него Хосе Карерас пя в центъра на "Камп Ноу", а всяка събота в продължение на 5 години 100 000 каталунци ставаха на крака. Въпреки безспорните успехи на Ицо на терена и онова, което е направил за България, по време на тържественото събитие в ПУ ректорът Запрян Козлуджов не бе съвсем уверен. На няколко  пъти ученият си направи труда да подчертае, че титлата "доктор" за Ицо е само почетна. Че няма нищо общо с образованието на Стоичков или броя на думите в българския му речник.


Още тогава, в уж тържествената обстановка на 6-а аудитория, заедно със светлината на прожекторите предателски лъсна фалшът на показната признателност към успелия сънародник. Усети се малко от завистта, която дребните души по тези географски ширини винаги изпитват към по-големия от тях. Ректорът Козлуджов сякаш предусещаше махленския скандал, с който задължително се гарнира всеки опит за нещо позитивно у нас.


Ударът под кръста дойде още с вечерните новини - разни анализатори започнаха да се упражняват над това колко умен е Стоичков и става ли за доктор. Един социолог, прочул се извън кръга на собствените си роднини най- вече с калпави предизборни прогнози, направо яхна вълната и тръгна да става пророк в страната на невежите. Не знам какво работи Цветозар Томов след оставката в ПУ, но Пловдив едва ли загуби нещо от напускането на доцента. Със сигурност обаче под тепетата още веднъж пропуснахме шанса да припечелим нещо около явлението Стоичков.


А иначе мераклии за снимки с лика на Ицо през годините дал господ. Правеха го брокерите, после разни кметове и бизнесмени. Направи го и Бойко, преди Стоичков да каже БАСТА. В последните дни имаме и нови кандидати да се повозят на гребена на вълната с марка "Стоичков". Всички те обаче трябва да помнят едно - като един друг Христо и нашият Ицо умее силно да обича и мрази. И вече свикна да бъде обичан и мразен. А отиде в Маями, защото изпита на гърба си баналната истина - никой не е пророк в собствената си страна. По-скоро ще бъде евтино употребен.

Честит рожден ден, Ицо!