Често периодът на международната пауза за национални отбори е свързван с протяжност и нетърпение за завръщането към клубния футбол.
Използва се и за обичайното вайкане по някой друг негативен резултат на българския тим, който вече е далеч от своето някогашно величие.
Че сме слаби - спор няма, но опасната тенденция е, че дори и най-слабите, започват да ни настигат, при това с доста бързи темпове....
Напоследък все повече се говори за доскорошният най-слаб отбор в света Сан Марино. Ако погледнем статистиката на ФИФА, отборът все още е на последното 210-о място, ала възходът на "небесносините" е видим и с просто око и само по-силната конкуренция на европейската сцена пречи на "титаните" да изпреварят нации като Ангуила или Британските Вирджински острови.
Забравете за сервитьорите, крупиетата, таксиджиите. Футболът в Сан Марино поема по нов път и скоро тази държава може да направи рязък завой в развитието си. А пример за това определено може да бъде Люксембург, който от боксова круша се превърна на отбор, играещ за победа навън и у дома срещу България, да кажем...
Но какво се случва точно със Сан Марино? Двата успеха над Лихтенщайн в Лигата на нациите откриха съвършено различна перспектива пред малката република. Промоцията в Дивизия C пък се оказа и най-големият триумф на тамошния футбол за неговата близо 40-годишна история, откакто бива признат от ФИФА и УЕФА.

Източник: FSGC - Federazione Sammarinese Giuoco Calcio
Главният архитект на промяната е Роберто Чеволи. Италианецът е бивш футболист на Модена, Торино и Реджана, като през 2024-а година реши да се заеме с тежката задача да стабилизира резултатите на тима. И първата стъпка беше направена - срамни поражения от сорта на 0:13 срещу Германия по-скоро вече са минало, бидейки заменени с минимални загуби. Това подсказва и за сериозната работа, която Чеволи е съумял да свърши с отбраната на "небесносините".
Една от ключовите иновации на селекционерът е фокусът върху младите таланти. Под негово ръководство много играчи направиха дебютите си за националния отбор, като проектът на Футболната федерация на Сан Марино цели да понижи средната възраст на състава и да изгради боеспособен състав за бъдещето.
Сред изгряващите звезди е Никола Нани (роден през 2000 г.), който вече има 42 мача и 3 гола, включително ключови попадения срещу Гибралтар и Лихтенщайн. Нападателят на Торес Калчо е единственият професионалист в отбора, преминал през всички юношеските формации на Сан Марино. Много се разчита и на братята Томазио и Джакомо Бенвенути, които са сред водещите играчи на Примаверата на Сасуоло.
Да не забравяме и стража Едоардо Коломбо, който макар и да има участта да пази за един от най-слабите отбори в света, може би е в Топ 3 на националните вратари по направени спасявания. Срещу Кипър вчера, 24-годишният №1 отрази 9 от общо 11 точни изстрела. В момента пази за Форли, който е част от италианската Серия D. Между другото, там се намира и доскорошният "Б" - национален отбор на Сан Марино, Сан Марино Калчо, който се превръщаше в мястото, където да се обиграват футболистите на представителната гарнитура. Напоследък обаче, по настояване на Роберто Чеволи, на този проект леко е обърнат гръб. Самият той се е акцентирал върху намирането на млади таланти, които играят из школите на грандовете от Апенините.
Прогресът на Сан Марино се дължи и на модернизираните спортни бази, изградени с подкрепата на програмата HatTrick на УЕФА. Сред тях са Стадион "Сан Марино" и Casa del Calcio - дом както на националния тим, така и на Сан Марино Academy, където играе U22 отбор от местни футболисти, състезаващ се в националното първенство. Самото им Калчо пък бе увеличено на до 16 отбора, като в неговия край има и плейофи. Още една стъпка към професионализацията на популярната игра в републиката.
Националният тим вече придобива и необходимото самочувствие в офанзивен план. "Небесносините" сложиха край на опълчението си и често могат да бъдат видени как атакуват с 5-6 футболисти, което допреди няколко години си бе цяло събитие. Наглед базови компоненти, но същност огромни крачки за аутсайдерите на Стария континент.
Историята на Сан Марино в Лигата на нациите и амбициите за достойни изяви в световните квалификации показват, че дори най-малките футболни нации могат да постигнат големи неща с правилната стратегия, доверие в младите и инвестиции в инфраструктура. "Титаните" вече не са аутсайдери - те са вдъхновение за футболните романтици!
Дано скоро не ни се наложим да треперим срещу тези чистосърдечно влюбени в играта състезатели. Те поне играят със страст, за разлика от други..
abc-xyz
на 22.03.2025 в 15:20:40 #5tundzhaka на 22.03.2025 в 14:10:20 #2 какно направихме равен с Гибралтар, колко му е и Сан Марино да ни хиксира ===== Похвален е оптимизмът ти за Х със Сан Марино!
14_neron_88
на 22.03.2025 в 14:41:40 #4tundzhaka
на 22.03.2025 в 14:17:29 #314_neron_88 на 22.03.2025 в 13:44:44#1 Яйцич Сериозно ли си мислиш, че някой ще го прочете това ------- Умерения , даже ще му направи коментар няколко пъти по дълъг от самата статийка.
tundzhaka
на 22.03.2025 в 14:10:20 #2какно направихме равен с Гибралтар, колко му е и Сан Марино да ни хиксира. Ако нашите излязат срещу тях няма да и е лека, вероятно ще победят но трудно
14_neron_88
на 22.03.2025 в 13:44:44 #1Яйцич
Сериозно ли си мислиш, че някой ще го прочете това
Статистиките на Адрианчето са в пъти по-интересни