Много често в живота, доброто начало вещае и добър край. Да, при Монтана епилогът на сезона бе що-годе добър, защото тимът оцеля в елита, но на фона на отличното начало очакванията бяха за нещо повече. В крайна сметка новакът в А група остана след бараж срещу Поморие и благодарение най-вече на факта, че Литекс бе изваден. В противен случай, особено след идването на Емил Велев, изпадането на монтанчани бе неизбежно.
Но да се върнем към въведението. Тандемът Ферарио Спасов (старши треньор) - Михаил Мадански (спортен директор), имащ зад гърба си финансовата стабилност осигурена от кмета и благодател на клуба Златко Живков, изгради боеспособен отбор от млади и опитни футболисти. И още на старта измъкна равен срещу втория от миналия сезон Берое в Стара Загора. Последва страшен бой над Ботев Пловдив у дома - 6:0 и реми с шампиона Лудогорец на „Огоста“ - 1:1. Монтана се превърна в хит. Феро залагаше изцяло на български футболисти и покрай натрупалите доста сезони в елита Станислав Генчев, Йордан Тодоров, Здравко Лазаров постепенно в основни фигури се превърнаха по-младите Сергей Георгиев, Георги Ангелов, Борислав Балджийски, Георги Пашов, Иван Минчев. Над „Огоста“ бе безоблчано и с отлична перспектива отборът да се бори за нещо повече от своето оцеляване в "А" група.
В края на август у дома бе ударен и Локо (Пловдив), а по-късно и Берое. Накъде тук нещо в клуба се пропука. Монтана нареди пет поредни загуби, без да отбележи гол, и след 0:4 от Черно море на „Огоста“, в началото на ноември, изненадващо първо Спасов, а след него и Мадански си тръгнаха от тима. Обяснението на специалиста бе, че не можел повече да мотивира играчите, а в интервю пред „Тема Спорт“ добави:
„В крайна сметка моето име никога не се е замесвало покрай скандали и завери. Никога не съм се забърквал в мениджърски игри, в тотализатори… В момента, в който ги усетя тези неща аз си тръгвам. Грешката ми е, че не изгоних някои играчи“. Заговори се и за заговор от страна на някои от футболистите, които „скроили шапката“ на Феро. А над мача с моряците в последствие надвиснаха и съмения.
Така на стадион „Огоста“ се появи Емил Велев. При Кокала нещата не само, че не се промениха, но и станаха още по-зле, а първата му победа в първенството дойде чак на… 10 май - 3:2 над Черно море у дома. Така монтанчани прекъснаха серия от цели 20 двубоя без успех. Накрая Кокала загуби и директния мач за спасение с Пирин Бл - 0:1 у дома и така се стигна до баража с Поморие, който бе спечелен с 2:1 (б.а. - в него отборът бе воден от помощника му Дилян Иванов). През това време Монтана елиминира Литекс на полуфиналите за купата, но в битката за трофея преклони глава пред ЦСКА на „Васил Левски“, а след нея Велев подви опашка и си тръгна. Тимът от Северозападна България запази елитния си статут, но тотално разочарова.
Бъдещето не се очертава да е кой знае колко по-различно. Eдва ли ще видим някакво надграждане и най-логичното нещо ще е отборът отново да се бори за своето спасение.
